Откъде идва името на Атлантическия океан?

 Атлантическият океан – защо се казва така?

Защо Атлантическия?

Стара легенда разкрива защо този океан е кръстен именно Атлантически. Вдъхновен от легендата за титана Атлас, който носел и крепял на рамената си цялото безкрайно небе, през 6 век пр.н.е. гръцки поет нарича океана Atlantikôi pelágei или „Атласко море“. Вероятно е оприличил безкрайния океан на безкрайното небе, носено от титана, а и Атлас дал името си на планинската верига, разделяща пустинята Сахара от този океан. Името обаче става общо прието и официално използвано от всички доста по-късно, тъй като до 19 век на по-старите карти срещаме океана отбелязан не само като Атлантическия океан, но и като Етиопско море или още Етиопски океан, име, което е свързано с названието по онова време на голяма част от африканския континент – Етиопия.

След това наименованието Етиопски океан е забравено и на по-новите карти присъства единствено първото име, с което срещаме наречен океана – това от легендата за Атлас и Атлантическия океан.

Пластмасата в Атлантическия океан е повече от очакваното

За първи път срещаме името Атлантическия океан много по-рано от 6 век, като гръцкия поет не е първият, оставил писмена следа за океана. Век по-рано срещаме името в трудовете на Херодот – историк от Гърция, а през 1 век Плиний Стари – римски учен записва в историята за първи път названието на океана такова, каквото го познаваме днес в неговия съвременен прочит – Океанус Атлантикус, което на латински език изглежда така Oceanus Atlanticus, а в превод буквално „Атлантически океан“.

Защо океан?

Всеки от океаните носи своето име, възникнало преди векове, променяно или съхранено, за което има обяснение – легенда, история. Защо обаче всички те се наричат океани? Откъде идва думата океан и защо Атлантическият океан е точно океан? Този въпрос си го задаваме рядко, по-често се вълнуваме и проучваме с любопитство историята на името на океана, а не защо се казват точно океани. Повдигаме завесата на тази загадка и обещаваме интересна история, отново свързана с митове и легенди, с древни божества и тяхната роля в живота на някогашния човек.

Гърците са използвали думата океан (Ὠκεανός) със смисъл, напълно различен от съвременния, а поетите Омир и Хезиод наричали Океан синът на Небето Уран и Земята Гея, бащата на водните нимфи ​​и речните богове, най-големият от дванадесетте титани, олицетворение на безкрайната и най-древна река, опасваща земята, която според митологията се считала за началото на всички други реки, потоци и морета, на слънцето и луната. Образът на този титан Океан днес може да откриете в произведения на изкуството и най-често в бароковите фонтани – например статуята на бог Океан в един от фонтаните на Рим.

Кой е най-големият океан?

Преди обаче океаните да получат названието си океани, Херодот говори за голямото море на запад от Европа и Азия, като морето отвъд Стълбовете (на Херкулес), което се нарича Атласко море, което Атласко море или море на Атлас е именно Атлантическият океан. Интересно е защо ли не са го нарекли Атлаският океан, щом името му е произхождащо от Атлас.

Не това обаче е от ключово значение за съвременното общество, а фактът, че в океаните се намира 97% от водата на планетата им, което красноречиво сочи водещата им роля за живота ни. Интересен факт е и че далеч не всички световни океани са проучени изцяло. Напротив – по данни от океанографите под 5% от Световния океан е изследван – нищожно малко на фона на огромната площ, заемана от океаните. Какви тайни и загадки ще ни разкрият учените от морските дълбини и световния океан вероятно предстои да видим.