Асоциацията на прокурорите предлагат да се премахне задочната форма на обучение в юридическите факултети

Задочната форма на обучение трябва да отпадне според съсловната организация. Важно е да се утвърдят гаранции за адекватно, задълбочено и практически ориентирано обучение, което да създава качествени кадри, които да утвърждават престижа на професията, твърдят от асоциацията.

Четирима български юристи стават арбитри и помирители при международни инвестиционни спорове

Юристите Ангел Калайджиев, Георги Спасов, Лазар Томов и Силвия Тонова ще бъдат включени в списъците за арбитри и помирители към Междуна...

Прочети повече

"Постигането на последното несъмнено е свързано с непопулярни мерки, но осигуряването на преподавателска заетост и правото на обучение на работещите следва да бъде съобразено и с актуалния брой от 1340 места държавна поръчка в специалност "Право". Спорно е доколко последното отговаря на действителните нужди на развитие на юридическата професия, съдебната система, публичния сектор и гражданския оборот у нас и следва да се помисли дали именно чрез премахването на прием на студенти в задочна форма на обучение не би се постигнал необходимия баланс между "търсене" и "предлагане" на кадри в юридическия сектор", казват от асоциацията.

Според тях е възможен алтернативен вариант, който се състои в индивидуални форми на обучение в рамките на редовното обучение, които да са съобразени с настъпване на конкретно събитие, което препятства възможността даден студент да присъства редовно на учебните занятия.

Предложенията на асоциацията получиха подкрепа и от главния прокурор Сотир Цацаров. Според него "няма причини качеството на юридическото образование да се поставя по-ниско от това, необходимо за придобиване на правоспособност за професиите медицина и архитектура. Независимо от разбирането на преобладаващата част от юридическите факултети, че задочната форма трябва да бъде запазена, следва да се посочи, че специалности именно като медицина и архитектура се изучават само в редовна форма на обучение."

Цацаров подкрепя и идеята за единен държавен изпит за всички студенти, завършващи юридическите факултети. Провеждането му не ограничава академичната автономия на учебните заведения според Асоциацията.

"Въвеждането на единни норми на оценка ще предостави гаранция за високо качество на придобитото висше образование въпреки улеснения достъп до образование", твърдят от Асоциацията на прокурорите.

Студент от ВТУ грабна приза „Студент по право”

Третокурсникът Благой Тумбаров стана „Студент по право”, съобщи Борба Бг. Младежът получи приза на Асоциацията на българск...

Прочети повече

Съсловната организация отбелязва, че в наредбата е правилно предвидено, че избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище в съответствие с неговия правилник. Но препоръчват висшите учебни заведения да подхождат сериозно към избираемите дисциплини и да не ги използват единствено за формиране на допълнителна заетост на преподавателите.

Според Асоциацията на прокурорите избираемите и факултативните учебни дисциплини трябва да са известни предварително на кандидат-студентите с описание на предимствата на конкретния предмет, неговата практическа полезност и възможността за надграждане на знанията, които формират задължителните дисциплини.

"Подобен "маркетингов" подход би стимулирал конкуренцията между отделните вузове, които освен на своето име, история, традиции и авторитет на преподавателите ще могат да разчитат и на тези предмети за привличане на кандидат-студенти, които имат желание да се обучават точно по тях", казват от Асоциацията.

Оттам обаче смятат, че предвиденото в наредбата правомощие на правосъдния министър да определя минимални държавни изисквания за учебното съдържание на задължителните дисциплини нарушава академичната автономност. Те предлагат да бъде постигнат баланс между академичната автономност и ангажимента на държавата в процеса на обучение по специалността "Право".