Според изтекли документи, цитирани от clearingtheair.eu , Европейската комисия се готви да предложи масивно и драконовско увеличение на акцизите върху традиционните цигари и всички нови алтернативи - електронните цигари, нагреваеми изделия, никотиновите паучове. Целта - не просто с цел ограничаване на употребата, а с много по-важна цел за финансиране на бюджета на ЕС под формата на т.нар. „собствените ресурси на Съюза“, които страните-членки да отделят след 2027 г.
На 16 юли 2025 г. Комисията ще представи Пакет с предложения за нови източници на „собствени ресурси“ – ключов инструмент за осигуряване на средства за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) - мащабно седемгодишно споразумение между Комисията, Европейския парламент и държавите членки на ЕС. След като бъде представено от Комисията, държавите членки и Парламентът трябва да го одобрят. Сред предложенията се включва нова такса за нерецикриланите пластмаси за еднократна употребя и за свръх високи акцизи върху тютюневите изделия и новите никотинови продукти. Директните вноски на страните в бюджета на ЕС трябва да се увеличат, за да покрият новия „супер фонд“ за покриване най-вече разходи за отбрана, които са нововъзникнали като нужда спрямо предишната финансова рамка на ЕС.
Ако предложението бъде одобрено, това ще означава, че тютюневите и никотиновите продукти ще носят не само акцизна тежест за потребителите, но и ще се превърнат в постоянен приход за бюджета на ЕС – редом с частта от митата и ДДС-то, които правитлествата отделят от своите бюджети за ЕС.
„Собствените ресурси“ на ЕС са основният източник на приходи за бюджета на Съюза. Традиционно те се състоят от дял от митата, ДДС и други преки вноски от държавите членки. През последните години обаче се разширяват и включват налози, базирани на други показатели, например решението от 2021 г. да се събират вноски на база количеството нерециклирани пластмасови отпадъци във всяка страна или таксуване на отпадъци от електроника.
Сега Съюзът изглежда е нацелил още един „иновативен“ начин да се финансира – чрез облагането на тютюна и никотиновите продукти. Акцизите се плащат от хората, които консумират акцизните стоки. Те са гражданите на ЕС, които ще бъдат превърнати в удобна касичка за попълване на бюджетни дупки. Удобно, да, но Комисията пренебрегва реалните последици, че хората удобно ще се преориентират към незаконните продукти, за които не се плащат данъци. Колко може да се надува балонът на данъците и цените, докато се спука?
Подходът е сериозно поставен под въпрос и от икономисти и анализатори у нас. Петър Ганев от Института за пазарна икономика предупреждава:
“На този фон дискусиите в Европа за промяна на акцизната директива и рязко покачване на акцизите върху тютюневите изделия крият рискове за България. Сценарий, при който минималният акциз върху цигарите в ЕС се увеличава над два пъти в рамките на няколко години ще означава, че именно България ще бъде най-тежко засегната и ще трябва рязко да покачи нивото на облагане на цигарите. Това ще е сериозен удар по достъпността и ще окаже натиск за поява на нелегален пазар, съответно може да повлияе и върху очакваните приходи в бюджета.“
Съпротива от държавите: Швеция на нож срещу акциза върху снуса
Няколко държави, включително Италия, Гърция и Румъния, вече са изразили скептицизъм към новите правила за акцизи върху никотиновите продукти. Силна критика идва и от Швеция. Министърът на финансите Елизабет Свантесон заяви, че „предложението на Европейската комисия ще означава много голямо увеличение на данъците върху снуса (б.а. – снус е разрешен тютюнев продукт в Швеция), а освен това Комисията иска приходите от тези данъци да отиват в ЕС, а не в Швеция“. Тя подчерта, че всяка държава трябва да определя своята данъчна политика на база реалната вреда от различните продукти и добави: „За нас е напълно неприемливо данъчните приходи да се насочват към ЕС, вместо към Швеция“.
През 2022 г., когато Комисията спря предложението си за нова акцизна директива, според запознати, беше именно заради отказа на Швеция да подкрепи драстичните налози върху никотиновите паучове и тютюна в снуса. Сега историята се повтаря.
Именно Швеция е на път да стане първата държава в Европейския съюз, която ще премине под прага от 5% пушачи .Основната причина за този успех е устойчивото потребление на тютюневи и никотинови алтернативи с по-нисък риск от цигарите, които в Швеция са най-разпространени –шведския снус и никотиновите паучове. Иронично обаче, именно този напредък сега е застрашен.
Черният пазар – истинският печеливш
Експертите предупреждават още, че такава политика би била по-скоро фискална, отколкото здравна, и би нанесла удар не само върху потребителите, но и върху усилията за ограничаване на нелегалната търговия. А данните от новия доклад на KPMG само потвърждават това:
- През 2024 г. в Европа са били изпушени над 52 милиарда незаконни цигари – почти една от всеки десет.
- Само в ЕС броят им достига 38,9 милиарда – ръст от 10,8% спрямо 2023 г., най-високото ниво от 2015 г.
- Франция е шампион в нелегалната търговия – 37,6% от изпушените цигари са незаконни.
Основната причина- рязко повишени акцизи, които не намаляват тютюнопушенето, а пренасочват потреблението към сивата икономика.
България – добър пример, който може да бъде застрашен
На фона на тази картина, България е сред малкото положителни примери в ЕС – с едва 2–3% нелегално потребление, благодарение на балансирана акцизна политика, предвидимо покачване на облагането на всички налични на пазара продукти, и ефективен митнически контрол. Но този модел може да бъде разрушен, ако се приеме рязко и неадекватно увеличение, наложено централизирано от Брюксел.
Финалът – ще плащат ли потребителите за бюджета на ЕС?
В момента новите предложения все още подлежат на вътрешни за Комисията консултации, но намерението е ясно: ЕК търси пари и гледа към тютюна и никотина. Ако тази линия бъде прокарана, потребителите на тези продукти, които в България са общо близо 2.5 млн., ще финансират Брюксел.
