Според една версия, козируването произхожда от Средновековието: военният поздрав е старинна рицарска традиция. При среща рицарите повдигали забралото на шлемовете си с движение на ръка, за да покажат, че това е лице на приятел. Или пък чрез повдигане на забралото демонстрирали мирни намерения.
Друга хипотеза твърди, че козируването произхожда от Великобритания. Версиите тук са доста. Най-екзотичната твърди, че прочутият пират Френсис Дрейк на завръщане от плаване посрещнал кралица Елизабет, като заслонил очи, за да си направи сянка – тоест, кралицата изгряла като слънце на неговия кораб.
В много армии по света младшите чинове поздравявали старшите, като сваляли шапките си. Това било така и в британската армия. Но до 18-19 век войнишките украшения за глава станали толкова обемисти, че този поздрав се свеждал до просто докосване на козирката. Поздравът, който познаваме днес, е официализиран през 1745 г. в Колдстриймския полк, елитно подразделение от личната гвардия на английския монарх. Полковият правилник на гвардейците гласял: „На личния състав е наредено да не вдигат шапките си, щом минават покрай офицер, а само да притискат ръка към шапките си и да се поклонят“.
Още: Какви „изпити“ са минавали рицарите, за да станат рицари?
През 1762 г. в правилника на Шотландската гвардия е посочено: „Понеже шапката се обезобразява и връзките се цапат при свалянаето й, на личния състав е наредено за в бъдеще само за кратко да повдига длани към шапката си, когато минава покрай офицер.“ Към средата на 19 век военният поздрав в Британия претърпява нови промени: ръката, вдигната към шапката (или по-скоро към дясна вежда), се обръща навън с дланта. Тази традиция е съхранена до ден-днешен.
В САЩ ръката се изпъва леко напред, сякаш за да предпази очите от слънцето, а дланта се обръща надолу. Този американски жест се влияе от традицията в британския флот: по времето на платноходите моряците използвали смола и катран, за да запечатват пукнатини в дървените части на корабас цел да не пропускат морска вода. Ръцете били защитени с бели ръкавици, но показването на мръсна длан било недостойно, затова във флота ръката при поздрав се е завъртала на 90 градуса надолу.
В царска Русия преди болшевишката революция императорската гвардия имала девиз: „Душата - Богу, животът - на Отечеството, сърцето - на дамата, честта – никому!“. Казват, че авторът му е прославеният генерал Л. Г. Корнилов, отличил се в многобройни сражения против болшевишките орди.
Времената се променяли, моралът се променял
Още: Как кръвожадният пират Хенри Морган получава рицарска титла от британския крал
Офицерите или войниците, носещи сабя или меч, пеша или на кон, отдавали поздрав, като вдигали оръжието, доближавали дръжката до устните си, след което премествали острието надолу и вдясно. Този поздрав произлиза от Средновековието и е свързан с религията, когато рицарят целувал дръжката на меча, който символизирал християнския кръст. След това се превърнал в традиция при полагането на клетва.
Вдигането на ръката за поздравяване, вместо сваляне на шапка, имало практическо значение. Тъй като войниците палели фитилите на своите мускети, цапали ръцете си със сажди. А свалянето на шапка с мръсни ръце означавало да я направи негодна за употреба.
Според етикета, офицерът трябва да върви втляво на дамата, защото мястото вдясно се смята за почетно. Щом дамата улови офицер под ръка, той трябва да е отдясно ѝ, за да може да козирува.
Просто преди около 200-300 години мъжете не излизали от къщата без някакво хладно оръжие. Всеки е имал сабя, шпага или кинжал, окачени от лявата му страна. Отляво - за да може по-бързо и по-лесно да грабне оръжието от ножницата му с дясната ръка. За да не удря оръжието в краката на спътницата му, докато ходи, джентълменът се стараел да ходи отляво на дамата си.
Още: Разкриха загадката на гробницата на Черния рицар
---
