Става въпрос за милиарди: Какво пише в плановете за закриване на въглищните централи?

Конкретно предвидената за региона на Стара Загора сума е 936 млн. евро, за Кюстендил – 122 млн. евро, и за Перрик – 92 млн. евро. Това става ясно от последния вариант на териториалните планове за справедлив преход, публикувани от Министерството на икономиката и енергетиката на 29-ти септември.

Конкретно

Предвидените пътища за енергиен преход отчитат и Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ), според който производството на електрическа енергия от въглища ще бъде преустановено до 2038 г. Още: Протестите продължават: Ето кои пътища в страната остават блокирани

Новите ВЕИ мощности ще се увеличат с 3.5GW, в резултат на което ВЕИ мощностите ще достигнат общо 5.2 GW и системите за съхранение (батерии) могат да достигнат 1 GW.

До 2030 г. наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1.6 GW. ВЕИ мощностите ще бъдат доразвити като инсталираните мощности ще достигнат 7.5 GW, включително офшорна вятърна енергия и системи за съхранение на енергия с капацитет от 1.6 GW.

До 2035 г. ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии.

Междувременно се очаква капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 GW към посочената година с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет от 1.5 GW, както и системи за съхранение. Още: Шефът на ТЕЦ „Брикел“: Няма срок 2038 г. в териториалните планове

Не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г., се сочи в плановете.  

Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни ТЕЦ и мини са разположени на нейна територия. Водещата ѝ позиция се дължи на енергийния комплекс „Марица Изток“, което показва структурната роля на въгледобивната промишленост в икономиката на областта.

Работната ръка, привлечена от тези предприятия през 2020 г., е 8,2 хиляди души от Стара Загора, 1,5 хиляди – от Хасково, 900 от Сливен, 600 от Ямбол и 100 от други райони. Тези общини предоставят общо 11,1 хил. служители (или 97% от общата потенциално пряко засегната работна ръка). От Старозагорска област най-засегнати са общините Раднево и Гълъбово, заедно с главния градски и икономически център Стара Загора.

Процесът на постепенно прекратяване на производството на енергия от въглища в енергийния комплекс „Марица Изток“ (който включва четирите ТЕЦ-а – „Ей И Ес Марица Изток I“ , ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД, „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД , ТЕЦ „Брикел“ ЕАД и „Мини Марица-изток” ЕАД) не е започнал, докато в областите Кюстендил и Перник вече се осъществява.

За Стара Загора като референтни са взети две конкретни години - 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ) и 2038 г. (най-късната планирана дата за приключване на поетапното извеждане от експлоатация).

До първата от двете години трябва да бъдат открити минимум 12 хиляди алтернативни работни места в други сектори, а до втората - още поне 15 хиляди. Още: Ето кои фирми са заявили интерес за инвестиции по Плана за енергийния преход

Предвидено е да се създаде специално предприятие „Конверсия на въглищните региони“ (КВР). То ще предприеме дейностите по възстановяване и подготовка на рекултивираните терени на въглищните мини да се използват за други дейности след 2026 г. Ще играе ключова роля в осигуряването на инфраструктура за нови промишлени дейности. Другата му важна задача ще е дългосрочно възстановяване на изоставени индустриални площи и справяне с всички рискове и бариери за развитието на общините и общностите – независимо дали чрез киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове.

Служители на въглищните централи трябва да се преквалифицират, за да отговорят на нуждите на бъдещата икономика - чистата енергия и енергийната ефективност, в т.ч. фотоволтаични панели, електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за производство на водород, допълнително оборудване за водород, геотермално оборудване ‒ тръби, клапани, автоматизация и т.н., оборудване за съхранение на електроенергия, инструменти, резервни части.

Според подхода „Справедлив преход за всички“, разработен от Световната банка, възстановяването и използването за друго предназначение на земята обикновено е дълъг процес, който има за цел да осигури безопасно и отговорно закриване и възстановяване на въглищни мини. Световната банка информира, че ако бъдат оставени без внимание, земите за добив на въглища и свързаните с тях активи могат да се превърнат в скъпоструваща отговорност за поколенията с влияние върху околната среда за бившите въгледобивни общности.

Планиране

Периодът до 2027 г. ще се използва за планиране преди закриване на мината, но и за подготвителни дейности за ранно закриване. Добивът на въглища трябва да става така, че наклонът на откосите да е безопасен за възстановяване, да се внедри подходяща система за дренаж и мониторинг на водата. Тези дейности са основна отговорност на минната компания. В периода след 2027 г. добивът на въглища ще се извършва успоредно с дейности по възстановяване и рекултивация на земите. Още: ЕК обяви какво ще се случва с българския план за енергиен преход

Намаляването на производството на електроенергия от въглища ще бъде замествано с нови мощности - нови ВЕИ мощности и системи за съхранение, междусистемни връзки и нови ядрени мощности. Част от земите, на които се добиват въглища, ще се използват за развитие на нови мощности и промишлени дейности.

Въгледобивните мини (откритите находища) и прилежащата земя ще се нуждаят от мащабна рекултивация и промяна на предназначението в мащаб, невиждан досега в България, която има огромен потенциал да осигури основа за трансформация и справедлив преход в региона.

Тези дейности ще изискват участието на голям брой работници и дълъг период от време за завършване, което ще осигури алтернативно използване на наличния персонал и оборудване от КВР.

КВР ще е готова да поеме основната отговорност  за подготовка на рекултивираните терени след 2025 г., за което ще се подготви предварително с предпроектни проучвания и проектиране. 

Средствата от Фонда за справедлив преход, предвидени за региона на Стара Загора възлизат на 936 млн. евро. Инициативите в плана за преход са по три стълба, чрез които да се създаде качествена и трайна заетост в областта.

Стълб 1 - Индустрия за устойчиви енергийни решения със следните мерки: Рекултивация на кариерите за лигнитни въглища; Схема за подпомагане на създаването на вериги на добавена стойност, базирани на водород; Подкрепа за създаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии); Схема за подпомагане на фотоволтаични паркове с електролизьорни и/или системи за съхранение на енергия; Схема за подпомагане на използването на зелен водород; Подкрепа за производството, разпределението и оползотворяването на биометан, производството на енергия от растителна биомаса и производството на енергия от вятърни турбини. Още: И "Топлофикация-Русе" на протест срещу плановете за справедлив преход

Стълб 2 - Социална подкрепа и подкрепа за заетостта със следните мерки: Картографиране на уменията на засегнатата работна сила; Преквалификация и повишаване на квалификацията; Мерки за енергийна ефективност и ВЕИ с фокус върху енергийната бедност; Схема за подпомагане на потребители производители и енергийни общности

Стълб 3 - Разнообразяване на местната икономика с мерки: Диверсификация и адаптиране на предприятията към икономическия преход; Подкрепа за научни изследвания и иновации за предприятия.

До 15.09.2023 г. са получени предложения за инвестиции на стойност 1,7 млрд. лева, чрез които ще се запазят и разкрият общо 4358 работни места. Инвестиционни намерения са подали фирмите „Металик“ АД, SMART ENERGY GROUP, Nedshroeff, Monbat, European Energy A/S, „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД, Кроншпан България ЕООД, Rezolv Energy, „Мини Марица Изток“ ЕАД, НЕК ЕАД, Galabovo Solar. 

Според анализа област Кюстендил е най-уязвима от гледна точка на социално-икономически и демографски тенденции, тъй като процесът на постепенно преустановяване на добива на въглища и производството на електрическа енергия от въглища може да се проследи до последните две десетилетия. Междувременно не се планират нови работни места и икономически дейности.

Най-засегнати са общините Бобов дол (с 500 заети ), Дупница (с 700 заети) и Кюстендил (със 100 заети). Предвижда се обаче справедливият преход към неутрална по отношение на климата икономика да обхване цялата територия на област Кюстендил. Още: Блокиралите АМ "Тракия": Денков да дойте тук

На територията на община Бобов дол има находища и действащи въглищни мини, там е и ТЕЦ „Бобов дол“ (630 MW). Добивът на въглища там все още е в ход с пълния капацитет на топлоцентралата.

През 2020 г. работната сила на минно-енергийните компании е концентрирана в област Кюстендил – 1,5 хил. служители и 100 са пътуващи от други области. Отделно община Бобов дол ще е потърпевша, защото 44,16% от бюджета ѝ през 2020 г. е от ТЕЦ-а.

За област Кюстендил референтни са две конкретни години — 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ) и 2038 г. (последната планирана дата за приключване на постепенното прекратяване).

През първата етапна година ще са необходими около 2,2 хиляди алтернативни работни места, а до 2038 г. - още 2.7 хиляди.

Средствата от Фонда за справедлив преход, предвидени за региона на Кюстендил, възлизат на 122 млн.евро, разпределени в няколко стълба. 

Стълб 1 - Индустрия за устойчиви енергийни решения със следните мерки: Рекултивация на кариерите за въглища; Схема за подпомагане на МСП за производство на съоръжения за възобновяема енергия; Подкрепа за създаването на индустриален парк за чисти технологии (с нулеви емисии); Схема за подпомагане на фотоволтаични паркове и производство и използване на зелен водород, включително за съхранение на енергия; Подкрепа за производство и разпространение на биогаз (биометан) и производството на енергия от биомаса от растителен произход; Подкрепа за използването на геотермална енергия в региона за търговски цели и за централно отопление.

Стълб 2 - Социална подкрепа и подкрепа за заетостта с мерки: Картографиране на уменията на засегнатата работна сила; Междурегионален център за професионално обучение и образование в област Кюстендил; Мерки за енергийна ефективност за справяне с енергийната бедност; Схема за подпомагане на производството на потребители и енергийни общности.

Стълб 3 - Разнообразяване на местната икономика с мерки: Диверсификация и адаптиране на предприятията към икономическия преход; Център за научни изследвания и иновации.

Пряко засегнати са общините Перник и Радомир

В община Перник има находища и действащи въгледобивни мини, ТЕЦ „Република“ (със 105 MW електрическа мощност и 502 MW) инсталирана топлинна мощност).

Уязвимостта към прехода е значителна, тъй като алтернативните икономически дейности, които биха заменили добива на въглища и производството на енергия от въглища, не могат да компенсират брутно добавената стойност, генерирана понастоящем от минния и енергийния сектор. Преходът оказва влияние основно върху община Перник.

Секторите, които постепенно ще бъдат преустановени, са: въгледобивни дейности, производство на енергия с използване на въглища (вкл. електроенергия, топлинна енергия и пара), с изключение на ТЕЦ за отопление, в случай че докаже, че отговаря на критериите за устойчивост по Директива RED II.

Въглищната промишленост по границата между област София и област Перник включва следните две мини – мина Бели брег и мина Станянци. И двете мини доставят лигнитни въглища на ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ „Топлофикация“ - Перник. През 2020 г. общият брой на наетия персонал възлиза на 148 (от 256 през 2016 г.) служители в мина „Станянци“ и съответно 62 (от 310 през 2016 г.) служители в мина „Бели брег“. Още: Васил Велев иска още фирми в списъка за справедлив преход

Въздействието върху местния пазар на труда ще бъде значително, тъй като минният и енергийният сектор са структурният икономически сектор и работодател.

За област Перник са взети като референтни две години – 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ) и 2038 г. (последната планирана дата за завършване на спирането).

В първата ключова година ще са необходими около 1,5 хиляди алтернативни работни места в други икономически сектори, а до 2038 г. - още около 1,8 хиляди.

Средствата от Фонда за справедлив преход, предвидени за региона на Перник, възлизат на 92 млн.евро.

Стълб 1 - Индустрия за устойчиви енергийни решения с мерки: Рекултивация на минните терени; Подкрепа за МСП, фокусирани върху научноизследователска и развойна дейност, проектиране и монтаж на фотоволтаични панели; Подкрепа за МСП, насочени към инсталации за биогаз (биометан); Схема за подпомагане на съоръженията за производство и използване на ВЕИ и зелен водород.

Стълб 2 - Социална подкрепа и подкрепа за заетостта с мерки: Картографиране на уменията на засегнатата работна сила; Преквалификация и повишаване на квалификацията; Мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, насочени към енергийната бедност; Схема за подпомагане на потребители производители и енергийни общности.

Стълб 3 - Разнообразяване на местната икономика с мерки: Развитие на индустриална и логистична зона Перник; Център за научноизследователска и развойна дейност за промишлеността, подкрепящ услуги като изследователски център за промишлен дизайн и научен център за материалознание.