Ще съумее ли Европа да съхрани амбициите си за конкурентоспособност в условията на тежки данъчни реформи?
При представянето на предложението за бюджет на ЕС за 2028-2034 г. миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза, че времето за преговори е две години. Общата рамка е на стойност почти 2 трилиона евро, но този път приоритетите са с фокус върху отбрана, пак зелен преход и иновации.
Сега ЕС е изправен пред ясен избор: да се върне към пътя на конкурентоспособността с подкрепа на бизнеса, икономиката и заетостта или да продължи със задушаваща фискална политика, която прогонва инвестиции, изкривява пазара и насърчава сивата икономика.Това отчетоха анализатори в различни публикации в европейските медии в дните около обяването на проекто-бюджета на ЕС миналата седмица.
Инициативата за набиране на т.нар. нови собствени ресурси на ЕС от високо облагане на тютюна и данъци на компании с над 100 млн. евро оборот предизвикаха остри реакции от редица държави членки. „Нито една страна от ЕС не е готова да подкрепи предложението за бюджет на Европейската комисия“, съобщи датският министър по европейските въпроси Мари Биер на пресконференция след заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси. Има различни мнения за структурата на бюджета, посочи тя, цитирана от БТА. По нейните думи може да се очакват трудни преговори.
Еврокомисарят за бюджета и борбата с измамите Пьотър Серафин също допълни, че е чул критики. „Ще обсъждаме и ще преговаряме, така е било винаги“, каза Серафин. „Няма нужда предложението да се приема до края на годината, макар че би било хубаво. Необходимо е да постигнем единодушие“, заяви еврокомисарят.
Според наблюдателите подобни управленски решения са симптоми на дълбок структурен проблем и разкриват липса на воля за истинска реформа. ЕС не може да продължава да разширява бюджета си без да облекчи тежестта върху реалната икономика. Колкото по-дълго Брюксел отказва да се реформира, толкова по-сигурно е, че Европа ще загуби битката за растеж, инвестиции и глобално влияние. А с всеки нов данък, бъдещето изглежда все по-несигурно.
Цигари и алтернативи – лесна мишена за тежко облагане
В опит да увеличи приходите си, Европейският съюз се насочва към познат, но уязвим сектор — тютюневия. В три отделни предложения, направени в един и същи ден - ревизия на Директивата за облагане на тютюна, тютюневите и свързаните изделия, т.нар. Хоризонтална директива за акцизните стоки и нов инструмент за регулиране на нови „Собствени ресурси“, в който източникът от акциз върху тютюна е назован TEDOR, Европейската комисия предложи план за увеличаване на данъчното облагане с цел ограничаване на употребата на тютюн – ход, който се очаква да доведе до сериозно повишаване на цените на традиционните тютюневи изделия – цигари, нарязан тютюн за пушене, пури, пурети и очаквано въвеждане на облагане за техните нови алтернативи – електронни цигари, нагреваем тютюн, никотинови продукти. Отделно, Комисията иска суровия тютюн до първа обработка да бъде регулиран като акцизна стока.
Предложението за мярка TEDOR е част от новата дългосрочна бюджетна рамка на ЕС на обща стойност 2 трилиона евро, като общата годишна сума от нови ресурси се изчислява на близо 58 млрд. евро, от която прихода за ЕС от държавите членки само от тютюна се очаква да е около 15-20%. Базата е нови минимални акцизни ставки, приложими във всяка страна за тютюневи изделия, пуснати за потребление. Комисията очаква TEDOR да генерира приблизително 15 милиарда евро годишно. Все още обаче не е ясно за какво ще се използват приходите. „Собствените ресурси нямат конкретно предназначение. Те винаги постъпват в годишния бюджет, без да са обвързани с конкретни разходи“, заяви представител на ЕС. Същият източник подчерта, че ревизираната директива за акцизите върху тютюна е „допълваща, но независима“ от предложението за TEDOR. Това означава, че ако държавите членки блокират идеята за този вид източник на собствен за ЕС ресурс, все пак акцизите ще бъдат ревизирани.
„Тютюнът е отговорен за близо 700 000 смъртни случая всяка година. Около 50% от пушачите умират преждевременно. Освен това новите никотинови продукти привличат млади потребители. Данъчното облагане е допринесло за 40% спад в нивата на тютюнопушене през последното десетилетие, но остарелите минимални ставки в момента възпрепятстват по-нататъшен напредък“, са част от аргументите за драстичния скок в данъците.
ЕС не отчита данните за нелегалната търговия, важни са приходите на хартия
На практика данъчното облагане на тютюна се превърна от специализиран инструмент за вредност в политика - тест за визията на Урсула фон дер Лайен. Това, което някога беше повече здравен въпрос, днес е свързано с политическата легитимност на стратегията за отбрана.
Брюксел ще обсъжда въвеждането и на нови данъци върху продукти като електронни цигари и никотинови изделия. Отличникът в справянето с тютюнопушенето – Швеция, където пушачите са под 5%, вече разкритикува високите нива за облагане на никотиновите паучове. В острата си реакция от Стокхолм го определиха като несправедливо и опасно за вътрешния пазар, имайки педвид научните доказателства, че непропоционални мерки за облагане може да имат негативен ефект в борбата с тютюнопушенето.
Контрабандата ще расте
Освен негативен ефект върху борбата с пушенето, за която отдавна е известно, че са нужни други мерки, вдигането на данъците отваря широко вратата на контрабандата. И то при следната картина: фалшификатите са се увеличили с 8.7%, а делът на контрабандните и фалшивите цигари е достигнал 3.3% от общото потребление. Емпиричните данни в сектора на тютюна показват, че прекомерните данъци намаляват приходите, вредят на потребителите и насърчават сивата икономика и контрабандата.
Доклад на KPMG за 2024 г. показва, че докато легалната консумация на цигари в 38 европейски пазара намалява с 0.7%, контрабандата и фалшификациите се увеличават с 0.9%. Това означава, че при легални покупки ЕС би могъл да събере още 19.4 милиарда евро в данъчни приходи, които днес са загуби за общия ЕС бюджет.
Корпоративното облагане — наказание за успех
Същевременно, Брюксел предлага и нов допълнителен данък върху печалбите на компаниите с годишни нетни приходи над 100 милиона евро. Мярката ще засегне всички фирми, независимо къде са регистрирани, стига да оперират в рамките на ЕС. Това се случва на фона на вече едни от най-високите корпоративни данъци в света, значително по-високи от тези в САЩ или Китай.
Много експерти определят новия данък като несправедлив, конфискационен и непродуктивен. Очакванията са, че ще доведе до намалени инвестиции и до това някои от големите компании да преместят дейността си извън ЕС. Според оценки на Европейската комисия, загубите от преместване на компании и пропуснати инвестиции възлизат на между 36 и 100 милиарда евро годишно — до 20% от корпоративните данъчни приходи на съюза.
Сега съмненията са, че тази мярка ще се окаже фатална за ЕС и компаниите няма да имат избор освен да изнесат производствата си в Китай, Индия, Турция и други държави извън ЕС, което е удар в сърцето в хода на борбата за конкурентност. Вместо да се търси начини за привличане на капитали, Брюксел реагира със законотворческа репресия — още повече регулации, още повече данъци.
Фискално задушаване вместо истински реформи
ЕС имаше възможност да се възползва от ясни препоръки за модернизиране и отваряне на икономиката си. Докладът на Марио Драги от септември 2024 г. и този на Енрико Лета от април 2024 г. дават сходни препоръки: намаляване на търговските и вътрешните бариери, облекчаване на регулациите и премахване на непродуктивните данъци.
Международният валутен фонд изчислява, че прекомерните данъци и регулации повишават цените в индустрията с 45%, а в сектора на услугите със 110%. Въпреки това, вместо да действа, ЕС игнорира предложенията и... прибягва до още по-сурови фискални мерки.
„Компасът за конкурентоспособност“, лансиран през януари 2025 г., остана само на хартия. Идеите на Драги и Лета не получиха практическо приложение. ЕС няма да събере повече приходи с нови данъци и с превръщането си в данъчен ад, който изгонва инвестициите и насърчава контрабандата. Резултатите при сегашното облагане вече са тревожни — по-нататъшното утежняване само ще влоши ситуацията, коментират европейски икономисти.
