Парламентът прие окончателно промените в Закона за защита на конкуренцията, с които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получава значително разширени правомощия, по-високи санкции срещу търговски злоупотреби и нови инструменти за контрол върху пазара. Законът беше одобрен с мнозинството на управляващата коалиция, въпреки острите критики от опозицията, че новите текстове могат да превърнат КЗК в "бухалка" срещу неудобни бизнеси.
Промените са част от процеса по хармонизиране на българското законодателство с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – задължителна стъпка в преговорите за членството на България в организацията. Още: Скоро: КЗК става като ДАНС след нови законови промени
КЗК като ДАНС
Най-същественото изменение е, че КЗК вече ще може да извършва проверки на място не само при нарушения, но и в рамките на секторни анализи. Проверките ще се правят само след разрешение на Административния съд – София област, като актовете му подлежат на контрол от Върховния административен съд.
Комисията ще може да използва външни експерти, включително IT специалисти, за технически анализ на електронни данни. Съгласно паралелните промени в Закона за електронните съобщения, КЗК ще може да изисква от телекомуникационните оператори данни, свързани с IP адреси и трафични записи, когато това е необходимо за конкретни производства. Достъпът ще бъде ограничен само до метаданни, без съдържанието на комуникациите.
Въвежда се нова процедура за признание на вина – компании, които доброволно признаят участие в картел, ще могат да получават намаление на санкцията. Още: Ще играе ли бухалката по магазините: Отговорът от КЗК
Създава се и т.нар. "call-in option" – механизъм, който позволява на КЗК да изисква уведомления за вече извършени сливания и придобивания, когато оборотът на двете компании надвишава 25 млн. лв. Комисията може да поиска информация в срок до шест месеца след сделката.
По-сериозни глоби и нови гаранции
Новите текстове увеличават санкциите за нелоялни търговски практики при доставките на селскостопански продукти. Вместо досегашната горна граница от 300 хил. лв., глобите вече могат да достигнат до 10% от оборота на нарушителя за предходната година. Управляващите аргументираха мярката с нуждата от реален превантивен ефект при големи компании с милиардни обороти.
Същевременно се предвижда КЗК да може да налага по-ниски санкции при наличие на смекчаващи обстоятелства. Още: Кабинетът раздаде половин милион лева на стария състав на КЗК
Депутатите приеха и промени в мандатите на ръководството на комисията – трима от членовете ще имат мандат от три години и половина, след което ще се възстанови 7-годишният срок, за да се избегне пълно припокриване. Председателят ще може да бъде заместван от заместник-председателя с изрична заповед.
КЗК ще получава и средства от държавния бюджет, а не само от такси и глоби, като мярката се обосновава с препоръки на ОИСР за подобряване на материалната база и квалификацията на служителите.
Дебатът
Опозицията остро разкритикува закона. Борис Аладжов от "Възраждане" заяви, че "така КЗК може лесно да се използва като бухалка срещу неудобни компании". Според Мартин Димитров от "Продължаваме промяната – Демократична България" новите разпоредби дават "свръхправомощия без обективни критерии", които позволяват проверки само на база съмнения. Той предупреди, че глобите за компании с оборот над 1,5 млрд. лв. могат да варират от няколко хиляди до 150 млн. лв. Още: Официално: Росен Карадимов оглави най-важния регулатор в държавата
Бившият министър Даниел Лорер определи овластената комисия като "златна бухалка", а новите ѝ правомощия – като "агресивни и опасни".
Според Атанас Атанасов от "БСП – Обединена левица" обаче критиките са неоснователни. Той заяви, че КЗК и досега е можела да прави проверки, а промените "само намаляват административната тежест". По думите му увеличените санкции са напълно оправдани, тъй като "300 хиляди лева не могат да имат възпиращ ефект при милиардни обороти".
