Кои са домашните думи в българския език?

Домашните думи в българския език

Думите в езика ни се делят на домашни и чужди. Ако очаквате да ви кажем кои са домашните думи, да ви ги изброим, не сте на правилното място, защото това е невъзможно. Над 2/3 от общото количество думи в езика ни са именно домашните думи в българския език. Домашните думи в българския език са всички думи с изключение на чуждите думи. Чуждите думи от своя страна се делят на:

7 стари български думи, чието значение ще ви ШОКИРА

• Заемки - навлизат заедно с нови понятия, за които не съществуват названия в българския език. Например при внос на техника, за която няма наша дума, се използват именно заемките. Заемки проникват в езика ни и поради културните, икономическите, политически връзки с други страни.
• Чуждици – това са думи, за които имаме хубава българска дума, но някак, следвайки модата или опитвайки се да си придадем важност, използваме чуждиците, от което езикът ни всъщност не печели. Такава например е думата „мерси“. Когато се използват без чувство за мярка, чуждиците нарушават чистотата на езика.

Основен произход на домашните думи в българския език е славянският, а на чуждите думи – различни европейски и световни езици. Английският език като цяло е най-често „обвиняван“ за източник на чуждици и заемки в езика ни, но малко хора знаят, че самият английски език е изпълнен с думи от скандинавски, френски и латински.

Кои са най-често използваните думи с преносно значение в българския език

Кои думи в българския език, считани за домашни, не са?

Ако отворите речник на чуждите думи в българския език, ще останете изненадани от думите, които ще откриете там. Редица думи, които сме сигурни, че считате за български и домашни, не са. Сред тях са:

• гара – от френския език навлиза в нашия,
• вафла – от немския език навлиза в нашия,
• евтин – от гръцкия език навлиза в нашия,
• легенда – навлиза в езика ни от руския език,
• пита – да, точно традиционната българска пита, без която е невъзможна трапезата на редица празници, не е домашна дума, а навлиза в езика ни от гръцки,
• камина – носещата уют и топлина камина, характерна за вилите и къщите за гости особено в планината, също се оказва дума, което не е домашна, а произхожда от гръцки език.

Да използваме ли чуждите думи?

Радетелите за чистота на езика държат на употребата само на домашни думи. Това обаче се оказва невъзможно за думи, които нямат българско име – тоест за заемките. Когато говорим за чуждици, нещата изглеждат различно. Докато заемките са важни, непреодолими и обогатяват речта, както и ни спестяват смешните наименования от рода на „драсни-пални-клечица“ вместо кибрит, то чуждиците не са толкова нужни, тъй като си имаме хубава българска дума, поради което следва да използваме чуждиците внимателно, когато е уместно, с чувство за отговорност и мяра.