С наближаването на Петдесетница – един от най-значимите християнски празници – православните християни у нас и по света се подготвят да почетат деня, в който Светият Дух слиза над апостолите и се поставя началото на Христовата Църква.
Още: Черешова Задушница 2025 - кога се пада, вярвания и традиции
Празникът, който винаги се отбелязва в неделя, на петдесетия ден след Великден, е неразривно свързан и с деня на Светия Дух, който следва непосредствено след него – в понеделник. През 2025 година този празник се пада на 8 юни.
Петдесетница – рожден ден на Църквата
Според Евангелието, след Възнесението на Иисус Христос, апостолите се събрали за молитва в Йерусалим. Изведнъж чули силен шум и над тях слязъл Светият Дух във вид на огнени езици. Те се разделили и застанали по един над главата на всеки апостол. Със слизането на Светия Дух, апостолите се изпълнили с Божествената благодат и получили дарбата да проповядват Словото Божие на различни езици сред народите. Така Петдесетница се приема за рожден ден на Църквата – началото на нейното световно служение.
В православната традиция празникът е известен и като Света Троица, тъй като този ден ознаменува пълното откриване на Триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух. Апостолите вече са познали Бог-Отец чрез Сина – Иисус Христос, а с даровете на Светия Дух разкриват и пълнотата на божествената истина.
Още: Спасовден 2025 - кога се пада, традиции и поверия
Богослужение и народна традиция
Поради централното значение на Петдесетница, литургията на този ден е с особено тържествен характер. Светата литургия се слива с вечернята, а в края ѝ свещеникът разпръсква над вярващите осветена орехова шума – символ на слизането на Светия Дух. Тези листа се отнасят вкъщи и се пазят върху домашната икона или кандилото до следващата Петдесетница.
В българската народна традиция ореховите листа са с особено значение. В различни краища на страната – Родопите, Тракия, Странджа – жените разстилат свежи орехови листа по пода на църквата, коленичат върху тях и затварят очи, вярвайки, че така могат да „чуят“ или „видят“ своите починали близки. След службата листата се занасят на гробищата, където се разстилат върху гробовете – „за сянка на покойниците“.
Още: Календар на геомагнитните бури за май 2025 – не пропускайте тези дати
В някои райони, като Ловешко, вместо орехови се използват липови листа и клони. На места в Троянско Петдесетница се нарича дори „празник на липата“, защото се вярва, че в този ден дърветата обръщат листата си надолу. Излизащите от църквата минават под венец от липови клони за здраве.
Осветената шума – вяра и лек
Ореховата или липовата шума, осветена в храма, не се използва само ритуално. Тя намира място в дома и стопанството – за предпазване от молци между тъкани и дрехи, срещу вредители в хамбарите, за здраве на животните и хората. При болест тя се пали и с дима се „прикадява“ болният. С орехова шума се украсяват къщи, кошари и други постройки – по подобие на зеленината за Гергьовден.
Още: Агнето и героят: Двуликият образ на Гергьовден в българската култура
Празникът на Светия Дух
На следващия ден – понеделник – православната Църква чества Свети Дух, третото лице на Светата Троица. В българската традиция този ден е също наситен с духовност и свързан с паметта за починалите. На места се вярва, че тогава Бог прибира душите на покойниците, и ако вали дъжд, това са „сълзите на душите“, които се разделят с близките си.
В нощта срещу празниците хора, търсещи изцеление, преспиват край параклиси, манастири или оброчища, посветени на Света Троица или Свети Дух. Счита се, че от празника Свети Дух започва и т.нар. Русалска седмица – мистичен период в народния календар, наситен с вярвания за свръхестествени сили и обреди за предпазване от тях.
Още: Кога е следващата голяма Задушница през 2025 година?
