„Една боза от 6 стотинки“ е култова реплика от любимия български филм „Момчето си отива“. И до днес много от нас с носталгия си спомнят времената, когато в уютни сладкарнички се предлагаше паста с боза. Ето няколко интересни факта за тази специфична напитка:
Още: Най-бързите начини за стерилизиране на бурканите без варене
Още: Колко време може да се съхранява месото във фризера?
1. „Ориентът започва там, където хората пият боза“ казва прочутият френски поет Ламартин, който често прекосява днешните български земи, пътувайки между Цариград и Париж. И е прав. Боза се пие по земите на българи, турци, гърци, румънци, албанци, узбеки и някои арабски народи.
2. Позната е от повече от 8000 години. Според историци още в древна Месопотамия, в земите между Тигър ви Ефрат, се произвеждала напитка, подобна на днешната боза.
3. В началото се произвеждала от просо, което било особено популярно сред траки, елини, славяни. Траките приготвяли гъста каша от просо, разреждали я с вода и я оставяли да ферментира. Това била тяхна любима освежителна напитка заедно с медовината.
Още: 2 юли: Какъв църковен празник е утре, какво трябва и НЕ трябва да се прави
Още: Хората, родени на тези дати, са най-щастливи в любовта
4. В Османската империя бозата е била задължителна част от порциона на войниците в армията за сила и висок дух. Според прочутия турски историк и пътешественик Евлия Челеби в Цариград през 17-ти век е имало над 300 работилнички за производство на боза.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Те са магнит за пари: Това са дърветата, които трябва да засадите в двора си
5. Два пъти производството на напитката е било забранявано в Османската империя. През 16-ти век много производители започнали да слагат в бозата опиум, за да предизвикат пристрастяване към напитката и, съответно, повече продажби. Затова султан Селим II я забранява. През 17-ти век заедно със общата забрана за алкохолни напитки, се преустановява производството на боза, макар алкохолното съдържание в нея е минимално.
6. Революция в производството на боза предизвиква един млад албанец Хаджи Садик, който прави боза в истанбулския квартал Вефа по нова технология. Садик съхранявал бозата в мраморни съдове и дори патентовал своята боза под търговска марка Vefa Bozacisi. Днес в Истанбул може да посетите прочутата бозаджийница „Вефа“, където лично Кемал Ататюрк е пиел любимата си напитка.
Още: Какви лечебни свойства има мастиката?
Още: Топ 10 цитата от Малкия принц, върху които всеки трябва да се замисли
7. В България център на производството на боза бил град Радомир, където се издига единственият в света Паметник на бозаджията. Образът на бай Илия Бозаджията е измислен. Представлява усмихнат мъж с калпак с гюмче за боза в ръката. Прочут с хубавата си боза е и град Любимец.
8. Днес бозата се произвежда от пшеничено, ръжено или просено брашно, вари се и се оставя да ферментира с помощта на специални спиртни и млечнокисели микроорганизми. Съдържа 6-9% захар и около 1% алкохол.
9. Бозата е изключително полезна, защото съдържа натрий, калий, калций, желязо, магнезия, цинк, както и витамини В1, В2, В12 и фолиева киселина. Препоръчва се при дефицит на витамините от група В.
10. Полезна е за кърмачки, защото ускорява отделянето на мляко.
Макар и по доста променена технология, бозата продължава да е любима напитка и днес.
