Луканката е традиционно мезе, за празничната маса или просто за похапване, а суджукът е традиционен за българската национална кухня. Още през VII век прабългарите, които са се заселили по тези места, са познавали осолените меса и са ги приготвяли. Най-старата история на сушеното месо, напълнено в черва е от III век пр.н.е. – когато се е приготвяло за първи път в Италия в областта Лукания, от там получава името си луканка.
Какви са приликите между луканката и суджука?
И луканката, и суджукът са сурово-сушени меса, направени от преживни животни - свинско, сланина и подправки, които се пълнят в телешки или свински черва. Традиционните подправки и за луканката, и за суджука, които се слагат към месото са кимион, черен пипер и сол, а някой рецепти съдържат и по-редки и екзотични подправки, характерни за дадена област.
Още: При сушене на суджук това е задължително - стара българска традиция
Друга основна прилика между суджука и луканката е сушенето, което трае от 20-30 дни при подходящи условия – температура и влажност на въздуха – са от съществена важност. По време на сушене те се притискат, за да добият плосък вид.
По какво се отличава луканката от суджука?
Основната разлика между луканка и суджук е във формата им – луканката е с права форма, понякога леко извита, а суджукът се приготвя винаги под формата на подкова. Други разлики, които си струва да отбележим, са:
- Луканката е по-мазното от двете мезета. Това е защото преобладава свинско месо пред телешко в повечето рецепти за луканка, а при суджуците преобладават рецептите, в които повечето е телешкото месо.
- В луканката има повече подправки, а при суджука са по-бедни откъм подправки – използват се по-скромни количества в рецептите му.
- Луканката обикновено се отличава и с по-голям диаметър в сравнение с този на суджука.
