Върховенството на правото и закона и неспазването му в ЕС е тема от много години и обикновено най-шумният фокус е насочен към Унгария, дори Полша. Но най-новият епизод и то с тихо развиващ се все по-зле сценарий тече в България. Това пише авторитетното издание EUObserver.
За разлика от Полша и Унгария, България не пренаписва или подчинява конституцията си на политическа воля, нито пък открито се противопоставя на Брюксел. Вместо това, България играе маскен бал - прикрива как всъщност на хартия закон има, а на практика - не.
Още: Пеевски ще освобождава България от "мъртвата хватка" на соросоидите с парламентарна комисия
Случаите "Благомир Коцев" и "Борислав Сарафов"
EUObserver сочи за примери за упадъка на правосъдието у нас случаите с варненския кмет Благомир Коцев, както и оставането на поста "главен прокурор" на Борислав Сарафов. "Законността не се поддържа, а се използва", заключва изданието, според което така България нарушава общите принципи на ЕС по-фино, а не както Унгария. Това обаче е не по-малко опасно.
Два скорошни случая – затворът на кмета от опозицията Благомир Коцев и случаят с изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов – разкриват как законността се използва изпълнителски, а не се поддържа.
Първо затвор, после справедливост: случаят Коцев
Когато кметът на Варна от опозицията Благомир Коцев беше задържан по обвинения в корупция през юли тази година, този ход предизвика ударни вълни през политическата сцена на България. Избран през 2023 г., Коцев внезапно се озова зад решетките по дело, построено почти изцяло върху показанията на неговия заместник (Диан Иванов) – показанията на Иванов по-късно бяха оттеглени от него, като заместникът призна, че е говорил под натиск от Комисията за борба с корупцията. Прокурорите отказаха да го изслушат отново.
Още: Престъплението в случая "Коцев", което не се разследва: Адвокатът на варненския кмет говори
"И въпреки това, съд след съд в София отказаха да освободят Коцев, предупреждавайки, че може да извърши престъпления или да възпрепятства разследването. Тази логика не издържа. Съгласно българското законодателство – и европейските стандарти за правата на човека – предварителното задържане се предполага като изключение, оправдано само ако има както разумна презумпция за вина, така и конкретни доказателства, че обвиняемият може да избяга или да извърши ново престъпление. Съдилищата трябва да обмислят и по-малко рестриктивни варианти като гаранция или домашен арест. В случая на Коцев нищо от това не се случи. Съдиите се облегнаха почти изцяло на сериозността на обвиненията, превръщайки превантивния инструмент в нещо, което много приличаше на наказание", пише EUObserver.
Презумпцията за невинност също пострада. На едно заседание прокурорите твърдяха, че Коцев трябва да остане в затвора, защото "няма убедителни доказателства, които биха го оневинили". Тоест, обратна логика - не невинен до доказване на противното, а виновен до доказване на противното. Така съдът подкопава един от най-фундаменталните принципи на европейското право.
И тогава дойде още един обрат. През септември състав на Софийския апелативен съд се оттегли напълно от делото - не защото законът го изисква, а защото съдиите заявиха, че се чувстват обезпокоени от публичната критика. Като третираха контрола като "недопустим натиск", те превърнаха съдебната независимост в щит срещу отчетността. Във всяка демокрация се очаква съдилищата да издържат на дебата, а не да се отдръпват от него.
Вече маркиран в европейските медии като предупредителен знак за пълзящ авторитаризъм, случаят с Коцев се превърна в нещо повече от местен скандал. За Европа опасността е ясна: когато съдебните институции се използват по политически причини, доверието във върховенството на закона - у дома и в целия ЕС - започва да се разпада.
Още: Хванахме еврото и ЕК ни зашлеви най-болезнения шамар - с правосъдието
От временен към недосегаем: случаят със Сарафов
Борислав Сарафов е другото лице на кризата с върховенството на закона в България – след като беше назначен за изпълняващ длъжността главен прокурор, той оттогава е циментиран във властта от институции, които превърнаха временната му роля в постоянна, пише EUObserver.
Далеч от неутрална или независима фигура, той е преследван от скандали – от съмнителни сделки с имоти до твърдения за политическа зависимост – но позицията му остава практически неоспорима - Още: BIRD и "Биволъ": Семейството на Борислав Сарафов е забогатяло от имоти, намесени са хора от ГЕРБ
През 2023 г. Сарафов беше назначен за временен главен прокурор след драматичното отстраняване на предшественика му Иван Гешев. По закон това е временно решение, докато не бъде избран постоянен наследник. Но с тих институционален трик Висшият съдебен съвет тълкува правилата така, че "временният" Сарафов на практика е постоянен. Без ново гласуване, без конкурс, Сарафов си стои на поста.
Съветът облече хода си в юридически термини – цитирайки закони, позовавайки се на приемственост, предлагайки формални обосновки. Но това обезсмисли основното обещание: че най-влиятелният прокурорски пост в България ще бъде зает от човек, избран открито и отговорно. Роля, предназначена да бъде временна, се превърна в утвърдена власт.
Знаковото заключение на EUObserver: "Всъщност, възходът на Сарафов е симптом на по-дълбока патология. Докато опозиционни фигури като кмета на Варна са в затвора на нестабилни основания, човекът на върха на прокурорската пирамида консолидира властта с институционална благословия. Две страни на една и съща монета: репресии за опонентите, безнаказаност за вътрешните лица.
За най-бедния и най-засегнат от корупция член на ЕС, проблемите на България с върховенството на закона едва ли са шок. Поразителното не е зрелището, а тихото, систематично пренебрегване на духа на закона. Като омаловажава законността, България не само подкопава собственото си демократично развитие - тя ерозира доверието, от което зависи целият правен ред на Европа. А това означава, че цената на отклонението на София ще бъде платена далеч отвъд границите на България.
Още: Бивш правосъден министър: Излезе най-негативният доклад за върховенството на закона у нас
Източник: EUObserver
