Както всички други планети с магнитни полета, Меркурий има радиационен пояс. Оказва се, че той не винаги съществува. Това показва изследване, резултатите от което са публикувани в списание Nature Astronomy, пише Gizmodo.
Радиацията на Меркурий
Меркурий е най-близката планета до Слънцето, но не и най-горещата. Венера е най-близката заради силния парников ефект. Но последните изследвния разкриват, че Меркурий е още по-странна планета. Въпреки че учените потвърдиха, че Меркурий има радиационен пояс, много подобен на поясите на повечето планети с магнитни полета, той се оказа много нестабилен. И това трябва да се вземе предвид при планирането на бъдещи мисии.
Прочетете също: Астрономи подозират, че Меркурий е жертва на сблъсък на планети
Магнитосферата на Земята я предпазва от мощната слънчева радиация и слънчевия вятър, който се състои от високоенергийни заредени частици. Те се натрупват в два радиационни пояса, които обграждат нашата планета. Други планети с магнитни полета – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – също имат подобни радиационни пояси.
В продължение на десетилетия учените спорят дали Меркурий действително има радиационен пояс, въпреки магнитното си поле. Смятало се е, че слабото магнитно поле, около 1% от земното, не би позволило на заредените слънчеви частици да бъдат задържани в пояс.
Авторите на изследването обаче са провели нов анализ на данни, събрани между 2011 и 2015 г. от космическия апарат MESSENGER. Те са установили, че Меркурий наистина има пръстеновиден радиационен пояс, но той трае по-малко от 8-12 часа и много рядко за няколко земни дни. Радиационният пояс присъства около 50% от времето, когато Меркурий е по-далеч от Слънцето, и около 20% от времето на по-близки разстояния.
Резултатите са важни за планирането на бъдещи мисии до Меркурий, а откритието е важно и за екипа на мисията BepiColombo, който е планиран да достигне Меркурий до ноември 2026 г.
Прочетете също: Как са се образували ледниците на Меркурий, въпреки че е най-близката планета до Слънцето
Радиационните пояси могат да бъдат неудобство за управлението на космически кораби. Учените смятат, че мисията BepiColombo може би вече е пресякла радиационния пояс на Меркурий, но данните от нея ще ни помогнат да разберем по-добре какво представлява феноменът.
Други интересни факти за Меркурий
Междувременно стана ясно, че учените предполагат, че във вътрешността на планетата Меркурий има слой от диаманти с дебелина до 15, а може би дори 18 километра. Хипотезата им се основава на данни от сондата "Месинджър". Екипът от китайски и белгийски учени е използвал тъй наречените температурни модели, за да изчисли диамантеното находище. Изследването вече е публикувано в научното списание „Нейчър".
Изследователският екип е успял да направи няколко експеримента - използвайки технически много сложни тестове за налягане. Те са генерирали налягане до седем гигапаскала, което съответства на тегло от над 70 тона на квадратен сантиметър.
Елементът сяра е изиграл особено важна роля при образуването на диамантите, според учените. В данните от сондата "Месинджър" те виждат, че сярата присъства в достатъчни количества на Меркурий. Съдържание на сяра от едва единайсет процента гарантира по-бързото образуване на кристали.
Според предположенията на учените някога Меркурий е бил покрит с океан от магма. Графитът, образувал се от въглерода в този океан, се е издигнал на повърхността, а след охлаждането си се е превърнал в кора. Черно-сивият графит дава и тъмната повърхност на Меркурий. На дъното на магмения океан се е образувал първият слой от диаманти, дължащ се на преобладаващите там налягане и температура, както и на елемента сяра.
Според предположенията на учените магменият океан се е охладил постепенно до твърда мантия. На неговато дъно са се натрупали диамантите. Процесът на натрупване продължил с магма, издигаща се от ядрото към повърхността, докато диамантеният слой достигнал 15-18 километра на дебелина. Авторите обаче подчертават, че това са само предположения, основани на техните изчисления и експерименти.
Прочетете също: Как се казва най-малката планета в Слънчевата система?
