България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
7 ноември: Почитаме паметта на загиналите за Освобождението на България
На 7 ноември България почита паметта на загиналите за освобождението и националното ни обединение воини. Изборът на деня не е случаен – той съвпада с Архангелова задушница, тъй като войните, които води страната ни за своето обединение в началото на миналия век, започват именно в навечерието на месец ноември. Архангелова задушница, наричана още „войнишка“ или „мъжка“, всяка година се пада на различна дата, но винаги е в съботата преди Архангеловден.
За пръв път паметта на загиналите български воини е почетена на Архангелова задушница през 1924 г. През 1946 г. тази традиция е прекъсната, а през 1992 г. отново е възстановена от Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
7 ноември 1885 година: Победата при Гургулят и краят на Сливнишката епопея
На този ден през 1885 година, в хода на Сръбско-българската война, в района на село Гургулят, Софийска област, българските сили разгромяват сръбските войски.
В битката, която завършва със славна победа, участва отрядът на капитан Христо Попов. В неговия състав са включени 3 пехотни дружини, артилерийска батарея и по-малко от два ескадрона. Неговата цел е да започне настъпление от Алдомировци към Ракита, за да срещне Моравската дивизия.
В 8:30 часа в утрото на 7 ноември капитан Попов прегрупира отряда от Вишая до височините, намиращи се северно от Гургулят. Капитан Попов решава да остави четири роти в резерв. Артилерията заема позиция зад пехотата, след което открива огън по батареите. Настъпващият противник е атакуван смело от българските войници. Само няколко часа по-късно сърбите се насочват към Кърнул - тяхната цел е обхождане на целия ляв фланг на отряда. Към 16 часа българският капитан решава да премине в настъпление заради усилващия се огън от страна на противника. Противникът не издържа на щиковата атака. В тежките боеве при Гургулят героично се включват и местните жители, включително и жени, които смело атакуват противниковите сили.
В резултат на това две сръбски роти са напълно унищожени. Останалите роти търпят тежки поражения и това ги принуждава да отстъпят към Ракита. С победата при Гургулят е осигурен левият фланг на българската армия и тя започва да се прегрупира, за да премине в контранастъпление.
Междувременно сръбските войски, разположени по северния фланг, започват да се съвземат. Българските военни сили контраатакуват. Капитан Марин Маринов, който ръководи Бдинския полк, издава разпореждане за щикова атака. Бдинският полк получава подкрепление от плевенските дружини и една батарея. В кръвопролитните боеве противникът не успява да издържи.
Отрядът на капитан Коста Паница нанася тежък удар на сръбските войски при Ропот и Комщица и влиза в Сърбия. С това битката при Сливница приключва (според някои източници тя приключва на 8 ноември).
Прочетете също: 3 ноември: Започва боят при Врабча. Умира Константин Величков
