София-град продължава да бъде основният териториален център на националната икономика. Приносът ѝ расте от 40.9 млрд. лв. през 2017 г. до над 79 млрд. лв. през 2023 г., като делът ѝ в общия БВП на страната надхвърля (43%).
Това сочат данни от проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026-2040 г. на МРРБ.
Югозападния район дава половината добавена стойност в страната
Още: Стана ясно какъв е бил ръстът на българската икономика през 2025 г.
В Югозападния район на страната се съсредоточава над половината от създаваната добавена стойност в България, докато Северозападен и Северен централен район остават със сравнително скромен принос.
Областите Видин, Монтана, Силистра, Смолян, Ловеч и Плевен, макар и да отчитат ръст на икономическата си активност, запазват ниски равнища на БВП и ограничена роля в национален мащаб.
Сред по-бързо развиващите се центрове извън столицата се открояват Пловдив, който увеличава БВП от 8.2 млрд. до над 14 млрд. лв., и Стара Загора, чийто БВП почти се удвоява. Варна и Бургас също бележат стабилен напредък, като до 2023 г. достигат съответно около 11.6 млрд. и 8.5 млрд. лв., утвърждавайки се като водещи икономически териториални центрове в Източна България.
Още: България е четвърта в ЕС по икономически ръст
Източник: МРРБ
БВП по области
Въпреки общия положителен тренд, териториалното разпределение на икономическата активност остава неравномерно.
Според данни на НСИ за периода 2013–2023 г. се наблюдават отчетливи промени в подреждането на областите по БВП на човек. През 2013 г. най-ниски стойности са регистрирани в Силистра, Сливен и Перник, докато най-високи са отчетени в София-град, Стара Загора и Варна.
Още: Българската икономика се забавя: Актуални данни
През 2023 г. Враца се изкачва до третото място със стойност 27 113 лв. на човек и ръст от 228%. На второ място остава Стара Загора с 36 470 лв., а лидер отново е София-град със 61 833 лв. и увеличение от 124% спрямо 2013 г. В края на класацията се нареждат Силистра, Сливен и Хасково.
През целия разглеждан период, всички области отбелязват нарастване на БВП на глава от населението с над 100%. Най-голям ръст се отчита в Софийска област (226%), следвана от Стара Загора (190%), Плевен (165%) и Габрово (163%), докато най-слабо увеличение има в Хасково - със 109%. Тези данни показват, че въпреки общия растеж за страната, различията между водещите и изоставащите области остават съществени.
Източник: МРРБ
Данните за инфлацията
Средната инфлация за ЕС в периода 2013 – 2023 г. е 2.36%, а за България показателят е с малко по-висока, но близка стойност – 2.57%. За периода 2015 – 2023 г., по данни на Евростат, България отчита средно ниво на бюджетен дефицит от -0.98% от БВП, при средно за ЕС -2.56%. Средният държавен дълг за периода 2013 – 2023 г. е 23.6% от БВП - значително под референтната стойност от 60%, заложена в Протокол № 12 към ДФЕС.
Това показва стабилна фискална позиция и ефективно управление на публичните финанси, в съответствие с изискванията на чл. 126 ДФЕС за избягване на прекомерен дефицит. Съгласно Конвергентния доклад на ЕЦБ (2025)22 България изпълни Маастрихтските критерии в рамките на допустимите стойности.
Пространствената организация на икономическите процеси в България традиционно се анализира чрез системата NUTS23, която позволява проследяване на динамиката на растежа на различни териториални равнища. По данни на НСИ, икономическото развитие на България между 2017 и 2023 г. показва ясно изразен растеж на националната икономика, но и подчертава задълбочаващи се пространствени различия.
Общият брутен вътрешен продукт на страната се увеличава от около 102.7 млрд. лв. през 2017 г. до над 185 млрд. лв. през 2023 г., което означава 80% увеличение за шест години. Този напредък обаче е силно концентриран в няколко териториални ядра.
