В първа част на материала "Ново начало с корупцията: Главозамайващи данни - от Борислав Сарафов до Кирил Петков и назад (I част)" представихме картината на борбата с корупцията по високите етажи и какво върши правосъдието ни, главно прокуратурата като двигател в търсенето на наказания, когато справедливостта го изисква. Време е обаче да видим и погледа на неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ) и относно работата на двете комисии, които трябва да преборят най-едрата корупция в България и да не я допускат.
Нещата с работата на КОНПИ (Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество) и КПК (Комисията за противодействие на корупцията) са фрапантни. Шокиращо – КОНПИ се е отказала от иск да бъдат запорирани 1,3 млрд. лева по делото срещу банкера Цветан Василев и трябва да плати 52 млн. лева съдебни такси! Има окончателен съдебен акт, който задължава КОНПИ да плати колосалната сума. А бюджетните разходи на КОНПИ т.е. издръжката на комисията и работата ѝ за 2025 година са в размер на малко под 16 млн. лева. С едно загубено дело, КОНПИ трябва да плаща такси в размер на годишния си бюджет за над 3 години! И делото не е загубено в съда, а защото комисията се отказва от него.
Какво още "работи" КОНПИ? АКФ подчертава в доклада си "Антикорупционни институции 2024: Ново начало", че на сайта на комисията може да бъде открита информация, че през 2024 година тя е отнела имущество за 3 372 777 лева. Обаче разноските по дела на КОНПИ, които са приключили в съда и съответно разноските трябва да бъдат платени от комисията (т.е. данъкоплатците, т.е. всички нас), са в размер на 9 271 799 лева, изчислява АКФ. Общо са предявени искове от КОНПИ за над 221 млн. лева, но са отхвърлени или комисията се е отказала от иска си случаи за 211 млн. лева. Уважени от съда са искове на КОНПИ за 10 665 764,26 лв., обаче влезли в сила са искове за 3 040 901,21 лв., сочат сметките на АКФ на база проучени 350 дела за незаконно придобито имущество, посочени на официалния сайт на КОНПИ. Въпрос – откъде тогава КОНПИ сочи официално отнето имущество за 3 372 777 лева? Според АКФ, за много случаи и дела просто няма официална информация на официалния сайт на комисията.
Безпощадната оценка – 95% от исковете на КОНПИ пред съда са провал. Бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев коментира, че това е факт въпреки дадените извънредни правомощия на КОНПИ (и КПК) от законодателството ни, изработено в периода 2012 – 2018 година. Сега вече има и европейска директива (2024/1260), която трябва да бъде въведена в българското законодателство до 2026 година – Грозев уточни това на въпрос на Actualno.com. Тази директива променя изцяло законодателния ни подход в момента – КОНПИ има правомощия тип "за милиони няма закони, за кокошка няма прошка", каквато сполучлива аналогия направиха Грозев и експравосъдният ни министър Крум Зарков, но резултатът пак е катастрофа, по думите на Грозев. За да отнемаш имущество, трябва поне да докаже, че то е резултат от някаква престъпна дейност – нещо, което много-много не се отдава на комисията.
Противодействие на корупцията: Дали?
Що се отнася до КПК (Комисията за противодействие на корупцията), от АКФ изтъкнаха случая с Андрей Гюров и как той спечели срещу КПК в съда. Съдът прие, че КПК в този състав е некомпетентен административен орган да се произнася в производството по установяване на несъвместимост и обяви решението за несъвместимост на Андрей Гюров, с което той беше махнат от БНБ, за нищожно – припомнете си случая: Обрат: Съдът отмени акта на Антикорупционната комисия, с който Андрей Гюров беше махнат от БНБ
СНИМКА: Андрей Гюров, БГНЕС
Именно формулировката за некомпетентност беше това, на което от АКФ наблегнаха – защото и КПК, и КОНПИ се водят от ръководителите на старата КПКОНПИ, а те са с изтекъл мандат. Заради това има опасност в съда да падат поголовно решения на двете комисии. Така че тук говорим за буквално саботаж на закона, с липсата на избор на ръководство - Още: С истеричната съпротива на Пеевски и ГЕРБ: Антон Славчев остава шеф на Антикорупционната комисия (СНИМКИ)
Какво е качеството на работа на КПК при сегашното положение? Най-стряскащ е примерът с бившия депутат и лидер на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, сега конституционен съдия. КПК признава, че докато е депутат, Атанасова гласува за своята кандидатура да стане конституционен съдия. Това обаче не било нередно - нейният глас не променял крайния резултат, а и тя се била отказала доброволно да остане в парламента предвид кандидатурата си да влезе в Конституционния съд.
Експертният извод на АКФ: Като е гласувала "за" своята кандидатура за конституционен съдия, Десислава Атанасова е нарушила забраната, че лице, заемащо висша публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Напълно ирелевантен е фактът, че тя е гласувала за заемане на длъжност в обществена полза (аргумент на КПК), поради което се отказва доброволно от настоящата си длъжност. Упражненото правомощие е довело до материална и нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа за себе си, с цел получаване на длъжност за себе си, която е с по-висш ранг и по-високо заплатена!
ПЪЛНИЯТ ДОКЛАД НА АКФ "АНТИКОРУПЦИОННИ ИНСТИТУЦИИ 2024 ГОДИНА: НОВО НАЧАЛО"
