Константин ХІ Палеолог, последният император на Византия, е роден на 8 февруари 1405 г. Той е осмото от десетте деца на император Мануил II Палеолог и съпругата му Елена Драгаш, сръбска княгиня и дъщеря на княз Константин Драгаш.
През 1427-1428 г. Константин и брат му Йоан отблъскват нападение на Морея от Карл II Токо, владетел на Епир. Тогава Константин бива провъзгласен за владетел на Морея.
Заедно братята Палеолози разширяват византийското господство върху почти целия Пелопонески полуостров за пръв път след Четвъртия кръстоносен поход преди повече от 200 години. Но, така или иначе, Византийската империя е вече в дълготраен упадък, когато Константин е провъзгласен за император на 6 януари 1449 г. след смъртта на брат си. Това е времето на възхода на Османската империя, която завладява земите, които са били под византийска власт. Константин се опитал да обедини с уния православната и католическата църква, надявайки се, че католиците ще осигурят военна помощ, за да спрат турското настъпление. Но, за съжаление, надеждите му се оказват напразни.
Още: Имало ли е византийски императори от български произход?
През 1452 г., възползвайки се от войната на турския султан Мехмед II в Азия, Константин изисква от него увеличаване на паричната вноска за надзора на османския принц Орхан, който живеел в Константинопол и можел да стане опасен претендент за султанския трон. Мехмед не само отхвърлил това искане, но изобщо спрял плащането на контрибуцията и започнал война. Константин не успя да получи навременна помощ от западните държави, освен около общо хиляда наемници – венецианци и генуезци под командването на прочутия тогава кондотиер (военачалник на наемници) Джовани Джустиниани.
Така, 4 години след като идва на власт във Византия, Константин е принуден да се изправи срещу обсада на Константинопол, която започнала на 15 април 1453 г.
Султанът предложил на Константин да пощади живота му и да остави столицата на Морея, Мистра, в негова власт в замяна на предаването на Константинопол - но той отказал. Следващите два месеца преминали в боеве между византийските и турските войски.
Султан Мехмед Завоевателя имал 90 хиляди войници, император Константин Палеолог - 8 хиляди, сред които малцината италиански наемници. Поначало се смятало, че Константинопол е непревземаем. Но турците разполагали с първата тежка артилерия в Европа. Техни гигантски оръдия разбили огромните стени и на 29 май 1453 г. започнало последното нападение.
Още: Цар Симеон разбива византийските войски в битката при Ахелой
Турците се възползвали от паниката след раняването на главнокомандващия отбраната Джустиниани. Когато били разбити стените, османската лавина вече не можела да бъде спряна.
Последният император на Византия осъзнал, че не разполага с достатъчно военна сила, за да предотврати падането на Константинопол. Малко преди последния щурм Константин Палеолог посетил базиликата „Света София“, където приел Свето Причастие. След това казал последно сбогом на семейството си, преди да влезе в битката.
Смъртта на императора
На 29 май 1453 г. турците пробили стените на големия град. Това веднага предизвикало рухване на отбраната на Константинопол, тъй като поради малкия брой защитници нямало резерви за запушване на пробива. Все повече и повече тълпи атакуващи еничари идвали на помощ на онези, които вече били нахлули в града; ромеите изнемогвали и нямали имали сили да се справят с атаката на врага. Английският историк Стивън Рънсиман се придържа към версията, според която императорът, след като чул за пробива на врага през пристанището и осъзнал, че градът не може да бъде спасен, захвърлил всички знаци на императорското достойнство, с изключение на червените си ботуши, и се втурнал в боя. Тази версия се основава на описанието на късновизантийския историк Михаил Критобул, според когото последните думи на императора били: „Градът падна, нямам причини да живея повече!“. В разгара на битката Константин загинал от два удара - в гърба и в лицето.
Но по-късно тялото му така и не било намерено.
---
