След извънредното заседание на енергийната комисия тази сутрин, на което депутатите единодушно одобриха промени, позволяващи назначаването на особен управител в "Лукойл", законът беше скоростно приет и в пленарна зала – на първо и второ четене в рамките на един ден.
Промените дават възможност особеният управител да има пълен контрол върху активите на рафинерията в Бургас, включително правото да ги продава. Законът беше прокаран с бързина, невиждана дори за кризисни ситуации, само часове след като Министерството на финансите на САЩ отхвърли сделката за активите на "Лукойл" с швейцарската компания Gunvor, определяйки я като "марионетка на Кремъл".
Набързо приет закон – "немски модел" или прикрита национализация
Законопроектът, внесен минути преди заседанието на енергийната комисия, беше приет на първо четене с 130 гласа "за" от ГЕРБ, ДПС, ИТН, БСП, четирима отцепници от "Алианс за права и свободи" и един от АПС. Само шест часа по-късно депутатите гласуваха и второто четене, въпреки процедурни възражения и искания за отлагане от страна на опозицията. Въпреки, че управляващите сравниха закона с "немския модел", българският закон забранява на собственика на "Лукойл Нефтохим" да обжалва в съда решенията на особения управител. Това е ахилесова пета и със сигурност може да бъде сезиран Конституционният съд за противоконстируционност, а вероятно и въпросът може да бъде отнесен до Европейския съд - Още: Икономическото министерство обясни какви са следващите стъпки за "Лукойл"
Предложението за второ четене веднага след първото беше направено от Станислав Анастасов от "ДПС-Ново начало", един от вносителите. "Ситуацията е изключително динамична след решението на Държавния департамент на САЩ. Имаме 14 дни да направим необходимите стъпки, така че рафинерията да може да функционира", заяви той от трибуната.
"Ако някой се опитва да бави този законопроект, той работи за това рафинерията да спре. Имаме достатъчно резерви, всичко е проверено, но не можем да си позволим този актив да спре да работи", добави Анастасов и апелира към президента "да не налага вето". По думите му целта на санкциите не е да спре рафинерията, а "да се прекъснат паричните потоци към Русия, които се използват за войната".
Критики и предупреждения от опозицията
От "Продължаваме промяната – Демократична България" реагираха остро на скоростното приемане. Васил Стефанов заяви, че законопроектът е "скандален от юридическа гледна точка" и предупреди, че ще последват дела срещу България за вреди. "Забраните за разпоредителни сделки са безпредметни. Така ще бъде разклатено доверието на чуждестранните партньори", каза той. Още: "Някой с главно “Н”, може и “Д” предупреждава друг, вероятно бивш с малко “б”: Нови хипотези за кражбата на гориво от "Лукойл"
"За кои чуждестранни инвеститори говорим – за 'Лукойл' ли?", отвърна му Станислав Анастасов. "Имаме 14 дни като държава, след като 'Лукойл' вече започна да ограничава дейността си. Всеки, който бави закона, играе в полза на това рафинерията да спре."
Красимир Манов от "Морал, единство, чест" (МЕЧ) обвини управляващите, че промените "нямат нищо общо с немския модел" и ги определи като "опит за национализация на собственост на Руската федерация". "Да не мислите, че ей така ще национализирате руска собственост? ЕС няма да гледа безучастно", предупреди той. Още: Радостин Василев: Прави се национализация върху "Лукойл"
От "Възраждане" Искра Михайлова заяви, че законопроектът цели "първо национализация, после приватизация". "Кой ще прави пазарната оценка на 'Лукойл'? Едно лице си създаде закон, за да продаде рафинерията на себе си чрез подставени лица", каза тя.
Разгорещени спорове и лични нападки
В пленарната зала тонът рязко се повиши. Христо Расташки от МЕЧ определи случващото се като "национализация по болшевишки начин" и обвини Делян Пеевски, че стои зад операцията.
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ каза, че управляващите "нямат план за след 22 ноември" и че "единственото, което искат, е да подарят рафинерията на Пеевски". Според него проектът не е съгласуван дори с Министерството на правосъдието. Още: "Един човек няма какво да направи": ПП-ДБ за особения управител в "Лукойл"
"Много ще се срамувате от това изказване, когато разберете, че текстовете са изпратени на OFAC и имаме положителен отговор", отговори Делян Добрев (ГЕРБ-СДС). Той заяви, че законът надгражда "немския модел" и добави, че санкциите срещу руските компании "лишават бюджета на Путин от 20% от приходите". Добрев припомни, че е готов да предложи особеният управител да бъде международна компания с доказана репутация.
"А сега току-що отменихте частната собственост у нас", репликира Асен Василев (ПП-ДБ).
"Бързо, защото има риск от криза с горивата"
Председателят на енергийната комисия Павела Митова (ИТН) заяви, че решението е "своевременно и необходимо". "Дали съм на обаждане от някого, не е ваша работа. Вие сте на обаждане от 'Единна Русия'", отвърна тя на "Възраждане".
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов предупреди, че управляващите "ще откраднат една многомилиардна компания" и че с този закон България "въвежда възможност всяка частна фирма да бъде отнета". "Ще сезираме Конституционния съд", заяви той.
Йордан Цонев ("ДПС-Ново начало") защити управляващите, като подчерта, че кризата е резултат от санкциите на САЩ върху руски компании. "Никой не харесва санкциите, но никой не харесва и войната. Отговорността за това дали ще има криза с горивата е на управляващите. Трябва да имаме тези текстове, за да осигурим производството и пазара", каза Цонев.
"Немски модел" по български
Бойко Борисов коментира, че с новия закон България "копира и надгражда немския модел", за да гарантира националната сигурност. "Мерките са в отговор на оттеглената оферта на 'Гунвор' и гарантират, че страната ще има горива. Особеният управител ще е човек, който ще се справи перфектно", каза лидерът на ГЕРБ.
По думите му текстовете са съгласувани със САЩ, за да се осигури, че "нито една стотинка от 'Лукойл' няма да финансира войната в Украйна". Борисов допълни, че назначаването на особен управител трябва да стане преди 21 ноември – датата, на която влизат в сила американските санкции.
