Въпросът е много интересен. Има една държава, с която сме били около 30 години във война. Най-интересното в случая е, че реално не сме водили военни действия с нея, тъй като се намираме на различни континенти и логично нямаме обща граница. Нека заедно да разберем повече за този интересен сюжет в нашата история.
България и Мексико - съперници много преди Световното от 1994
Става въпрос за Мексико. Много от нас свързват съперничеството ни с просволутия осминафинал на Световното първенство в САЩ през 1994. Но реално нашите отношения с тази държава започват от много по-рано. Реално имаме дипломатически отношения от 1936 година, а чак до 1974 формално сме във война. Но нека дадем малко повече контекст на историята ни с Мексико.
Какво знаят българите за Мексико до Втората Световна война
Реално отговорът на въпроса е - не много. Пред Освобождението имаме откъслечна информация като тази на Петко Славейков във вестник Македония, че “монархическа Европа” не прави нищо за свободата на мексиканския народ. По-скоро тук нашите автори използват информация от чуждестранната преса и се опитват да я обвържат със съдбата на нашия народ, който е под чужда власт. Подобен тип изказвания се правят и от Любен Каравелов като председател на БРЦК.
След Освобождението нещата не се променят значително. Фокусът ни е върху развитието на държавата ни и мексиканците остават на заден план. Въпреки това първата книга за Латинска Америка от българин(Тодор Янков) е написана почти изцяло с фокус върху страданията на мексиканския народ. Мексико попада отново в полезрението на българския читател с Мексиканската революция от 1910- 1917 година. Левите партии в България по това време отразяват в детайли събитията, тъй като имат идеологическа близост с част от въстаниците (социалисти). Разбира се, след това събитията ни въвличат в нашите проблеми с Балканските войни и Първата Световна война и нямаме време да следим всичко, което се случва по света.
След Втората национална катастрофа нещата не се променят. България е изправена пред международна изолация, която ѝ пречи да участва активно на световната сцена. Но реално постепенно в края на 20-те и най-вече 30-те години нещата започват леко да се променят. Връзката се осъществява най-вече през Комунистическия интернационал, на който председател е Георги Димитров. Избирането му на тази позиция през 1935 година е отразено от мексиканските комунисти и един от техните лидери(Ломбардо Толедано) има среща с българина.
Установяване на отношения между двете страни
Това се случва през 1936 година, когато има подписан договор за приятелство между двете страни. Той влиза в сила през 1938 година. За съжаление няма много повече информация по темата - липсват данни за визите между двете страни. Предполага се, че това е част от процеса, в който България постепенно излиза от международната изолация и се опитва да осъществи поредица от контакти с различни точки от двета.
Как се стига до война между двете страни
По-интересното се случва през 1941 година. Тогава България официално се присъединява към страните от Оста. Това води до влошаване на отношенията с останалите страни. През 1942 година Мексико обявява война на страните от Оста, което, за съжаление, включва и България. Това води до скъсване до отношенията между двете страни.
Възстановяване на отношенията
Формално те са възстановени чак през 1974 година, но реално още след края на Втората Световна война. В България идва начело правителството на Отечествения фронт. Тук изключително позитивна роля играят отношенията на Георги Димитров с единия от лидерите на мексиканците - гореспоменатият Ломбардо Толедано. Даже мексиканецът посещава нашия лидер през 1947 година и в това се превръща в първия представител на тази държава, който посещава нашата страна. Той прави поредица от посещения и се превръща в един от защитниците на нашата кауза в този регион.
Отношенията между двете страни достигат своя пик през 1976 година, когато са открити посолства в двете страни. Така се осъществява посещение на мексиканския президент в нашата страна през 1978 година, а Тодор Живков връща жеста през 1979 година. Постепенно Мексико се превръща в приоритет на нашата външна политика в Латинска Америка(след Куба, разбира се).
