България през 2014 година: Цената на тока и АЕЦ Козлодуй

Цената на тока се превърна в повода, който през зимата на 2013 година изкара хиляди по улиците и свали първия кабинет на Бойко Борисов. Затова и развитието на темата през тази година показа много - до какво доведе в крайна сметка протестът по темата и дали излекува енергетиката ни - или поне почна ли да я лекува.

След като дойде на власт, правителството на Пламен Орешарски направи всичко по силите си да задържи цената на тока и да няма поскъпване. Това беше обречена задача заради огромният дефицит в НЕК, който нямаше как да се преодолее с „гениалната” стратегия за износ на ток на бившия икономически и енергиен министър Драгомир Стойнев.

На 30 декември, 2013 година ДКЕВР утвърди поевтиняване на тока – 1% по-ниска дневна тарифа и 10% намаление за нощната за битовите потребители, както и около 1,5% намаление за бзинеса. Решението беше взето въпреки редицата експертни предупреждения, че така само ще се наложи следващият път токът да поскъпва повече.

Дойде новата 2014 година и енергийният министър Драгомир Стойнев изду перки – почваме да следим ЕРП-тата под лупа. Минаха февруари и март, като ДКЕВР определи на практика на каква цена ЕРП-тата и производителите на ток ще могат да работят, както и нов механизъм за промяна на цената на тока и парното. Заради промяната за електропреносната и електроразпределителната мрежа, ДКЕВР трябваше да измисли и как да компенсира ВЕИ-тата.

14 март – денят, в който държавата поде офанзива спрямо ЕРП-тата с тайничката надежда да успее да ги принуди поне малко да поемат тежестта на черната дупка НЕК. Формално НЕК се оплака, че ЕРП-тата не плащат за доставената енергия, но ЕРП–тата отвърнаха, че си прихващат неплатени от НЕК суми заради задължителното изкупуване на ток от ВЕИ-тата – нещо, което НЕК е длъжна да прави по закон. Факт е, че това действие е законова практика в много сектори и в ЕС като цяло. ДКЕВР зае страната на НЕК, а след Енерго-про и ЧЕЗ възприе същата позиция – НЕК не си изпълнява задълженията и ни затруднява да работим. От EVN все пак платиха 32 млн. лева, което показа, че има някакъв ефект от държавната офанзива. А енергийното гуру Явор Куюмджиев развя триумфално байрака на социалната справедливост – не би трябвало да има поскъпване на тока.

Положението обаче тепърва щеше да става неприятно за червените спасители. ДКЕВР реши, че може да почне процедура за отнемане на лиценза на ЕРП-тата, но за всички експерти беше ясно, че това е просто вдигане на пушилка. И причината беше тривиална – ако лицензът на ЕРП-тата бъде взет, то НЕК трябваше да им плаща, за да ползва електропреносната мрежа, тъй като тя е собственост на ЕРП-тата и да може да няма проблеми с тока. А както вече беше ясно, НЕК нямаше пари дори за предвидени от закона разходи, какво остава за допълнителни. ДКЕВР бързо-бързо разкри картите – с процедурата „независимият” регулатор се надяваше да сложи синдик начело на електроразпределителните дружества, а предвид поуките от случая със съдия Румяна Ченалова това можеше да бъде схема да се използват парите на ЕРП-тата в изгода на НЕК. ДКЕВР обаче уверяваше, че натискът върху ЕРП-тата няма да повлияе на потребителите, а Драгомир Стойнев помагаше, размахвайки пръст на „лошите капиталисти”.

Дойде време да се види какво ще става с тока от лятото – и точно според прогнозите, дори от БСП, ЕРП-тата поискаха поскъпване. Още в началото на март обаче и НЕК поиска по-висока цена за „обществена доставка” на ток, макар че според проф. Атанас Тасев това искане щеше да се отрази с реално поскъпване на тока от 1,5% - точно толкова, с колкото поевтиня електричеството за бизнеса в началото на годината.

Поставена пред тежката истина, ДКЕВР взе да усуква за лицензите на ЕРП-тата. А дружествата не жалеха Комисията, като директно я обвиняваха за кризисната ситуация. И конфузите следваха – ДКЕВР отлагаше ли отлагаше решението с аргументи за нови доказателства, които бяха доста смешни, защото ставаше въпрос за фактури, а уж те трябваше да са отдавна ясни, докато тогавашният председател на Комисията Боян Боев се червеше пред журналистите.

Усетил дебелия край на тоягата, Драгомир Стойнев смени тона, а кабинетът Орешарски мълчеше като комунист на разпит по въпроса колко е загубата в НЕК и не спазваше закона, като не обявяваше финансовия отчет на компанията. ДКЕВР опита да тушира напрежението, като пусна одит на нарушенията на ЕРП-тата, които обаче не бяха свързани с процедурата по отнемане на лиценза, защото нито едно от тези нарушения не представляваше по закон толкова тежко пристъпване на нормите, че да може ДКЕВР да пипа лицензите. И колкото и да мислеше Комисията, мърдане нямаше.

В опит да се измъкне от ситуацията, в която блъфовете не проработиха, ДКЕВР обърна внимание на американските централи "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "AES ТЕЦ Марица Изток 1" и поиска да започне преговори с тях за намаляване на цената за изкупуване на тока. Лошото обаче беше, че Комисията нямаше никакъв механизъм, с който да накара американците да преговарят, ако не пожелаят сами.

Междувременно ДКЕВР блокира и искането на НЕК за 231% увеличение на цените за доставка на ток, а Енерго-про заплаши, че ще спре работа заради отказа на Комисията да вдига цената на тока. Боян Боев бягаше от темата с отчаяните си опити да убеди всички, че ДКЕВР все още се занимава с лицензите на ЕРП-тата, докато черната реалност на необходимостта от по-скъп ток ставаше все по-мастилено черна. Фотоволтаиците заплашиха със съд, бизнесът също скочи срещу това да поема на гърба си и товар от битовите потребители.

ДКЕВР най-после си призна, че токът ще трябва да поскъпва, но опита да се измъкне, че няма да е рязко. И се обърна към ЕК заради американските централи с жалба, че договорите с тях били нерегламентирана държавна помощ, макар че ситуацията повече приличаше на приказката „оплачи се на арменския поп”. Експертите бичуваха заблудите от ДКЕВР, ВЕИ-тата обвиниха НЕК в измама - да не плаща за произведената зелена енергия, а бизнесът реши да стяга протест. ДКЕВР пък отвърна, че токът не бил поскъпнал много, след като обещанията в началото на годината на кабинета Орешарски бяха да не поскъпва въобще, а даже да поевтинява.

Поскъпването обаче нямаше да е едно и това също беше ясно на всеки, който поне малко следеше положението в енергетиката ни. Ясно беше и на ДКЕВР, която го обърна от „дали” на „кога” и „с колко”. Само Боян Боев го даваше храбро – токът нямало да поскъпва от октомври, въпреки явните дефекти на системата. Храбростта обаче е до време и се наложи в края на август ДКЕВР да почне проверка на НЕК дали не плаща на едни за сметка на други – точно както твърдяха ЕРП-тата, когато през пролетта се почна драмата с лицензите им.

И логичното стана – служебният кабинет „Близнашки” поиска оставката на Боев и заместниците му. Те се опънаха, но за много кратко и си заминаха. Само знаковото лице сред членовете на ДКЕВ – Еленко Божков, още не се даваше и пое щафетата на „тока няма да поскъпне”, EVN иска да си пълни джоба, след като ЕРП-то поиска почти 18% скок на цената на тока. Поведението на Божков не се понрави на Близнашки и „енергетикът” последва Боев, като съответно зае позиция против правителството по познат начин – със здраво плюене и смесване на истини с лъжи.

Междувременно новият шеф на ДКЕВР Светла Тодорова се чудеше как да вземе и приложи лошото решение без да се превърне в злодей. Начин обаче нямаше – БСП-София скочи на протест, а „февруарци” вкараха яйца в действие. Тодорова опитваше да успокои нещата, но беше ясно, че лошите новини предстоят.

Решителният ден настъпи и се почна – протест, Атака също грабна яйцата и ДКЕВР отложи решението – само с ден обаче. На 1 октомври вече беше официално – 9,79% увеличение на тока. За успокоение тръгнаха идеи за един вид социално равенство в електричеството.

Заради големите драми с ДКЕВР излезе и предложение за нов закон и разделение на Комисията, както и различен начин на избор на ръководството и състава ѝ, но пък и лъсна как заплатите също ще се променят – рязко нагоре. Като цяло в ДКЕВР не бяха много съгласни с тази законова промяна, а за финал на годината Томислав Дончев припомни, че те трябва да решават за тока, не правителството.

АЕЦ Козлодуй

Ядрената енергетика отдавна е поле на големи полемики и схеми в България, но винаги в основата и е АЕЦ Козлодуй. Не по-различно беше положението и през тази година, която почна по познат начин – с грижа за 5-ти и 6-ти блок на Козлодуй. Атака пак тръгна да спасява България с искане за отваряне на 3-ти и 4-ти блок, а дори ДПС заговори различни неща за ядрената енергетика. Даже Стойнев настояваше – 5-ти и 6-ти блок са най-важни. Но докато всички го повтаряха, модернизацията им ставаше все по-скъпа и по-скъпа, защото трябваха действия, а не само приказки.

Актуален стана и въпросът за 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй с обещания за работа за български компании. Toshiba обаче остави нещата в ръцете на дъщерната си компания – Westinghouse и на 6 юли вече бившият шеф на Козлодуй Иван Генов заговори пред чуждите медии – акционерното споразумение е готово. Пред българските медии обаче мълчанието беше оглушително.

И докато Пламен Орешарски и Даниела Бобева доизживяваха мандата си с напудрено ала-бала, всички държавни представители в енергетиката се криеха и не искаха да кажат, че всъщност подписват споразумението. Най-накрая излезе Драгомир Стойнев и взе да успокоява, че споразумението не е такова, че да навлече България в нова сага „Белене” по международни арбитражи. В собствената му партия обаче гласовете срещу него бяха гръмогласни – дежурният "енергетик" Румен Овчаров, дори ДС кадъра Таско Ерменков, а вечните защитници на „Белене” Георги Първанов и Румен Петков обърнаха поглед към ЕК.

Най-накрая, на 1 август, Westinghouse сама оповести, че има подписано споразумение. И докато новият лидер на БСП Михаил Миков и Стойнев се правеха на ни лук яли, ни лук мирисали, беше публикувано и самото споразумение. То обаче беше с толкова много скрити параграфи и страници, че нямаше как да се направи ясна публична оценка какво всъщност сме подписали. Показателно беше, че Westinghouse обяви чак след десет дни, че тепърва ще смята колко ще струва токът от 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй. Анализ взе да прави и новото правителство на ГЕРБ и Реформаторите.

За финал дойде служебното правителство, шефът на централата Иван Генов беше натирен, а служебният енергиен министър Васил Щонов и новият шеф на Козлодуй Димитър Ангелов запяха познатата от началото на годината песничка – най-важни са 5-ти и 6-ти блок. Колко точно важни са – по мнението на енергийния специалист Иван Хиновски, дадено ексклузивно за Actualno.com, толкова са важни, че вече изтърваме сроковете за модернизацията им. Остана и поуката – и АЕЦ Козлодуй си харчи пари по обществени поръчки незаконно, а Румен Овчаров изглежда прав как "Южен поток" и Козлодуй се превърнаха в сфери на влияние за различни кръгове.