АКФ: Проблемите в антикорупционните институции се задълбочават

"Явно има доста засилено скрито ниво на корупция по високите етажи на властта, което въобще не достига до изсветляване и наказателни производства, докарани до крайно ниво на съдебни актове", каза при представянето на доклада Андрей Янкулов от АКФ и добави, че това е най-притеснителната тенденция от наблюдаваните в последните години.

"Ако гледаме резултатите, човек ще си каже, че корупция по високите етажи няма – казусите приключват с оправдателни присъди, но реалната картина далеч не е такава", отбеляза той. Според последния доклад на прокуратурата процентът на осъдителни присъди е 98 и процентът на осъдителните присъди за корупционни престъпления отново е висок, но когато се занимаем с действително най-значимите случаи на наказателни преследвания за корупция, картинката е коренно противоположна, посочи Янкулов. Той поясни, че в мониторинговия си доклад за 2021 г. АКФ се фокусира на проблемите в борбата с корупцията по високите етажи на властта през анализ на конкретни наказателни производства срещу лица, заемащи най-висши държавни длъжности в България. 

Наблюдението се състои от две части - анализ на 45 знакови наказателни дела по случаи на корупция по високите етажи на властта в досъдебна и съдебна фаза за периода 2014-2020 (за 2020 са добавени 5 нови казуса и е проследено развитието на неприключилите от миналогодишното изследване) и втора част - оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за 2020. Допълнително, в анализа са разгледани и 18 случаи на наказателно преследване за предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на местната власт, които дават сходна картина с положението на централно ниво.

Още констатации

Констатираната в миналогодишното изследване на АКФ ниска ефективност на наказателното преследване на корупцията по високите етажи, през 2020 година се понижава още повече. Новите влезли в сила присъди са единствено оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва 3 осъдителни. Този дял е много по-нисък от обичайния на успешните обвинения за българската прокуратура.

Продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години – от 2018-та до 2020-та включително.

Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценя, че не съставлява никакво престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение. Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции. Показателно е, че преценката на съдилищата често не се оспорва дори от прокуратурата от един момент нататък по делата.

На състоянието на наказателното преследване по обществено най-значимите корупционни казуси продължава да не се обръща никакво внимание от ръководството на прокуратурата. Няма изработени критерии за мониторинг на делата за корупционни престъпления от висок обществен интерес. Не е ясно дали въобще се анализират причините за провала на значимите наказателни дела за корупция.

АКФ: МЗ е купило непроверени китайски лекарства срещу COVID-19

Антикорупционния фонд (АКФ) сигнализира прокуратурата за нередности при закупуване на китайски лекарства, както и за последващото им, п...

Прочети повече

Наблюдаваме селективно предоставяне на информация по казусите – по някои се предоставя, по други – не, но при всички положения е налице селективност, изтъкна още Янкулов. Според него, трябва да се подхожда с критичност към изявленията на прокуратурата, че работят при прозрачност и искат да информират обществото. "Това желание да се информира обществото се оказва, че почива на някакви интереси на самата прокуратура, защото по производства, за които самата тя е информирала от един момент нататък спира да дава информация", добави той и посочи конкретни примери.

Адв. Андрей Янкулов е категоричен: "Трябва изсветляване, мерене с еднакъв аршин – нещо, което към момента не виждаме". Той отбеляза, че този извод се споделя от много юристи и граждански организации и определи като основен проблем липсата на равно и еднакво прилагане на закона и липсата на изсветляване на реалната картина за състоянието на нещата.

По оценката на доц. д-р Христо Христев, много ясно в доклада се откроява проблемът, свързан с липсата на достатъчно прозрачност или прилагането на избирателна прозрачност – един от елементите на ерозията на правовата държава и въпросът как прокуратурата, в частност главният прокурор, зачитат основни права на граждани на България, презумцията за невиновност, как се изнасят елементи на доказателства по висящи производства, доказателства, събрани чрез СРС при висящи производства и доколко това преследва други цели. Докладът илюстрира този проблем и посочва, че ако в едни случаи много щедро се изнасят доказателства, в други случаи, където може би общественият интерес е много по-голям - не е така, отбеляза той.

През 2020 г. КПКОНПИ се е произнесла със 122 решения като конфликт на интереси е установен само с 30 решения, липса на конфликт се установява в 92 случай, посочи доц. д-р Наталия Киселова.

АКФ към КПКОНПИ: Проверяван ли е Гешев, как се самопроверява Цацаров и как е уредена срещата Цацаров – Денков?(ВИДЕО)

В съобщение на Антикорупционния фонд до медиите по повод последното им разследване „Списък за бърз контрол: Историята на Веселин ...

Прочети повече

Основната част от случаите, по които Комисията се е произнесла, 96 на брой, са за лица, които заемат публична длъжност на сравнително ниско местно ниво – в системата на местното самоуправление, местната власт или в местната администрация. Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво, са едва 26.

Продължава да прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите, посочи тя. Често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба от лицата, заемащи публична длъжност, се установява в изследването. 

С пълна тежест трябва да бъде поставен въпросът - това ли е действителната картина на корупцията по високите етажи на властта, категорични са авторите на доклада.

Целият текст на доклада „Антикорупционни институции: проблемите се задълбочават“ е достъпен ТУК.

Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2020 „Антикорупционни институции: проблемите се задълбочават“ е изготвен по проект, подкрепен от Фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на закона за Югоизточна Европа“.