През 2025 година 22,5 процента от българите използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI) за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни. Това показва изследване за използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) сред българските домакинства и граждани през 2025 година на Националния статистически институт (НСИ). Най-активни потребители на AI са младите хора във възрастовата група 16 - 24 години (50 процента) и тези на възраст 25 - 34 години - 36,4 процента, при едва 3,3 процента за възрастните хора на 65 - 74 години.
По-голямата част от хората използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20,2 процента), 8,4 процента - за професионални (свързани с работата) цели, а 5,2 процента се консултират с изкуствения интелект за учебни цели в рамките на формалната образователна система.
Основната причина, поради която лицата не използват приложения с изкуствен интелект е, че нямат необходимост (45,5 процента), 9,3 процента не знаят как да ги използват, а 6,3 процента не знаят, че такива приложения съществуват.
Още: Безопасно ли е да се лекуваме през ChatGPT? Съветите на столичен специалист
Близо 93 процента от българите имат достъп до интернет
Почти 93 процента от българските домакинства и лица, или 92,8 процента от тях, имат достъп до интернет в своите домове. Ползващите мрежата всеки ден или поне веднъж седмично са 86,5 процента от хората на възраст между 16 и 74 навършени години, показва още проучването. Относителният дял на пазаруващите онлайн за лични цели е 51,2 процента, а 35,9 процента използват интернет за взаимодействие с административни органи и публични институции.
От НСИ отчитат запазване на тенденцията за годишно нарастване на домакинствата с достъп до интернет. От домакинствата в градовете, 94,9 процента разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 86,2 процента. Разликата в цифровата свързаност между градските и селските райони намалява и през 2025 г. тя е 8,7 процентни пункта, при 21,5 процентни пункта през 2016 година, отчетоха от НСИ.
Още: Колко време дневно прекарват българските деца пред екрани: Отговорът е притеснителен
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95,9 процента), следван от Североизточен и Южен централен район, съответно с 92,7 и 92,3 процента. Най-малко домакинства разполагат с онлайн свързаност в Северозападния район - 87,3 процента.
При данните за използване на интернет от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години през 2025 г. от НСИ наблюдават покачване на относителния дял с 4,6 процентни пункта спрямо миналата година до посочения по-горе общ дял от 86,5 процента.
Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7 процента.
