Произходът на породатa ротвайлер е свързан с войнствената Римска империя, която имала амбицията да завладее Европа. За да постигне тази цел, тя се нуждаела от огромна армия и невероятно количество храна, с която да я храни. Като се има предвид, че по онова време не е имало хладилно оборудване, месото, предназначено за войниците, трябвало да бъде прясно, което означавало нещо много простичко: да ги придружава живо. За да се подкарва, придружава и охранява такава храна по пътя и при нощните спирки за лагеруване по време на дългите и изтощителни походи на армията, били необходими кучета. Най-подходящо за тази роля се оказало куче, подобно на мастиф.
Снимка: iStock
Още: Черна пантера и ротвайлер стават най-добри приятели: Историята, която трогна света (ВИДЕА)
Кампаниите на римската армия варирали по мащаб, но ние се интересуваме от тази, която започнала около 74 г. сл. Хр. Римляните прекосили Алпите и спрели на територията, известна днес като Южна Германия. Има много доказателства, сочещи за жизненоважната роля, която изиграли смелите римски овчарски кучета в похода от Рим до река Некар.
Завладяната територия била наречена Флавиева земя и имала предимството на мек климат, плодородна почва и стратегическо местоположение. Ето защо било решено там да се построи град на Римската империя с целия му присъщ блясък.
Няма съмнение, че потомците на първоначалните римски пастирски кучета са охранявали стадата там през следващите два века. Ала около 260 г. сл. Хр. швабските племена прогонват римляните от Флавиевата земя. Но самите шваби продължили да се занимават със земеделие и търговия с добитък, все още нуждаейки се от помощта на кучета.
Снимка: iStock
Около 700 г. местен херцог нарежда да се построи християнска църква върху руините на бившите римски бани. По време на строителството строителите се натъкват на червени плочки, които покриват подовете на баните, което се отразило в името на града - „От червените плочки“ (das Rot Wil). По-късно той бил преименуван на Ротвайл.
Влиянието на Ротвайл като културно и търговско средище нараствало всяка година и до средата на XII век близо до него, на високите брегове на реката, бил построен напълно нов град със сложна система от укрепления. Сигурността на новото място привличала нови търговци на добитък. Месарите също започнали да се концентрират в околностите му. Разширяването на пазара на месо неизбежно изисквало все повече и повече кучета. Така потомците на римските пастирски кучета работили усилено до 19 век, когато масовото преместване на добитък било забранено, а железопътната линия и магаретата изместили кучетата.
Настъпили трудни времена за месарските кучета „ротвайлер“, както вече наричали породата. Нуждата от тях на практика изчезнала, а по онова време кучетата се отглеждали само за работа. Броят им намалял толкова драстично, че през 1882 г. само един, далеч не най-добрият представител на породата, бил показан на изложението за кучета в Хайлброн.
Обединеният клуб на ротвайлерите и леонбергерите бил основан през 1901 г. Той не просъществувал дълго, но оставил забележим отпечатък, тъй като първият стандарт на породата „Ротвайлер“ бил описан под негово влияние.
Снимка: iStock
В периода 1901-1907 г. ротвайлерът печели признание и като полицейско куче. На 13 януари 1907 г. бил организиран Германският клуб на ротвайлерите, а на 26 април същата година - Международният клуб на ротвайлерите. На 14 август 1921 г. във Вюрцбург бил създаден Националният (изцяло германски) клуб на ротвайлерите на Германия - ADRK, в който регистрирали 3400 ротвайлера.
От създаването си, въпреки трудностите, възникнали по време на Втората световна война, ADRK успява да остане водещ клуб на породата в Германия.
Снимка: iStock
Ротвайлерът може физически да се е отклонил от своите римски предци, но неговите характеристики, от които толкова се възхищавали по римско време, са напълно запазени и именно благодарение на тях породата е толкова високо ценена днес.
