Съюзите понякога се раждат съвсем случайно. Понякога и завършват по същия начин. Особено когато е замесен Доналд Тръмп. През есента на 2013 г. Фред Хътчисън се мотаеше на коктейл в литовското посолство в САЩ, което се намира в кула на частично разрушена къща на няколко километра от Белия дом. След няколко десетилетия като лобист във Вашингтон, той си спомня как един дипломат му е говорил за ревнивото отношение на САЩ към огромните си новооткрити запаси от шистов газ. Двамата започнали да разговарят.
Дипломатът се оказал заместник-ръководител на литовската мисия - Симонас Шатунас. Литва е напълно зависима от Русия за доставките на газ, казва тогава той. И иска администрацията на Барак Обама да сподели своята "любов" с Европа - шистовия газ, заявява той на Хътчисън.
"Помислих си: „Е, това звучи като възможност за лобиране", спомня си Хътчисън в интервю за Politico, дадено през юни, но публикувано на 31 юли.
Още: Удар срещу Путин: Държавните рафинерии в Индия спряха да купуват руски петрол
Окуражен от Шатунас и неговите дипломатически връзки, Хътчисън създал група за натиск от десетки посолства във Вашингтон – всички от Източна и Централна Европа, която да работи съвместно с американската газова индустрия за постигането на една цел: да достави повече втечнен природен газ (LNG) от САЩ в Европа. Тези постсъветски страни тогава не споделят широко разпространеното в други части на континента убеждение, че имперските амбиции на диктатора Владимир Путин могат да бъдат укротени чрез енергийна търговия на САЩ с Европейския съюз на стойност милиарди евро.
Но идва историческа енергийна промяна, която ще преобразува отношенията на САЩ с Европа, ще насочи интересите на Вашингтон към източната граница на ЕС и ще позволи на континента да замени руския газ с американски, след като Москва нахлува в Украйна през февруари 2022 г.
Тръмп заплашва енергийния алианс
Доналд Тръмп сега заплашва този енергиен алианс – който твърди, че подкрепя, дори принуждавайки ЕС тази седмица да се ангажира с устна договореност за внос на петрол и газ от САЩ на стойност 750 милиарда долара. Това изглежда логистично невъзможна сделка: Сделката с Тръмп: Спусна ли ЕС бариера пред мечтата си за чиста енергия?
Снимка: Getty Images
Нарастващият страх в източната част на ЕС е, че Тръмп – въпреки че наскоро засили тона си спрямо Путин – ще подкопае тази търговия, като предложи на руския диктатор огромни отстъпки и "огромни икономически сделки", за да сложи край на войната, като в същото време възстанови международния авторитет на автократа.
Това е чукът, който може да счупи икономическата защитна стена на Запада около Русия и да отнесе със себе си американската енергия, твърдят бивши и настоящи дипломати от източната част на Европа, както и американски експерти и други лица от индустрията. Вече ръководители от петролната и газовата индустрия предупреждават Белия дом за този изход, като същевременно правят планове за случай, че молбите им бъдат игнорирани, посочва Politico в обширен свой материал.
„Единственото нещо, което би попречило на впечатляващия растеж на американската LNG индустрия, е възобновяването на доставките от Русия. Няма съмнение в това“, казва Джефри Паят, който беше посланик на САЩ в Украйна, когато Русия нахлу в Крим през 2014 г., и ръководеше Бюрото по енергетика и природни ресурси на Държавния департамент при бившия президент Джо Байдън.
Тръбопроводите към Европа все още не са включени отново. Но санкциите на САЩ срещу Русия се смекчават и някои европейци говорят за възобновяване на вноса на руска енергия, твърди изданието. Американски инвеститори дори обсъждат партньорство с руски официални лица за възобновяване на доставките на газ за Германия. Нещо, което изглежда обаче невъзможно предвид 18-ия пакет санкции на ЕС срещу Москва: Нов таван за цената на руския петрол и забрани за "Северен поток": ЕС прие 18-и пакет от санкции срещу Русия.
„Разбира се, ние сме загрижени за разговорите за връщане към руската енергия и липсата на яснота относно позицията на САЩ“, заявява представител на източноевропейска страна, който остава неназован. „Но ние се надяваме, че ще спечелим спора, че би било грешка да се връщаме назад".
Как САЩ дадоха газ и петрол на Европа?
В ерата на „американското енергийно господство“ на Тръмп и усилията на ЕС да се откаже от руския газ е почти немислимо, че желанието за доставки на американски газ с кораби някога е било не толкова модерно и от двете страни на Атлантическия океан. Американските производители искаха да запазят за себе си ползите от шистовата революция. Европа пък трупаше икономически ползи от евтиния руски газ.
„Германците, французите, италианците, австрийците, всички от Западна Европа бяха доволни от статуквото“, казва Хътчисън. Но страни като Литва, Полша и Чехия „разбираха своята уязвимост. И като бивши сателити на Съветския съюз, разбираха риска, пред който са изправени“.
Руският газ винаги ще печели по цена, като се имат предвид допълнителните разходи за американския втечнен природен газ - компресиране на газа в течно състояние, натоварване на кораби, транспортиране през Атлантическия океан и след това регазифициране за използване на Стария континент. Само че страни като Литва са били готови да платят дори по-висока цена поради своята история и защото „имаха място на първия ред, за да наблюдават действията на Русия“, когато тя незаконно анексира Крим през 2014 г., казва Паят. Тогавашният американски посланик в Украйна си спомня също, че полският външен министър Радослав Сикорски отчаяно е искал да се измъкне от хватката на Русия.
„Близките съседи са тези, които осъзнават, че Украйна е била крепостта, която щеше да защити Източна Европа от реваншистката руска програма, която далеч надхвърляше Украйна", допълва Паят.
Още: МВФ със стряскаща прогноза за руската икономика и военната машина на Путин
Така че за Хътчисън е било лесно да убеди тези страни да се присъединят към усилията на САЩ за прокарване на втечнения природен газ в Европа. В началото на 2014 г. той създава организацията LNG Allies като публично лице на групата за натиск. Разказва, че първоначалното финансиране е дошло от две търговски организации - вече несъществуващата America's Natural Gas Alliance и American Petroleum Institute (API). Говорител на API потвърждава, че „по-рано“ организацията е финансирала групата LNG Allies.
Хътчисън твърди, че LNG Allies никога не е получавала финансиране от чужди правителства, въпреки че Хърватия, Литва и Чехия са били членове на консултативния съвет. В документ, подаден съгласно Закона за регистрация на чуждестранни агенти от 2014 г., се посочва, че групата е получавала подкрепа от чужди правителства. Хътчисън казва, че това твърдение е „неточно“ и че е било направено в очакване на финансиране, което никога не е било отпуснато.
Натискът от всички страни дава резултат и през 2016 г. първата пратка втечнен природен газ напуска терминала Sabine Pass на Cheniere Energy в Луизиана. От нулева позиция САЩ се превръщат в най-големия световен износител на газ до 2023 г.
LNG Allies се преориентира и расте заедно с индустрията. От група посолства във Вашингтон, лобиращи пред американското правителство, се превръща в глобална индустриална асоциация, насърчаваща износа на енергия от САЩ по целия свят. Хътчисън организира редовни сесии, където американски енергийни мениджъри и европейски купувачи сключват нови сделки – неизменно с питие в ръка. Сред членовете му има „няколко големи производители на природен газ“.
Междувременно американските администрации започват една след друга да оказват натиск върху страните от ЕС да разширят капацитета на своите пристанища, за да могат да приемат повече газ. Европейските правителства възприемат това като част от чаровна офанзива - предложение, което не могат да откажат.
Още: Производството на петрол в Русия намаля драстично
„Те не плащат за нищо. Това е най-смешното“, казва българският бивш министър на околната среда и водите Юлиян Попов, който е старши сътрудник в брюкселския тинк танк Strategic Perspectives. Пред Politico той описва модел, който е наблюдавал многократно у нас и в други страни. „Първо, посланикът отива и води дипломатически разговор в типично американски стил. Трябва да направите това. И това. И това е всичко". След това, посочва той, висши държавни служители посещават страната, преди накрая министърът на енергетиката да бъде поканен на обиколка на американски газови съоръжения. „Не казвам, че го затварят и го бият. Но му показват технологиите. Казват му, че това трябва да се направи. Оказват натиск по много различни въпроси", споделя гледната си точка Попов.
Снимка: Getty Images
Въпреки по-климатично ориентираната реторика на Джо Байдън и евентуалното спиране на строителството на нови съоръжения за износ на втечнен природен газ, натискът за изграждане на повече терминали не е отслабнал. „Това изобщо не се е променило“, казва Попов. „Купете нашия втечнен природен газ“ - това е тяхната история, смята бившият министър.
Планират се все повече терминали за втечнен природен газ. От 2015 г. насам вносът на LNG в страните от Централна и Източна Европа се е увеличил 12 пъти, според аналитичния център Ember. През следващите пет години капацитетът на терминалите в региона ще се удвои, а се обсъждат и още. Анализаторите предупреждават, че капацитетът на доставките може бързо да надхвърли търсенето, което намалява.
Хътчисън, заедно с Атлантическия съвет и няколко европейски лоби групи, е изиграл поддържаща роля. През 2018 г. Центърът за публична почтеност съобщи, че LNG Allies работи по програма с Агенцията за търговия и развитие на САЩ (USTDA) по инициатива за насърчаване на развитието на газовата инфраструктура в световен мащаб. Фред Хътчисън вижда завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом като възможност да ускори темпото. Протоколът от априлската среща на „Работната група на посолствата“ на LNG Allies, който е сподолен от неправителствената организация за климатични проучвания ARIA, посочва, че инициативата на USTDA ще бъде рестартирана „с очаквана значителна подкрепа от САЩ“.
Още: Вторичните санкции на Тръмп държат цената на петрола в една посока
Тръмп започва да ухажва
Както се очакваше, Тръмп поднови "любовната си кампания" в Централна и Източна Европа през януари. Това е част от континента, която той винаги е намирал за по-отворена към него. Лидерите там не носят със себе си избледнелите претенции за световна мощ на своите френски или германски колеги. Като цяло те управляват най-бързо растящите икономики в Европа, отворени са за бизнес и са по-малко загрижени за екологичните проблеми. Някои от тях имат явни MAGA наклонности - радват се на неговата идеология "Да направим Америка отново велика!".
Едно от основните послания на новата администрация към Източна Европа – наред с насърчаването за купуване на втечнен природен газ – е призивът да се отхвърлят климатичните регулации на Брюксел.
Един от акцентите е регламентът на ЕС, приет през 2024 г., който може да доведе до глоби за вносителите на газ, които не намалят замърсяването с метан. САЩ настояват за различни изключения - както публично, така и на частно ниво, включително по време на търговските преговори, които се водят между блока и Белия дом.
През април, по време на първото си пътуване в чужбина, министърът на енергетиката Крис Райт кацна във Варшава, където осъди „диктата“ на Брюксел по отношение на климата. Той намекна на страните, които все още помнят комунистическия режим, че зелената политика можела да бъде прикритие за възстановяване на „контрола от горе надолу“. Тръмп предлагал алтернатива, каза той: „Сърдечно ви каним да се присъедините към нас в екипа за енергийна свобода и просперитет за гражданите“.
В същото време Хътчисън и LNG Allies тихо натискат страните от ЕС да смекчат правилата за метана. На среща на 3 април на "Работната група на посолствата", създадена от европейски дипломати и Хътчисън, се провежда дискусия за „съвместни усилия“ с европейски групи от нефтената и газовата индустрия за „преодоляване на предизвикателствата“ пред американските компании, които спазват регламента на ЕС за метана, според протокол, споделен от ARIA пред Politico.
„Ние не сме критикували целта на ЕС да регулира метана“, казва Хътчисън, но добавя, че регламентът е лошо изготвен. „Изглежда, че е разработен без никакво фактическо разбиране за това как функционира газовата система в Съединените щати".
В бележка от юни седем правителства - на България, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния, Словакия и Словения - поискаха от Европейската комисия да намали изискванията към компаниите да докладват своите емисии на метан. „Няма да се изненадам, ако този документ е бил изготвен от индустрията за изкопаеми горива“, заявява Юта Паулус, член на Европейския парламент от партията на Зелените.
Хатчисън казва, че не стои зад документа, но когато е попитан дали счита подписалите държави от Централна и Източна Европа за плод на десетилетното култивиране на региона, той отговаря: „Разбира се, мисля, че е така".
Урсула фон дер Лайен: Целта ни е да прекратим напълно вноса на руски газ и петрол
Реалността при Тръмп
Ако Тръмп е искал пример за разгръщане на американското енергийно господство, няма по-убедителен от Европа. След като източната граница на ЕС отвори вратите си, руската инвазия в Украйна обедини континента в енергийната прегръдка на САЩ. Чрез схемата си „проекти от общ интерес“ ЕС инвестира милиарди в изграждането на газопроводна мрежа, която свързва много терминали за втечнен природен газ с Централна и Източна Европа.
На 8 май посланикът на ЕС в САЩ Йовита Нелиупшене връчи на Хътчисън наградата „Трансатлантически мост“ – признание от всички страни от ЕС за неговите "неуморни усилия да създаде по-силен пазар на втечнен природен газ между ЕС и САЩ".
„Вече не виждам никаква разлика между Източна и Западна Европа“, казва сега Хътчисън. Той си спомня за приятелската атмосфера по време на обиколката на съоръженията в Тексас, която прави през март с новия енергиен комисар на ЕС Дан Йоргенсен. До миналата година той беше министър на климата на Дания.
И през изминалия уикенд, когато Тръмп се срещна с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да финализират търговското си споразумение, приоритет №1 на американския лидер беше да убеди Европа да „спре да купува руска енергия“ и вместо това „да я купува от нас“, заявява американски служител пред брюкселската медия. „И те се съгласиха. Това е толкова пълна промяна... и е ангажимент да купуват от Америка".
Тръмп дори първоначално поискал Фон дер Лайен да се ангажира с покупки на горива от САЩ на стойност 1 трилион долара по време на мандата му, казва служителят. В крайна сметка сделката е за 750 милиарда долара - 250 милиарда долара годишно в следващите три години.
Но числата са страшно високи. За да достигнат тази цифра, САЩ ще трябва да пренасочат целия си износ на газ и петрол към ЕС, а след това по някакъв начин да намерят 50% повече доставки. Междувременно ЕС ще трябва да се откаже от другите си чуждестранни доставчици, включително тези, които продават по-евтино, и да утрои вноса си от САЩ. Това е при условие, че Европа разполага с подходяща инфраструктура за приемане на цялото това гориво от Съединените щати, което засега не е факт. И при условие че частните компании ще се съгласят с плана, което не може да им бъде наложено.
Вместо това, вътрешни източници в САЩ и Европа твърдят, цитирани от Politico, че именно Тръмп е този, който застрашава трансатлантическото сътрудничество – включително търговията с втечнен природен газ, която през 2024 г. е била на стойност 20,3 милиарда долара, според търговската платформа Kpler, и е съставлявала 53% от целия износ на втечнен природен газ от САЩ. Общата ненадеждност на Тръмп като партньор – неговите мита, склонността му към тормоз, откритото му пренебрежение към ЕС – карат европейците да се опасяват от замяната на един силен човек с друг.
Още: Излъгаха ли Тръмп и Фон дер Лайен? Проверка на фактите
Въпреки натиска от страна на Тръмп повечето купувачи от ЕС отказаха да подпишат дългосрочни договори с американски компании, на фона на спадащото търсене на газ на континента и по-голямото предлагане от алтернативни износители като Норвегия и Катар.
Италианската фирма ENI и износителят Venture Global със седалище във Вирджиния прекъснаха тази тенденция през юли, сключвайки 20-годишен договор за доставка на втечнен природен газ на ЕС. Анализаторите веднага критикуваха споразумението, като заявиха, че то отразява политическите приоритети на италианското правителство, а не пазарните реалности. Това се случи малко след като Venture подписа подобен договор с германската компания Securing Energy for Europe.
LNG Allies не е имала пряко участие в сделката с ENI, казва Хътчисън.
Снимка: Getty Images
Твърди се, че в САЩ има напрежение между две фракции: служители на Белия дом, които искат да дадат приоритет на мирното споразумение в Украйна, и служители като министъра на енергетиката и министъра на вътрешните работи, които предупреждават, че сделка, позволяваща руски газ да влезе в Европа, би обърнала последните постижения на САЩ в друга посока.
Това „би означавало администрацията на Тръмп да наложи руския газ на европейците“, заявява човек, запознат с въпроса, който говори при анонимност „Европейците казват категорично „не“. Те са горди с това, което са постигнали през последните три години, за да се откажат от руския газ".
Посланието от Брюксел е, че възстановяването на руските енергийни доставки е невъзможно. Европейската комисия дори предложи постепенно премахване на руския газ до 2028 г., въпреки че Словакия и Унгария, които са по-приятелски настроени към Москва от другите страни членки, засега блокират плана.
Още: Радев иска проверка за пропуснати ползи от "Боташ", обвини властта, че внася руски газ (ВИДЕО)
Балтийските държави - Латвия, Литва и Естония, както и Полша и скандинавските страни, са най-силните застъпници за дългосрочно скъсване с руския газ. Въпреки че Тръмп може да изпраща противоречиви сигнали, източноевропейците и европейците от централната част на континента работят за това да държат вратите широко отворени за американски петрол и газ.
Има обаче усещане, че връщането към старите модели може да се окаже твърде изкусително за затруднените индустриални сили на ЕС. В Германия, която се опитва да съживи индустриалната си база, някои политици заявиха, че биха приветствали руския газ, въпреки че канцлерът Фридрих Мерц отхвърли тази възможност.
Не всички в САЩ са убедени, че Европа може да остане обединена, когато на масата са поставени евтините руски петрол и газ. Американските нефтени и газови компании планират сценарии за това, което ще се случи с пазарите, включително и с европейските, ако Тръмп или ЕС отменят санкциите срещу Русия, казва мениджър от индустрията.
Вашингтон също е нащрек за отношенията на Тръмп с Путин и потенциалното въздействие върху местната индустрия. Републиканският сенатор Линдзи Греъм, който е съюзник на президента, предложи закон за 500% мита срещу всяка страна, която купува руски газ, петрол, ядрено гориво и др. Само че се позволяват изключения за страните, които понастоящем предоставят помощ на Украйна, т.е. Европейския съюз. Все пак законопроектът е на пауза, докато се чакат други действия на Тръмп - 100% мита срещу тези държави.
Някои се опасяват, че склонността на Доналд Тръмп към ефектни изяви ще го доведе до мирно споразумение с Русия, което ще отслаби Украйна и ще подкопае износа на САЩ.
Още: Нидерландски съд вдигна запора на местните активи на "Газпром"
Представители на нефтената и газовата индустрия започнаха да предупреждават Белия дом, че нормализирането на отношенията с Русия би противоречало на енергийната и икономическата програма на Тръмп, която се фокусира върху износа на повече изкопаеми горива в чужбина. Те предупредиха, че Москва почти сигурно ще очаква Вашингтон да вдигне санкциите върху енергийната индустрия, което ще позволи по-евтиният руски втечнен природен газ да подбие цените в САЩ.
За Хътчисън перспективата за подновяване на търговията с газ между ЕС и Русия, одобрено от Тръмп, е подобна на „удар от астероид... нещо, което вероятно е извън нашия контрол“. Макар да заяви, че „в Брюксел, Берлин и много други столици ще бъде много трудно да се върнем назад“, той призна, че някои европейци ще бъдат изкушени, а „тъй като Русия има монопол, тя винаги може да подбие цената на енергията от други източници“. В крайна сметка, според него, всичко ще се свежда до дискусия между много малък брой хора около Тръмп относно техните приоритети.
Още: Зеленски уверен: Украйна ще получи 7 млрд. долара от "Газпром"
Източник: Politico