Радостно е, че младите хора се върнаха в читалищата не, за да пеят чалга или да танцуват ориенталски танци, а за да танцуват български народни хора и да използват цялото си свободно време за изучване на стари забравени народни традиции.
Това заяви в интервю за БГНЕС Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища в България.
Още: Правителството отпуска 2 млн. лв. по четири програми за образование
Още: Официално: Ето кога ще са ученическите ваканции през новата година
Дойнов обясни, че това става масово в цялата страна и е изключително полезно, защото живото човешко докосване и традициите са в българските читалища. В някои от читалищата има посещения от дечица от ромския етнос, които се учат на народни танци в читалищните школи. Играят прекрасно хора, ръченици с български народни носии и им харесва, разказа още той.
Наскоро в читалищата у нас приключи програмата "Глобални библиотеки", по която са модернизирани около 900 библиотеки с техника и интернет. Според Дойнов, това е върнало младите хора в читалищата, но освен тях и възрастните хора, които говорят с роднините си в чужбина по Скайп. По този начин се разширява и социалната функция на читалището, която винаги е била сред приоритети му.
Председателят на Съюза на народните читалища у нас разказа за новата роля, която читалищата се опитват да осъществят с помощта на държавата и общините, а именно да добият и информационна същност у себе си. Идеята е читалищата да могат да работят с информация, да могат да препоръчват кои телевизионни канали са полезни, коя книга трябва да се прочете задължително.
Още: България забранява мобилните телефони в клас. Ето от кой месец
Още: След влизане в еврозоната: Синдикатите се надяват на повече пари за образование
Всичко това трябва да влезе в читалищата, което означава да се повиши и компетентността на хората, които работят там. Трябва да се положат сериозни усилия, но ние ще го направим, имаме и разбирането на държавата, за което сме благодарни, заяви Дойнов.
Той определи сградния фонд на повечето читалища у нас като лошо. Само около 10% от народните светини могат да се похвалят с реновирани сгради, модернизирани салони и добри условия. Много читалища получиха своя нов вид по европейски програми и може да кажем, че в тези сгради кипи и животът, и желанието на хората за творчество, добави Дойнов.
Още: Яворов и есе “Силата да прощаваш“ се паднаха на матурата. Вижте верните отговори
Още: На прага на 15 септември: Ще използват ли учениците мозъка си без телефоните?
На 11 май от 09.30 часа в НДК Съюзът на читалищата ще проведе своя 33-ти Конгрес в своята 100-годишна история. Конгресът ще се стреми да приеме Етичен кодекс на народните читалища и Устоите на народното читалище вътре в Закона за народните читалища.
Още: Зрелостници се явяват на поправителна матура по БЕЛ
Още: Промени във ваканциите за учебната 2025-2026 година. Религия и математика - докъде стигнахме?
