Учени наново са прегледали стари записи от наблюдения, използвайки радиотелескопа „Голямото ухо“, който е уловил известния радиосигнал „Wow!, и са открили данни за още две подобни събития. Астрономите са стигнали до извода, че това не може да е обикновено земно радиосмущение и че и в трите случая източникът наистина се е намирал в Дълбокия космос.
Радиосигналът Wow!, получен на 15 август 1977 г., е привлякъл вниманието не само заради „силата си“ на фона на общия естествен шум, но и заради своята тесночестотност: обикновено естествените радиоизточници „излъчват“ на всички честоти едновременно, но този се е проявил в малък диапазон, приблизително „около“ 1420 мегахерца. Това е честотата на радиоизлъчването на водорода.
ОЩЕ: Сигналът Wow!, който намекна за извънземни, всъщност може да е изключително рядко космическо събитие
Водородът съставлява по-голямата част от цялата материя във Вселената, известна на науката. Но в процеса на изучаване на въпроса за възможни сигнали от извънземни цивилизации, много изследователи решили, че изпращането на радиосъобщение именно на тази честота е най-разумният избор: технологично развита цивилизация не може да не познава свойствата на водорода и да не може да улавя сигнали на тази честота. Освен това такива сигнали са практически всепроникващи: те свободно преминават през междузвездната среда и дори през атмосферата на планетите.
Радиотелескопът „Голямото ухо“, уловил сигнала Wow!. Снимка: Иван Роква / CC BY-SA 4.0
Продължителността на сигнала Wow! също била впечатляваща – 72 секунди. Всъщност това била максималната възможна продължителност на сигнал от точков източник в Космоса с отчитане на въртенето на Земята.
Версията, че това е било обикновено земно радиосмущение, била поставена под съмнение почти веднага: телескопът „Голямото ухо“ имал две главни антени (т.нар. рога) и астрономите уверили, че земен сигнал би попаднал и в двете. Сигналът Wow! Обаче бил фиксиран само от едната.
ОЩЕ: Астрономи не откриха "подателите" на извънземния сигнал Wow!
Наскоро астрономите са прегледали отново 75 000 страници архивни записи от наблюденията на „Голямото ухо“ и са публикували резултатите си в статия, публикувана на сървъра за препринт arXiv.org. В нея изследователите разказват, че данните от януари 1978 г. съдържат още два записа, които астрономите също ръчно са оградили като интригуващи. Учените нарекли тези сигнали Wow2 и Wow3. Те също пристигнали приблизително на „водородната“ честота, също тяснолентови, но много по-слаби и по-къси.
Запис на радиосигнал, получен през 1978 г., обозначен като Wow2. Abel Méndez et al, 2025
Изследователите изчислили местоположението на двата източника и след това проверили астрономически каталози, за да видят какво се наблюдава на тези места. Оказало се, че и в двата случая източникът съвпада с компактен междузвезден облак от молекулярен водород. Затова учените са склонни да вярват, че един и същ облак е отговорен за прочутия Wow! сигнал.
ОЩЕ: След 45 години учен обясни мистериозния Wow! сигнал
Сега предстои да се види как водородните купове могат да излъчват теснолентови радиосигнали. Според една от версиите това се случва по принципа на космически мазер: заредени частици от звезди или например ударни вълни по време на техните взривове и сблъсъци предават такава енергия на водородните атоми, че те изпускат радиоизлъчване в концентриран поток.
