Отдавна отмина времето на ученията "Наведи се и се скрий" в ядрените убежища в Съединените щати, когато страхът от ядрена война доминираше в умовете на много хора. В продължение на десетилетия гласовете на разума надделяваха и САЩ и Русия работеха заедно, за да намалят размера на своите арсенали и да сведат до минимум риска от ядрен конфликт, пише Al Jazeera.
Към 2022 г. сътрудничеството започна да се разпада, след като инвазията на Русия в Украйна породи сериозни опасения относно ядрената ескалация и подкопа перспективите за бъдещи споразумения за контрол на ядрените оръжия. Тъй като Русия игнорира усилията на администрацията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, надеждите за нейния край избледняват и несигурната Европа побърза да укрепи собствената си отбрана. Още: Кой ще спечели битката за съкровищата на Арктика? Борбата между Китай, САЩ и Русия е с неясен край
На фона на тези напрежения, топенето на полярния лед отваря арктически морски пътища за разширено корабоплаване, проучване на ресурси и военно проектиране.
Финландия и Швеция, новите членове на НАТО, са арктически страни. Москва в момента е доминиращият играч в Арктическия регион. 53% от арктическото крайбрежие е в Русия. Тя разполага с най-големия флот от ледоразбивачи в света и развита военна инфраструктура.
Китай започна да играе все по-важна роля в региона. Той провежда съвместни военни учения с Русия в Арктика и управлява собствен флот от ледоразбивачи, въпреки че няма територия отвъд Северния полярен кръг.
Ядрена война за Артктика?
Но наистина ли Арктика е предопределена да се превърне в най-вероятната арена за ядрена война? Нека разгледаме възможните варианти. Още: Премиерът на Канада: Никакво сътрудничество с Русия в Арктика!
Въпреки изключително студения си климат, Арктика не е непозната за военни конфликти: тя заема стратегически важно положение и служи като врата към Атлантическия и Тихия океан.
По време на Втората световна война битката за Атлантика се разпростира в Арктика, тъй като кораби, превозващи американски доставки за Съветския съюз, прекосяват Северния морски път, а нацистка Германия нахлу в Норвегия. С напредването на Студената война Арктика се превърна в основен театър на подводни операции.
Днес настояването на президента Тръмп „да получим Гренландия по един или друг начин“ подчертава нарастващото значение на Арктика за интересите на националната сигурност на Америка. Още: Природата алармира: Покривката на Арктика е критично ниска
Географското местоположение на Гренландия, съчетано с американската космическа база Питуфик в Далечния север, осигурява ключови възможности в областите за „предупреждение за ракети, противоракетна отбрана и космическо наблюдение“.
Най-краткият път за ядрени ракети между САЩ и Русия е през Северния ледовит океан, а загубата на тази база би могла да отвори опасна дупка в стратегическата отбрана на Америка. Загубата на базата в резултат на пряка руска атака, насочена към унищожаване на американската система за предупреждение за ракетен удар, остава малко вероятна, предвид риска от незабавен ответен удар и катастрофална ескалация.
В момента най-вероятният път за потенциална размяна на ядрени удари в Арктика е „конвенционална“ руска атака или „сива атака“ срещу членка на НАТО. Още: Съперничеството се увеличава, но сътрудничество между Русия и Запада е възможно: Путин за Арктика
„Сивите атаки“ включват гранични сблъсъци, кибератаки, нахлувания във въздушното пространство, безразсъдни военни прехващания и подкрепа за сепаратистки групировки; действия, които стоят на границата между мира и открита война, но могат да доведат до конфликт, който да ескалира в ядрена война.
С присъединяването на Швеция (и, което е по-важно, Финландия, споделяща 830-километрова граница с Русия) към НАТО, шансовете полярен член на Алианса да стане мишена се увеличиха.
За да подчертаят заплахата, американските войски в Аляска проведоха учения, в които стотици войници бяха разположени във Финландия, за да отблъснат хипотетично руско нашествие. Въпреки това изглежда вероятно Русия да тества границите на НАТО чрез провокативни и дестабилизиращи „сиви действия“, вместо да започне директно нахлуване.
Ядрените заплахи на САЩ отдавна служат като възпиращ фактор за руските атаки срещу европейски страни от НАТО, но многократните изявления на президента Тръмп, поставящи под въпрос готовността му да защитава член на НАТО, подложен на атака, подкопаха вярата на европейците в Америка. Още: Русия изкушава САЩ с петрол и съвместни проекти в Арктика
От своя страна Франция и Великобритания обмислят разширяване на ядрените си арсенали, което показва засилена зависимост от ядреното възпиране, особено за защита на арктическите членове на НАТО. Франция преразглежда решението си да изтегли от употреба съществуващите си ядрени бойни глави, тъй като на въоръжение влизат нови алтернативи, което би могло да удвои размера на арсенала ѝ.
В същото време Франция модернизира военновъздушна база близо до границата с Германия, за да може да съхранява ядрени оръжия. Великобритания, която отдавна разчита на Съединените щати, започна да се съмнява в Америка и сега търси други алтернативи, за да осигури ефективен и надежден възпиращ капацитет. Тези събития предвещават нова надпревара в ядреното въоръжаване.
През февруари 2026 г. изтича срокът на действие на новия договор СТАРТ, последният действащ договор за контрол върху стратегическите ядрени оръжия между Съединените щати и Русия.
Междувременно Китай, който е активен в Арктика, продължава бързо да разширява ядрения си арсенал, като се стреми да разполага с над 1000 ядрени бойни глави до 2035 г. Китай отказва да се присъедини към многостранните договори за намаляване на ядрените оръжия със Съединените щати и Русия, твърдейки, че неговият ядрен арсенал е далеч по-малък от техния. Още: Какво става? САЩ и Канада изпратиха боен въздушен патрул в Арктика, заради Русия
Проблеми и възможности
Проблеми с навигацията в Арктика биха могли да доведат и до военна ескалация, включително употреба на ядрени оръжия. Глобалните навигационни спътникови системи (GNSS), включително американската GPS и руската GLONASS, страдат от намалена точност и надеждност в Арктика по няколко причини, включително наклон на спътниковата орбита и йоносферни смущения.
Предвид нарастващото заглушаване на навигационните системи в Европа от страна на Русия, е възможно Москва да използва подобни методи в Арктика, включително манипулиране на сигналите, за да причини смущения или навигационни грешки, които биха могли да доведат до международен инцидент.
Военни или граждански кораби, влизащи в руски териториални води, могат да бъдат задържани, товарът им конфискуван, а екипажите им заловени за дипломатически цели. Силовото решение на подобни сблъсъци може бързо да ескалира в пълномащабен военен конфликт. Още: НАТО ще предложи на Тръмп разширяване на Алианса в Арктика, за да предотврати навлизането му в Гренландия?
Арктика обаче не е изолирана. Има и други региони, където ядреното напрежение нараства. Още по-тревожно е, че провокативното военно поведение навсякъде по света може да доведе до цикъл на непреднамерена ескалация, която в крайна сметка води до размяна на ядрени удари.
Тъй като Арктика става все по-достъпна за военна и търговска дейност, честотата на сблъсъците между военните сили ще се увеличи. С увеличаването на броя на подобни сблъсъци, вероятността от злополука или неволно нападение се увеличава.
Руски самолети периодично прелитат през зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Аляска, част от международното въздушно пространство, контролирано от Съединените щати. Агресивното поведение на руските пилоти увеличава риска случайна рутинна среща да ескалира в сериозен международен инцидент, пише още Al Jazeera. Още: Reuters: НАТО търси дронове, които могат да оцелеят на екстремните студове в Арктика
Вероятността Арктика или който и да е друг регион да стане свидетел на конфликт, който води до ядрена война, зависи повече от участващите страни и техния избор, отколкото от естеството на самите региони.
Страните, ангажирани с мирното разрешаване на конфликти, ще намерят начини за поддържане на мира. В ерата на силови игри, конфронтация и експанзионизъм, всички ние може би се насочваме към необратима катастрофа.
Автор: Матю Уолин
Превод: Ганчо Каменарски
