Учени направиха изнанедващи открития за живота на Венера. Теорията за панспермията постулира, че животът се разпространява в космоса чрез астероиди, комети и други обекти. Когато градивните елементи на живота се появят на една планета, сблъсъците могат да изхвърлят повърхностен материал в космоса , който след това пренася тези семена в други светове.
Животът на Венера
В продължение на десетилетия учените спорят дали това би могло да се случи между Земята и Марс (и в двете посоки). Въпреки това, скорошните дебати за евентуалното съществуване на микробен живот в плътните облаци на Венера предизвикаха дискусии за междупланетния транспорт между Венера, Земята и Марс, пише Science Alert.
Не е планета близнак: Ново изследване хвърля светлина върху ада, който представлява Венера
В скорошно проучване, представено на Конференцията за лунни и планетарни науки (LPSC) през 2026 г., екип от Лабораторията по приложна физика на Университета Джонс Хопкинс и Националните лаборатории Сандия проучи подробно тази идея. Използвайки рамката „Уравнение за живот на Венера“, разработена от Ноам Айзенберг и съавтори през 2021 г., моделите на екипа предсказват, че животът може да съществува в облаците на Венера поне няколко дни на век, благодарение на материал, изхвърлен от Земята.
Подобно на уравнението на Дрейк, VLE разбива вероятността за съществуване на живот на поредица от фактори, които, когато се умножат заедно, дават оценка на вероятността за съществуване на живот. Математически изразеното VLE уравнение е следното: L = O x R x C
Където L е вероятността животът да съществува днес (в диапазона от 0 до 1, като 0 е „няма шанс“, а 1 е „сигурен“), O е появата (шансът животът да е възникнал и да се е установил на Венера), R е устойчивостта (потенциалът на биосферата да се запази и да се съпротивлява на промените) и C е непрекъснатостта (шансът обитаеми условия да са се запазили до наши дни).
Мистериозните проблясъци на Венера може да не са мълнии
Използвайки тази рамка, екипът първо обмисли как всеки органичен материал, независимо от произхода му, би оцелял при пътуване през космоса. Наред с шока и травмата, причинени от удара, има и топлината, генерирана по време на процеса, както и екстремните температури, радиация и вакуум в космоса.
Компютърното моделиране и изследванията на метеорити, открити на Земята, обаче показват, че органичният материал може да оцелее при изхвърляне и междупланетен транспорт. При пристигането си на Венера, всеки органичен материал също ще трябва да бъде разпръснат в или над облаците, за да оцелее.
Имайки това предвид, изчисленията на екипа се фокусираха върху това как болидите (ярки метеори) биха се държали във венерианската атмосфера, като се вземат предвид тяхната аблация, експлозия и фрагментация на парчета, които биха могли да се носят в облаците. За целта те използваха „модела на палачинка“ – популярен полуаналитичен метод, който описва фрагментацията на болид, докато той преминава през атмосферата.
След като болидът експлодира в атмосферата („въздушен взрив“), аеродинамичното съпротивление разпространява фрагментите хоризонтално, образувайки „палачинка“ от разпръснат материал (който екипът нарича „клетки“).
Използвайки модела на палачинката и предишни изследвания, за да получат стойности за първите два параметъра, екипът изчисли общия брой болиди, доставени от Земята или Марс до облаците на Венера. Въз основа на това те откриха, че стотици милиарди клетки биха могли да бъдат транспортирани от Земята до облаците на Венера, докато стотици милиарди други биха могли да останат потенциално жизнеспособни.
Най-добрата оценка, до която е стигнал техният модел, обаче е, че около 100 клетки се разпръскват в облаците на Венера годишно, докато 20 милиарда клетки може да са били транспортирани от Земята през последните 1 милиард години.
Въпреки че екипът призна, че техният модел не улавя всеки детайл от взаимодействието на болида с атмосферата и че всеки параметър на VLE е подложен на голяма несигурност (както е и уравнението на Дрейк), той показва, че панспермията между Земята и Венера е възможна. Следователно, ако бъдеща астробиологична мисия открие живот в облаците на Венера, има вероятност той да е възникнал на Земята.
Откриха гигантски лава тунел под повърхността на Венера
