Арктика обхваща 40 милиона квадратни километра или около 8% от земната повърхност и представлява дом на 4 милиона души. Тези 4 милиона нейни обитатели са съставени от различни малки групи коренно население, които са заселвали тези територии много преди пристигането на хора от европейската част на света. Днес почти всички коренни народи живеят като малцинства в границите на националните държави.
Само в Гренландия коренното население съставлява мнозинство от населението, приблизително 88%. В същото време половината от населението на Северна Канада е коренно. В Скандинавия и Северна Русия коренните обитатели съставляват само малка част от населението, приблизително 4-5%; в Аляска те са 20% от общото население.
Любопитен е фактът, че макар в Арктика все още да се говорят приблизително 40 местни езика, но днес доминират английски, руски и скандинавски езици. Само в Гренландия инуктитут, езикът на коренните обитатели инуити, е единственият официален език в региона. Освен това, Канада наскоро одобри предложение в региона Нунавут инуктитут, английски и френски да бъдат признати за официални езици на тази територия.
Още: Пред изчезване: Популацията на северните елени в Арктика критично ще намалее до няколко години
Така или иначе, хора са обитавали Арктика поне преди 12 000 години, съдейки по човешки останки, открити в Русия. Някои учени даже смятат, че на север хора са живели много по-рано, преди 30 000 до 40 000 години; окончателен отговор на този въпрос все още липсва и разгорещените дискусии по проблема продължават.
Малко се знае за най-ранните арктически обитатели, живели тук преди 12 000 години, но културата и животът на инуитите и саамите за период от 4500 години са по-известни и имат свои собствени архивни данни.
Първите инуити – т. нар. „палео-ескимоси“, са мигрирали от Азия до Аляска през Беринговия проток. Те се прехранвали предимно и най-вече чрез лов на ловувайки тюлени, моржове и дори китове, както и северни елени, мускусни бикове, птици и бели мечки. Преди около 2500 години животът е протичал сравнително нормално, но Арктика постепенно е станала по-студена. Палео-ескимосите се слели с с хората от т. нар. древна ескимоска „култура Дорсет“. Хората от Дорсет-културата опъвали кожи върху дървени рамки, за да правят канута и шатри, и използвали камъни, за да задържат кожите на палатките. През студените, сурови зими те живеели в пещери и в жилища, направени от сняг или торф. За храна ловували китове, белуги и нарвали.
Тази култура оцеляла около 2000 години, докато не се появила новата култура Туле. Това са предшествениците на съвременните инуити. Думата инуит означава „хора“ в множествено число, а „инук“ - един човек. От друга страна, инуитите смятат думата „ескимос“ за обидна, тъй като на езика инуктитут означава „ядящи сурово месо“.
Още: Може ли Арктика да се превърне в причина за ядрена война?
Подобно на своите предци, те и досега използват палатки, изработени от кожи, и носят кожени дрехи. Инуитите се гордеят с тези традиции и днес, обличайки същите дрехи като своите предци.
Инуитите са развили много нови ловни умения в Арктика, използвайки харпуни с дръжки и въжета, прикрепени към тях, за да ловуват тюлени и китове. Също така, използват кучешки впрягове за пътуване и лов. За ловуване на бели мечки и други животни използвали лъкове и стрели. Инуитите са разчитали на елените карибу и китове по време на миграциите на тази животни.
За разлика от инуитите, народът саами произхожда от Уралските планини в Азия, както и много други племена от тези региони. Те са обитавали арктическите и субарктическите области на Феноскандия и Русия в продължение на поне 5000 години и са се прехранвали с отглеждане на северни елени и риболов.
Още: Природата алармира: Покривката на Арктика е критично ниска
