Всички слънчеви затъмнения ще бъдат "огнени пръстени" в бъдеще. Ето защо

Това затъмнение е пръстеновидно, при което пръстен от слънчева светлина се наблюдава около изображението на Луната в центъра на спектакъла, пише Space.com.

При пръстеновидно затъмнение слънцето никога не е напълно скрито (както при пълно затъмнение), защото на 14 октомври Луната ще се намира само 4,5 дни след апогея – най-отдалечената точка от нейната орбита. Новолунието в деня на затъмнението ще бъде на 397 037 км разстояние. Така дискът на Луната ще изглежда твърде малък, за да покрие напълно Слънцето. 

ОЩЕ: Озадачаващи обекти, открити далеч отвъд Плутон, разкриват нова част от Слънчевата система

От момента, в който пътят на затъмнението започва над северната част на Тихия океан, той се плъзга по югоизточна траектория, пристигайки на брега на Орегон в 9:15 сутринта тихоокеанско лятно часово време. През следващите 46 минути пръстеновидната фаза ще бъде видима от части от девет щата, минаващи от Орегон до Тексас; ширината на пътя на сянката е средно 204 км. Градовете, които ще изпитат ефекта на „огнен пръстен“, включват Юджийн, Орегон, Невада, Албукерке, Ню Мексико, Сан Антонио и Корпус Кристи, Тексас.

След като напусне Тексас, пътят на затъмнението ще премине през мексиканския полуостров Юкатан, след това ще се плъзне през Централна Америка (където ще се наблюдава най-голямото затъмнение в Карибско море точно до бреговете на Южна Никарагуа), след това в южната част на Централна Колумбия, през Северна Бразилия, преди най-накрая да приключи над водите на Южния Атлантик.

Сравняването на пълно затъмнение с пръстеновидно затъмнение е като сравняване на нощ и ден. Комплексът от явления, които съпътстват пълното затъмнение, е забележителен и астрономите ще пропътуват половината свят, за да ги наблюдават и изпитат.

Пръстеновидното затъмнение не е като пълното: небето не става по-тъмно, отколкото при дълбоко частично затъмнение; великолепната корона на слънцето и хромосферата и "ефектите" като ленти на сенки не могат да се появят. И все пак това е гледка, която си заслужава, и ентусиастите ще отидат до всяка част от пътеката на затъмнението, която е най-лесно достъпна за тях.

Но ще дойде време, когато феноменът пълно слънчево затъмнение ще стане невъзможен, тъй като Луната, гледана от Земята, ще бъде твърде малка, за да покрие напълно слънчевия диск.

ОЩЕ: Откриха най-мощното лъчение от Слънцето. Произходът му остава загадка

Имаме късмет, че в този конкретен момент от историята има моменти, когато новолунието може да се доближи до Земята по-близо от средното и в такива случаи може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение.

Окончателно изчезване на пълните слънчеви затъмнения

От юли 1969 г. до декември 1972 г. дванадесет астронавти на „Аполо“ са поставили серия от лазерни рефлектори на повърхността на Луната. Оттогава астрономите на Земята рутинно отразяват лазери от тези рефлектори. Чрез определяне на времето на обиколката на тези лазерни импулси разстоянието до Луната може да бъде измерено с голяма точност. Анализът на тези измервания показа, че средното разстояние между Луната и Земята се увеличава със скорост от около 3,8 см всяка година.

Защо се случва това?

Движението на Луната е силно смутено от привличането на Слънцето и в по-малка степен от това на планетите и от Земята. Поради влиянието на приливите и отливите Луната бавно се отдалечава от Земята и се издига към по-далечна орбита. Разбира се, тъй като Луната се отдалечава прогресивно, видимият ѝ размер намалява, докато накрая достигне точка, в която ще бъде твърде далеч, за да наблюдаваме пълни слънчеви затъмнения.

В книгата си „Още хапки от математическата астрономия“ Жан Миус казва, че съмнително текущата скорост на отдалечаване на Луната от Земята от 3,8 метра на век да остане постоянна. Но ако е така, ще са необходими 1,21 милиарда години, преди пълното слънчево затъмнение да стане невъзможно.

ОЩЕ: Защо дори малък астероид може да извади Земята от орбита

Въпреки това, ако вземем предвид факта, че ексцентричността (формата) на орбитата на Земята се променя с по-бърза скорост, отколкото много бавното, постепенно увеличаване на разстоянието до Луната, вероятно няма да се наложи да чакаме толкова дълго.

„Следователно – отбелязва Миус - от 620 милиона до 1210 милиона години в бъдещето ще има периоди, през които пълните слънчеви затъмнения са алтернативно възможни и невъзможни, докато накрая тези общи затъмнения останат невъзможни завинаги.“