Защо Земята се намира в "предградията" на галакатиката ни?

Обиколката на галактиката Млечен път само веднъж, отнема на слънцето приблизително 220 милиона до 230 милиона земни години, според Кийт Хокинс, асистент по астрономия в Тексаския университет в Остин, съобщава изданието „Лайф Сайънс“, цитирано от БГНЕС.

С други думи, ако трябваше да измерваме времето по този галактически „часовник“, Земята щеше да е на около 16 години (в галактически или космически години), слънцето щеше да се е формирало преди около 20 години, а Вселената щеше да е на около 60 години. “Движението на Слънчевата система около галактиката наподобява орбитата на Земята около Слънцето. Но вместо да обикаля около звезда, слънцето обикаля свръхмасивната черна дупка, която се намира в центъра на Млечния път и упражнява огромно количество гравитация върху всичко в галактиката“, каза Хокинс.

„Слънцето се движи с достатъчна скорост - около 230 километра в секунда, приблизително еквивалентно на 500 000 мили в час - за да продължи да се върти около центъра на галактиката в някакъв кръг“, вместо да бъде издърпано към черната дупка, каза той.

Нашето място в галактиката

В сравнение със земната година, галактическата година представлява време в голям мащаб. Това, което ние земляните наричаме галактическа година, е специфичната за мястото на Земята в спиралата на Млечния път.

Учени разкриха истинската възраст на земното ядро

Твърдото вътрешно ядро на Земята е само на един милиард години, откриват нови изследвания. За тях разказва „Live Science“, ...

Прочети повече

"Бихме казали, че галактическата година е 220, 230 милиона години. Относно други звезди в галактиката - тяхната галактическа година е различна", каза Хокинс.

Галактиката е с размери около 100 000 светлинни години, а Земята е на около 28 000 светлинни години от центъра си.

"Ако си представите галактиката като град, Земята е някъде близо до предградията", обясни Хокинс. За звездите, които обикалят в близост до черната дупка - центъра на „града“ - галактическата година е сравнително кратка. В "предградията", където се намира нашата слънчева система, "галактическите години са малко по-дълги", каза той.

Подобни правила контролират променливостта на продължителността на една година между планетите. Например, Меркурий, най-вътрешната планета в нашата Слънчева система, прави пълна орбита около Слънцето за около 88 земни дни. Уран, седмата планета от слънцето, обикаля около слънцето на всеки 84 години, според земните стандарти. А на далечната планета джудже Плутон й отнема 248 земни години, за да завърши един орбитален цикъл.