Много малък брой училища у нас ще успеят да покрият критериите за чуждоезиково обучение, ако готвените промени за намаляване на езиковите паралелки влязат в сила. Това заяви Ирина Манушева, носител на наградата "Защитник на правата на детето" в конкурса "Човек на годината" 2025 и инициатор на петицията срещу приемането на това решение.
В края на миналата година в социалните мрежи се появиха указания на МОН до училищата за план-приема за следващата учебна година. За училищата с интензивно изучаване на чужд език се изискваше поне 3 учебни предмета в 9 и 10 клас да се изучават на съответния език. А за да се предлага разширено изучаване на език, се поставяше условие учениците в съответното училище да имат среден резултат от НВО по математика и български език в 10 клас, равен или над средния за страната.
Министър Вълчев обоснова посоката на действие на МОН като необходима за установяване на балнс, защото в момента часовете по чужди езици били много повече от часовете по български език и математика.
Още: Обрат в политиката на МОН за езиковите паралелки
След бурно обществено недоволство обаче, от ведомството съобщиха, че указанията за ограничаване на чуждоезиковите паралелки в гимназиите са били само насоки към училищата. Това обаче не успокоява експертите, особено на фона на опитите повият спорен закон за образованието все пак да бъде приет от настоящето Народно събрание.
Децата от малките градове - най-потърпевши
Намаляването на часовете по чужди езици и съкращаването на езикови паралелки лишава децата от малки населени места от възможността да се образоват, категорична е Манушева.
"В последните дни на ноември стана ясно какви указания са били подадени от регионалните управления на образованието до училищата. Трябва да има по-малко на брой паралелки с чуждоезикови профили, за да се наблегне повече на другите профили", заяви тя пред БНР.
Решението предвижда да бъде забранено на неспециализираните училища да обучават ученици в профил "Чужди езици". Класовете с интензивно изучаване на чужд език могат да се разкриват само в училища, където се извършва обучение поне по 3 други предмета на чужд език. По думите на Манушева това е практически неприложимо за повечето училища.
Източник: БГНЕС
Само 140 от 900 училища отговарят на изискванията
По план разширеното изучаване на чужд език ще бъде разрешено само в училища с висок успех на НВО в 10 клас по БЕЛ и математика през последните 3 години и това условие ще бъде проблематично за много училища в страната.
"Справка в резултатите на около 900-те училища в страната показва, че под 140 имат над средната стойност и трите години на двата изпита. Над 30 от тези училища са в София, а над 60 в големите областни градове. Остават по-малко от 50 други населени места, в които ще имат право да се откриват паралелки с разширено изучаване", твърди Манушева.
Още: На война с чуждите езици: МОН на практика ликвидира езиковите паралелки и обучение
Тя определя това като форма на дискриминация и като намеса в автономията на училищата при взимането на решение какво да предлагат на учениците.
Според нея изучаването на чужд език ще се окаже привилегия само на отличниците.
МОН за пореден път решава нещо без да се допита до общественото мнение – на учители, родители и ученици, смята експертът.
"Все повече образованието се изнася в паралелната система на частните уроци и школите. Цялото образование трябва да бъде посветено на детето и неговото развитие – в академичен и в личностен план", категорична е тя.
"Децата са изключително демотивирани, изключително изолирани, изключително отблъснати от училището, а ние продължаваме да говорим за изпити, оценки, контрол, санкции, наказания е глоби", заяви още Манушева.
