Българските власти са нарушили правото на Българския хелзинкски комитет да получи и разпространи информация разследва ли се смъртта през 2015 г. на мигранти, за които има данни, че са били бити от български гранични служители. Така се произнесе днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) с решението си по делото Станев и Български хелзинкски комитет срещу България. Предметът на делото се отнася до запитване от страна на изследовател на БХК, изпратено през 2016 г. до главния прокурор с въпрос разследва ли се смъртта на мигранти от два инцидента на българо-турската граница.
Фактите
В началото на 2016 г. изследовател на Българският хелзинкски комитет (БХК) изпраща заявление за достъп до обществена информация до главния прокурор относно смъртта на двама мигранти на българо-турската граница. Информацията, която се търси, е дали изобщо е образувано досъдебно производство и ако да – какъв е неговият номер. Още: Започва делото за камиона-ковчег край Локорско
Става дума за медийна информация от март 2015 г., че на 17 души от Ирак е нанесен побой с палки от български полицаи, след като преминали нелегално на българска територия през границата с Република Турция. Чужденците са изтласкани обратно в Турция и впоследствие турските власти са открили двама от тях мъртви, а един е настанен в болница. Според друга информация, изнесена в медиите през април 2015 г., през януари е имало и друг смъртен случай вследствие на твърдян побой, нанесен от страна на служители на гранична полиция върху брат и сестра, сирийски кюрди. Според публикацията, мъжът е бил пребит и не успява да стигне до селото, защото умира.
Прокуратурата отказва да даде така заявената информация под предлог, че това би нарушило следствената тайна. Изследователят на БХК обжалва отказа по съответния ред – чрез главния прокурор до АССГ, но два месеца по-късно установява, че жалбата не е постъпила в съда. Тогава изпраща жалбата директно до съда.
Първоинстанционният съд отменя отказа на главния прокурор като изрично постановява, че не се търсят материали по досъдебно производство, а обща информация дали изобщо има разследване. Върховният административен съд отменя решението на АССГ, като решава, че не се търси обществена информация, а материали по разследването.
Значение на делото
„Решението на ЕСПЧ потвърждава нещо, което живо се обсъжда от експертите в адвокатурата и гражданското общество през последните години, но не и от властите – злоупотребата със следствената тайна от страна на прокуратурата“, заяви Адела Качаунова, адвокат по делото. „ БХК представи пред ЕСПЧ статистика на всички случаи, при които прокуратурата ни е отказваа достъп до обществена информация. Тази статистика е тревожна, защото показва, че прокуратурата отказва почти винаги на БХК, и почти винаги този отказ се отменя впоследствие от съда - при 23 заявления за достъп, отказите са 18 и всички те са вече отменени от българския съд. В голяма част от случаите прокуратурата се позовава именно на следствената тайна“, посочва тя. “Решението говори и за произвол при ограничаването на правото на изразяване - според ЕСПЧ в случая то не е нито законно, нито преследва легитимна цел, не е и необходимо в едно демократично общество - три елемента на възможните ограничения по чл. 10 от Конвенцията, които рядко се нарушават едновременно”. Още: "Гардиън": Българската полиция е блокирала спасяването на измръзнали до смърт мигранти
Решението на ЕСПЧ
С огласеното си днес решение ЕСПЧ установява, че българските власти са нарушили правото на достъп до информация като аспект на свободата на изразяване, защитена в чл. 10 от Европейската конвенция за прават на човека (ЕКПЧ, Конвенцията). Съдът обръща специално внимание, че в отказа си прокуратурата се позовава на т. нар. следствена тайна, а ВАС се съгласява напълно с това, макар по всичко да личи, че БХК не търси достъп до материали по разследването. ЕСПЧ намира, че заключението на ВАС, че приоритет имат нормите на Наказателно-процесуалния кодекс не е обосновано. За да стигне до този извод ЕСПЧ първо отбелязва, че изследователят на БХК не е търсил информация по висящо производство, а информация дали въобще се разследва. Съдът изказва съмнения, че предоставянето на такава информация може да компрометира евентуално разследване. Още: Лодка с мигранти потъна край Гърция. Най-малко 2 са жертвите, 22 са спасени
На следващо място ЕСПЧ отбелязва, че националните власти не са обърнали никакво внимание на важността на търсената информация и на ключовата роля, която граждански организации като БХК играят в защитата на правата на мигрантите. Неправителствените организации, отбелязва Съдът, имат роля да повишават осведомеността на обществото и самите публични власти по въпросите на имиграцията, като по този начин допринасят за по-информиран и конструктивен обществен дебат, провеждан в дух на прозрачност и доверие между властите и обществото. Така властите могат да почерпят опит от гражданските организации, за да подобряват своите политики, поради което трябва да се признае, че исканата информация е от обществен интерес.
Наред с това ЕСПЧ установява, че прокуратурата и съдът не са извършили сравнителен анализ на вредата върху обществения интерес, която евентуално би била осъществена, ако се предостави исканата информация, сравнена с последствията от ограничаването на свободата на изразяване на жалбоподателите. Нещо повече – нито в постановените актове на националните органи, нито в становищата на представляващите българската държава пред Съда не е обяснено каква е вредата, която би настъпила, ако такава информация бе предоставена на БХК (§ 73 от решението). Още: Мрачната статистика на ООН: Ето кой е най-смъртоносният път за мигрантите
По тези причини ЕСПЧ намира, че българските власти не са предоставили относими и достатъчни основания за намесата си в свободата на изразяване на жалбоподателите, поради което тя е произволна и в нарушение на Конвенцията.
