Преди дни стана ясно, че Министерството на образованието и науката готви драстично ограничаване на изучаването на чужди езици в училищата за сметка на приоритетно обучение по математика.
Директори на езикови гимназии приемат крайно скептично реформите, заявявайки, че те ще доведат до миграция на ученици към най-големите градове и до освобождаване на иначе добри и компетентни преподаватели.
Предложенията на МОН и бурята след тях
Още: На война с чуждите езици: МОН на практика ликвидира езиковите паралелки и обучение
В публичното пространство изтече "поверителна" инструкция за държавния план прием за догодина, изпратена до регионалните управления на образованието (РУО) в страната, които на свой ред трябва да уведомят училищните директори преди подаването на заявките за профили за следващата учебна година.
Промените на практика ограничават неспециализираните училища да развиват профил "Чужди езици" и оставят елитните езикови гимназии единствените, които могат да предлагат такова обучение. "Разширеното изучаване" на чужд език също е под условие - достатъчно висок успех на Националните външни оценявания по български език и математика.
МОН инструктира училищата, че приоритетно трябва да се откриват математически профили, следвани от такива по природни и софтуерни науки, предприемачество и икономика. Езиковите профили са с най-ниско ниво на приоритет.
Промените предизвикаха широки обществени брожения, като родители и експерти изразиха своето притеснение, че новите правила ще оставят цели градове без засилено изучаване на чужд език, а в някои от тях това е критично важно, тъй като се намират в туристически райони. Родители са притеснени, че във времената на глобализация, в които живеят децата им, на чуждите езици се гледа с пренебрежение, вместо да бъдат насърчавани като важна професионална и социална компетентност.
Още: Свободно в училищния двор: Квартална радост или вандализъм и разходи
Просветният министър Красимир Вълчев защити промените, обявявайки ги за нужни, за да бъде постигнат баланс в образователния процес.
"Училища с ниски резултати по български език и математика на националните външни оценявания фаворизират чуждоезиковото обучение. В някои часовете по чужди езици са повече, отколкото по български и математика, взети заедно. Опитваме се да намерим балансирано решение, като увеличим часовете за тях", заяви той.
Източник: iStock
Позицията на директорите: Предимство за големите градове
Actualno.com потърси мнението на директори по въпроса. Те смятат, че нововъведенията ще ударят най-силно малките населени места, защото учениците ще са принудени да се насочат към гимназии в големите градове, които по-лесно биха покривали изискванията за чуждоезиково обучение.
Още: Диян Стаматов: Възможно е 10% увеличение на учителските заплати догодина
"В малките населени места трябва да продължат да съществуват езикови училища. Всяко ограничение или премахване на езикови паралелки би нанесло сериозен удар върху качеството на образованието и би принудило учениците да търсят обучение само в областните градове, където има езикови гимназии, което е несправедливо", споделиха за Actualno.com директори на езикови гимназии.
Според тях дори в малките населени места в езиковите училища и паралелки учениците получават качествено образование, и то в родния си град, което допринася за развитието на местните общности.
Заплаха от масово освобождаване на учители
Според директорите на езикови гимназии мярката на министерството може да доведе до принудително намаляване на броя на учителите по език.
Още: Без мобилни телефони в училищата от януари
"Нормативите на учителите по чужд език ще бъдат намалени, някои училища биха се разделили с качествени преподаватели заради намаления брой часове. Това са ерудирани хора, вложили сърце в професията, квалифицирали се в страната и в чужбина, за да дадат най-доброто от себе си на учениците", коментират директори.
Те са на мнение, че езиковите умения трябва да се поощряват, защото често в езикови гимназии кандидатстват едни от "най-амбициозните ученици" и те не са "бъдещи емигранти".
Това не е начинът да се засили математиката
Министерството на образованието неведнъж е заявявало, че има намерение да съкрати часовете по чужди езици за сметка на недостатъчните часове по математика и други предмети. Сериозно се обмисля и въвеждане на задължителна матура по математика. Като аргумент министър Вълчев посочи, че топ 5 държавите от PISA имали такава практика.
Източник: iStock
Още: Намаляват езиковите паралелки в София
Според директорите на езикови училища обаче това не е начинът. Те са на мнение, че повечето езикови гимназии и към момента постигат достатъчно добри резултати по БЕЛ и математика над средните за страната, а в почти всяко училище има изградени STEM пространства и кабинети по математика, природни науки и информационни технологии.
И дават пример с Япония, една от водещите държави по PISA, където учениците се обучават по 4 езици или 5 азбуки и се възприемат като "граждани на света". "В резултат имаме 18-годишни младежи, които говорят 4 езика, познават 4 култури, 4 азбуки, използват компютрите и мобилните си телефони като работни инструменти, а не за развлечение, четат по 52 книги годишно, спазват законите и са отлични бизнесмени", твърдят училищни директори, допълвайки, че "това е пример за устойчивост на една добра образователна система".
Гласовете "За"
По отношение на въвеждането на регламент за паралелките с чуждоезиков профил обаче има и гласове в подкрепа.
Някои дългогодишни директори подчертават, че има недобросъвестни практики в откриването на езикови профили като инструмент в борбата за ученици.
"Становището на МОН е правилно. По този начин ще се противодейства на много средни общообразователни училища да обявяват прием в такива паралелки, без да са в състояние да осигуряват съдържателна и адекватна подготовка", твърдят те.
И допълват, че учебният план допуска в раздел Б и раздел В учениците да избират различни учебни предмети за допълнителна подготовка и "много училища "маскират" тази възможност като "чуждоезиков профил" в стремежа си да бъдат по-привлекателни за учениците и техните родители и по този начин да осъществят план-приема си".
Според експерти правилото, поставено от МОН в новите разпоредби, да има обучение на поне 3 предмета по език, би отсяло качествените от некачествените училища.
"В този ред на мисли изискването училищата, предлагащи прием в паралелки с чуждоезиков профил, да осигуряват изучаване на предмети на чуждия език, е гаранция за качествено чуждоезиково обучение. Това е стара практика в предишните езикови гимназии", коментират още директори.
