Европейската икономика страдаше от липса на енергия и се чувстваше под обсада. Секторът на напредналите технологии изоставаше, докато производствените центрове в САЩ и Азия процъфтяваха. Дори транспортирането на най-обикновените стоки в цяла Европа изискваше от бизнеса да се справя с бюрократичен кошмар, пише Financial Times.
„Твърде оптимистично ли е да се обяви и приложи план за премахване на всички граници в Европа?“, попита един европейски лидер. „Тези, които нямат какво да предложат, бързо биват забравени или презирани. Тези, които нямат средства да отговорят на амбициите си, бързо се оказват изостанали“, каза Жак Делор (1985 г.). Неговата Европейска комисия беше замислила грандиозна идея: единен пазар, най-голямата интегрирана трансгранична икономика в света, обединяваща 450 милиона потребители. Но и 40 г. по-късно проектът не успя да изпълни обещанията, дадени от Делор, Маргарет Тачър и цяло поколение реформатори. Докато бариерите пред стоките паднаха до 1992 г., те остават непоклатими по отношение на услугите, капитала и потоците от работна ръка. И, както предсказа Делор, европейската икономика сега „изостава“.
Според Европейската централна банка бариерите пред търговията в рамките на ЕС са еквивалентни на 100% мито за услуги и 65% за стоки. Заплетената мрежа от протекционистични регулации е достигнала точката, в която възпрепятства дори занаята на хлебопроизводството: за четвърт век Германия е признала само един френски хлебар за майстор-пекар. Грандиозният проект за единния пазар остава малко повече от политически символ за ЕС. Неговата движеща сила и обхват се стопиха преди много години. Така един от най-успешните проекти за либерализация в света от края на 20-ти век тихо избледня, превръщайки европейската икономика в учебникарски пример за продължителен упадък през този век. Още: Какви консуматори сме в ЕС - ядем малко, пием повече и пушим като комини
Какво се обърка и защо възраждането на единния пазар като двигател на растежа за Европа ще бъде толкова трудно? Детективска мистерия за съвременен Брюксел: кой уби мечтата за единния пазар? „Имаме огромен ресурс за растеж, лежащ под краката ни, точно когато е жизненоважен за енергийния преход, цифровизацията, отбраната и застаряващото население“, каза Паскал Лами, бивш началник на кабинета на Делор и бивш европейски комисар по търговията. „Много още има какво да се направи. Очевидно се движим твърде бавно.“ Тревожни камбани бият. Миналия месец президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард призова европейските лидери да компенсират „години на бездействие“ и да препроектират икономиката, „проектирана за свят, който бавно изчезва“.
Нейният предшественик Марио Драги се опита да събуди ЕС от дрямката му миналата година, представяйки безмилостен доклад за разединението в Европа, което имаше „верижен ефект върху нашата конкурентоспособност“. Компаниите с висок растеж бяха изтласкани в чужбина, инвестициите намаляха, а развитието на паневропейските капиталови пазари беше в застой. Европейските лидери съответно обещаха да започнат реформи, за да преодолеят разликата в производителността със САЩ.
Това лято Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен публикува стратегия за единния пазар и обеща пътна карта, която да вдъхне нов живот на проекта. Но дори този план за действие, според представители на Брюксел, вече е затънал във вътрешни политически битки в Комисията и в спорове между столиците. Той е затънал в същите национални амбиции, идеологически табута и хронична липса на воля, които са задушавали всяка сериозна реформа в продължение на десетилетия. Един висш служител предупреди за „парализа на анализа“. Още: Дания и Германия печелят най-много от единния европейски пазар
Нарастващите лични интереси, увеличаващите се евроскептицизъм и други кризи, разсейващи политиците, вече забавиха либерализацията и вероятно ще продължат да го правят. В същото време новите вътрешни разпоредби за стоките и услугите отмениха някои от предишните постижения. А централизираното прилагане на общи правила – основата на всяко движение напред – просто е пресъхнало.
ЕС не успя да възвърне обединяващото чувство за споделена мисия. Държавите членки бяха нетърпеливи да стимулират своите застояли икономики и френският политик Делор осъзна, че най-сигурният начин за рестартиране на европейската идея е премахването на вътрешните търговски бариери. Нещата се развиха бързо. Само шест месеца след назначаването му Делор разполагаше с подробен план за действие, изготвен от британския комисар Артър Кокфийлд и одобрен от националните правителства. Година по-късно целият проект беше закрепен със закон с ясна дата за завършване: „Цел 1992 г.“
„Делор беше локомотивът, който дърпаше всичко напред“, спомня си Лами, който по това време беше началник на кабинета на Делор. „Той притежаваше истинската власт, за да помогне за стартирането на проект, който беше невероятно смел по онова време.“ Лами добави, че Комисията никога повече не е постигнала същия авторитет или безкомпромисна воля, каквито е имала при Делор. По същество единният пазар беше ограничен до стоки, докато услугите, дори тогава, камо ли днес, са представлявали много по-голям дял от икономиката. Либерализацията и интеграцията на комуникационния и енергийния пазар са били счетени за заплаха за националния суверенитет и са отложени за по-късно, но това „по-късно“ така и не се е случило.
И така, какво се обърка? Лами хвърля вината върху колегата си от Комисията, праволинейния холандец Фриц Болкенстийн, чийто политически некомпетентен опит за либерализиране на услугите забави интеграцията. Първоначалният проект за директива на Болкенстийн позволи на компаниите да оперират в друга страна от ЕС под тяхна юрисдикция. Това предизвика яростно недоволство в няколко страни, където критиците плашеха обществеността с образа на имигрант, готов да работи за жълти стотинки и да лишава местните жители от доходи.
През 2006 г. беше приета силно разводнена версия на директивата. Оттогава е постигнат малък напредък. „Политическата страна на въпроса никога не беше правилно подготвена, особено като се има предвид уязвимостта на много държави членки“, обясни Лами. „В резултат на това всичко се обърна срещу нас и остави дълбока рана, чието заздравяване ще отнеме много години.“
Марио Монти, бивш комисар по вътрешния пазар (1995–1999), счита, че инерцията на проекта е отслабнала поради възхода на „икономическия национализъм“ в страните от ЕС и загубата на доверие в пазарите, особено след финансовата криза в края на първите 10 години на XXI век. Той отбеляза, че първоначалната „огромна подкрепа от бизнес общността е намаляла донякъде“, тъй като компаниите са станали по-глобални и вниманието им се е насочило към паричния съюз. През 2010 г. италианският икономист подготви доклад за Комисията относно рестартирането на единния пазар. Но, казва той, реакцията на този и последващите доклади е довела до „триъгълник на лицемерието“.
Бизнесът и националните правителства настояват, че ЕС трябва да се събуди, внушавайки, че Брюксел е виновен, макар да „знаем, че повечето бариери съществуват, защото самите правителства искат да ги поддържат“. Брюксел, казва Монти, се плаши от тази игра на обвинения и става „още по-плах“ в спазването на пазарните правила. А компаниите, които устно се застъпват за по-голяма интеграция, едновременно „лобират пред своите правителства да ги защитят от ветровете на свободния пазар“. Ясни примери за това са неотдавнашните действия на Германия и Италия, които блокираха консолидацията на банковия сектор. Още: Украйна подписа с ЕС споразумение за участие в единния пазар
Затихващият импулс на единния пазар е ясно отразен в цифрите. Според МВФ, БВП на глава от населението в ЕС е стагнирал само на 72% от нивото на САЩ. И все пак ползите от по-голямата интеграция са ясни. Неотдавнашно проучване на МВФ показва, че водещите икономически клъстери на континента не реализират потенциала си именно поради търговските бариери. Фондът изчислява, че премахването на тези бариери, заедно с вътрешните реформи – либерализиране на трудовото законодателство и данъчната система, както и инвестиране в умения – би могло да повиши производителността на труда в ЕС с повече от 20%. „Европейските компании се разрастват на всеки от своите 27 национални пазара, но тези вътрешни бариери възпрепятстват трансграничните им операции“, каза Алфред Камер, ръководител на европейския отдел на МВФ. „А втората ключова слабост на Европа е липсата на пълноценен, дълбок капиталов пазар. Той просто не съществува.“
Според МВФ, разходите за преместване в друга страна от ЕС са приблизително осем пъти по-високи от разходите за преместване между щати на САЩ. Това се дължи на трудностите с трансграничните пенсионни преводи и необходимостта от повторно влизане в процедурите за професионално лицензиране. Матиас Бауер, директор на мозъчния тръст ECIPE, отбелязва, че ЕС все още не е разработил единни правила, способни наистина да обединят пазара. „ЕС може дори да е влошил ситуацията, като е наложил допълнителни слоеве от паневропейско регулиране върху вече изключително сложните и разширяващи се национални режими, които обхващат всичко - от защитата на потребителите до трудовото право и данъците“, заяви той.
Бизнес лидерите са все по-възмутени от регулаторното претоварване в определени индустрии. „Новите регулации винаги се създават с най-добри намерения“, отбелязва Йеспер Бродин, бивш изпълнителен директор на Ingka, оператор на повечето магазини Ikea. „Но в крайна сметка това е като жив плет: той расте постоянно нагоре и в един момент не остава нищо друго, освен да вземем ножица за градинарство.“
Настоящият бум на технологичните инвестиции в САЩ напълно засенчва всякакви подобни усилия в Европа. Според данни на McKinsey, инвестициите на американските технологични гиганти от „Великолепната седморка“ са повече от два пъти по-големи от общите разходи за научноизследователска и развойна дейност на целия ЕС. Има много причини за това, но една от ключовите е хроничният недостиг на рисков капитал за растежа на нови технологични компании в Европа, както и многобройните бариери, които правят разширяването в чужбина далеч по-привлекателно. „Имаме огромен потенциал, но той най-накрая трябва да бъде разгърнат“, каза Урсула фон дер Лайен този месец. „Това обаче изисква споделено чувство за неотложност и пълна мобилизация", пише още Financial Times.
Националните правителства отбелязват, че чувството за неотложност или икономическа опасност, необходимо за компромис, все още липсва: политиците се ограничават до незначителни изменения в регламентите на ЕС под претекст за опростяване. „Изглежда, че завършваме всяка среща, всяка реч или всяко интервю с фразата „И, разбира се, нашият ключов приоритет е повишаването на конкурентоспособността и установяването на единен пазар“, призна посланикът на една от страните от ЕС. „Казваме, че това не е второстепенно, но сред другите въпроси, твърде често се оказва точно това.“ Още: МВФ: Нужен е единен пазар, за да не изостава възстановяването в Европа
Възможно решение е да се действа в по-малки групи в рамките на ЕС. Тази идея се промотира от испанския министър на икономиката Карлос Куерпо. Той се застъпва за формирането на „коалиция от желаещи“, за да се ускори интеграцията. Това ще принуди страните да продължат напред от „страх да не изостанат“, смята той. „Подобни инициативи на местно ниво могат да бъдат катализатор. Трудно е да се трансформират 27 различни пазара в един с един замах, но може да се действа стъпка по стъпка – и може би ще се получи.“
Много по-радикален подход е очертан от изследователите Луис Гарикано, Бенгт Холмстрьом и Никола Пети. Те призовават ЕС да съсредоточи всичките си усилия върху „основната си мисия – икономическата интеграция“, като използва максимално „федералните“ правни инструменти. Това води до принудително отваряне на пазарите чрез регламенти на ЕС без право на национални отклонения, лишаване на държавите от възможността да регулират области в рамките на „изключителната“ компетентност на ЕС и създаване на специални търговски съдилища за взаимно признаване на стандарти. „ЕС не се нуждае от нов договор или допълнителни правомощия“, твърдят авторите. „Той изисква само едностранчив фокус върху една задача: икономически просперитет.“
Превод: Ганчо Каменарски
