Марк Лициний Крас е роден в 115 или 114 г. пр. Хр в древно и богато римско семейство. Като умело спекулира с имуществото, конфискувано от жертвите на диктатора Луций Сула, Крас увеличава и без това голямото си богатство. След това поема командването на армията и разгромява през 72–71 г. пр. Хр. въстанието на робите, предвождани от Спартак.
В 54 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас става управител на Сирия и веднага започва война с царство Партия. През май 53 г. пр. Хр. римската армия, предвождана от него, се озовава в близост до крепостта Кара (дн. Харан, Турция), където партите вече го чакали за решителна битка.
Силите на противниците били следните:
Още: Използването на олово в Древен Рим помрачило интелекта на неговите граждани
От римска страна - Марк Крас с около 40 000 войници.
От страна на партите му се противопоставял военачалникът Сурена, под чието командване имало 10 000 - 12 000 конници; сред тях 1000 партски воини били катафракти - ударна бронирана кавалерия в тежки доспехи по стандартите на своето време, а останалите били леко защитени конни стрелци. Партите се били запасили с много голям брой стрели, няколко пъти повече от обичайното в такива случаи.
Преди първия сблъсък с врага римската армия образувала огромно каре - квадрат, в който били обозът, леката пехота и конниците-гали. Очевидно Крас се бил подготвил предварително за кръгова отбрана.
Партските леки коници бързо обградили римското каре от всички страни, като непрекъснато го обсипвали със стрели. Римските стрелци били твърде малко на брой, за да ги прогонят, така че обстрелването било постоянно.
Още: Наистина ли римските гладиатори са се биели до смърт?
Основните сили на римляните все още търпели незначителни загуби – легионерите били облечени в добра броня и се криели зад големи и тежки щитове. Крас вярвал, че партските конни стрелци скоро ще останат без стрели и ще може да ги атакува. Но отрядите на Сурена се редували за почивка, попълвали колчаните си със стрели от обоза и продължавали да стрелят.
Постепенно римските легионери започнали да се уморяват. Те стоели без вода под горещото слънце, а тежките щитове не можели да бъдат спуснати и за минута. По брой те четири пъти превъзхождали партите, но с течение на времето все повече губели това си предимство.
Осъзнавайки какво се случва, Крас решил да предприеме отчаяна контраатака. Цялата оцеляла кавалерия - над 1000 конници, заедно с леката пехота и няколко кохорти легионери (общо около 5000 - 6000 бойци) се устремили напред с надеждата да убият вражеския предводител. Сурена заедно с тежките конници-катафракти се оттеглил за известно време, а после нападнал с цялата си сила. В случая партите били по-многобройни, затова смазали уморените от преследването и изранените от стрели римляни. Целият отряд загинал под копията на катафрактите, а сред убитите бил и синът на самия Крас. Основните сили на римляните не могли с нищо да помогнат на унищожения отряд.
След падането на нощта битката спряла. Под прикритието на тъмнината, изоставяйки обоза и тежко ранените, римската армия бързо се оттеглила към Кара. Но Крас не посмял да остане в крепостта - там почти нямало припаси и не се очаквали подкрепления. Римляните напуснали крепостта, но скоро изгубили пътя и отново били настигнати от армията на Сурена. Партите поканили Крас на преговори, по време на които по неизвестни причини настанало сбиване и той бил убит. Понеже бил известен на Изток като най-алчният сред римляните, след неговата смърт партите излели в устата му разтопено злато.
Още: Отговорът ще ви изненада: защо панталоните са били забранени в Древен Рим
После атакували остатъка от римската армия. Само около 6000 римляни успели да избягат от обкръжението – останалите били избити или пленени.
Общите загуби на римляните в убити и пленени били около 34 000 души, 85% от първоначалния брой. Загубите на партите били толкова малко, че даже не ги броили.
---
На кой римски император е кръстен месец август
