Снежният човек - от страшилище до весел приятел на децата

От историята на снежния човек, публикувана на сайта на Грец, става ясно, че снежната скулптура се споменава още от Джорджо Вазари в биографията на Микеланджело. Вазари споменава за снежна фигура, направена през зимата на 1492-93 г. в двореца на Медичите, но за съжаление не навлиза в детайли как точно изглежда тя. В литературата темата за снежния човек се прокрадва около 1590 г. - в драмата на Шекспир "Ричард Втори" крал Ричард казва, че би искал да е снежен крал, направен за игра, който да се разтопи на капки под слънчевите лъчи. Ледената фигура обаче не присъства в творбите на ренесансовите художници, дори на тези, които рисуват в детайли всекидневния живот през зимата.

Снежният човек отново се появява около 1770 г. в книжка с песнички за деца. В една от тях се пее "Красивият снежен човек - вижте го колко е голям, същински великан". Най-старата известна картина на снежен човек датира само с няколко години по-рано. Около 1778 години гравьорът Даниел Ходовецки прави календар, който се състои от 12 отделни картини за всеки месец на годината. Декември е представен с четири деца, които хвърлят снежни топки по снежна фигура с човешки ръст. Творбата е притежание на галерия в Берлин.

Снежният човек от онези времена се различава от съвременния по това, че е изцяло от сняг, дори шапката, носът и копчетата му. Той често държи бастун, вероятно, за да се поддържа стабилността на фигурата. В началото снежният човек е бил по-скоро заплашителен и суров, а не симпатичен и приветлив. Една от причините е, че той е бил символ на студеното време, което тогава е можело да бъде и твърде опасно за човешкия живот. Освен страха, който внушавал, снежният човек бил символ на преходното, както и на цикличността на сезоните и на целия живот.

В средата на 19 век образът му обаче се променил основно - от една страна заради условията на живот, а от друга - заради промяната в начина на възпитание на децата. Тогава хората са разбрали, че играта може да помогне, освен за креативността, и за психологическото развитие на малките. В някои книги се препоръчвали дейности, които са подходящи за деца, като една от тях е именно правенето на снежен човек през зимата. Скоро след това той вече загубва своята сурова външност.

Към края на 19 век човекът от сняг станал много популярна фигура в детските книжки, превърнал се в приятеля, който обича децата и в прекрасен символ на зимата, какъвто го познаваме и днес. Индустрията и икономиката допринесли значително за тази промяна. Евтиното и лесно производство на стъкло, дърво и памук и трите сферични компонента, необходими за направата му, помогнали снежният човек да бъде използван като лесна зимна и коледна украса.

В началото на 20 век в Европа и САЩ станали много популярни пощенските картички. Издателите им открили, че снежният човек може да се използва като новогодишно послание и наложили позитивен образ на фигурата му. Тогава се "оформил" и неговият празничен вид - с шал и шапка на главата. Това било и началото на "кариерата" на снежния човек като "рекламна икона" - той е лесен за рисуване и не иска хонорар, като фотомоделите. Закръглената му фигура го прави много симпатичен, той е аполитичен и няма религиозна символика, за разлика от други коледни фигури. Значението на снежния човек не е само около 24 декември, той може да бъде използван и през февруари, в някои случаи чак до Великден.

За съжаление днес имаме повече картинки и репродукции на снежни човеци вкъщи, отколкото истински, от сняг, коментира Корнелиус Грец. Той е предложил Денят на снежния човек да е на 18 януари, именно защото е през зимата, не е близо до други празнични дни, а и има големи шансове да вали сняг. Освен това е лесно да се запомни датата заради формата на цифрите - осмицата (8) има формата на човече, а единицата (1) прилича на метлата му или щека за ски. БТА