Оптимизъм от представителите на Европейския съюз лъха преди началото на ключовата среща на върха в Брюксел на 18-19 декември, на която трябва да се реши съдбата на замразените руски активи в блока - по-конкретно, дали те ще бъдат използвани като заем за Украйна на стойност 210 милиарда евро. След като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че никой няма да си тръгне, докато не е взето решение, председателят на Европейския съвет Антониу Коща също каза, че до края на срещата на върха ще бъде ясно как да се подкрепи Украйна - по един или друг начин.
„Мога да ви уверя, че ще работим по този въпрос днес, а ако е необходимо, и утре. Но няма да напуснем този съвет без окончателно решение за осигуряване на финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г.“, заяви Коща пред репортери.
Председателят на Европейския съвет коментира и опасенията на белгийския премиер Барт Де Вевер, като каза: „Той повдигна критични, правни и технически въпроси по много конструктивен начин, а Комисията се ангажира да разгледа всички тези въпроси.“ Ще бъде намерено решение, което „ще гарантира пълна сигурност за Белгия“, сигурен е Коща.
Още: Или пари днес, или кръв утре: Туск със зловещо предупреждение към ЕС
Белгия иска решение по един или друг начин
Белгия не харесва идеята за репарационния заем за Украйна, защото се страхува от това, че Русия ще я съди успешно и че тя ще трябва да плати всичко. Причината е, че финансовата институция Euroclear, която държи по-голямата част от замразените руски активи - около 185 милиарда евро - се намира в страната.
Снимка: Барт Де Вевер, Getty Images
Но ако рисковете са споделени и Белгия е защитена, „тогава всички заедно с останалите европейци ще скочим от скалата и ще се надяваме, че парашутът ще ни задържи“, заяви Барт Де Вевер минути преди да замине за европейската среща на върха.
„Ще го направим, защото алтернативата – липса на решение, липса на финансиране за Украйна, колапс на страната – е крайният геополитически провал на Европа, който ще усещаме в продължение на десетилетия“, подчерта белгийският премиер пред депутатите в страната си.
Още: Фон дер Лайен: Днес няма да си тръгнем, докато не вземем решение за финансирането на Украйна
„От този момент нататък вече няма да играем роля в света", сигурен е той при сценарий на провал. Другите политически сили биха се радвали, ако „Европа бъде напълно разкъсана“ и остане „в пълен хаос, без решение за Украйна. Това би било катастрофално", добави белгийският премиер, цитиран от Politico.
Целта на Европейската комисия е да се гарантира финансирането на Украйна, която от април нататък е изправена пред голям бюджетен дефицит без помощ от ЕС. Проектът на ЕК предвижда Киев да върне парите от заема, ако и когато Руската федерация ѝ изплати репарации за нанесените щети по време на войната. Що се отнася до алтернативите, те включват набиране на средства от държавите членки с нов заем, или директно бъркане в националните хазни - нещо, което е немислимо за държавите с високи дългове.
България, Чехия, Италия и Малта се присъединиха към Белгия в опасенията си срещу плана на ЕК за заема, а Унгария и Словакия, които се считат за близки до Кремъл, ясно заемат позиция "против": България и още 6 страни са против заем за Украйна с руските активи, но и това може да не спре ЕС.
Вече може да се гласува с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие от 27-те евролидери, след като ЕС реши официално да блокира замразените активи на Руската централна банка за неопределен период от време. Преди това гласуване се състоеше на всеки 6 месеца. Това беше стъпка към отускането на заема за Украйна, но от ЕК дадоха да се разбере, че няма как да заобиколят Белгия и да се прокара решение без нея.
Завоят на Германия
Снимка: Фридрих Мерц, Getty Images
Берлин е направил „180-градусова промяна“ по темата за репарационния заем и „не може да не се стигне до заключението, че след тази промяна в Германия се наблюдава определено предпочитание да се разглежда предимно – не изключително – този репарационен заем и нищо друго“, заяви още белгийският министър-председател.
Заемът за репарации би бил единствената опция на масата, дори и Белгия да не го беше блокирала, каза Де Вевер и добави: „Честно казано, аз наистина се възмущавам от европейските институции за това".
Докато бившият канцлер на Германия Олаф Шолц беше „решително против“ плана за замразените активи, неговият приемник Фридрих Мерц подкрепи идеята, „и тази промяна на позицията беше много публично изразена“, заяви белгийският премиер, явно позовавайки се на неотдавнашната статия на Мерц във Financial Times, в която той подкрепя плана за активите. Де Вевер заяви, че неговите опити да проведе дискретни разговори с Берлин са били „напълно игнорирани“.
Кая Калас: "Няма да избегнем Белгия", а Русия "няма да ни надживее"
Снимка: Кая Калас, Getty Images
Топ дипломатът на ЕС Кая Калас заяви, че Белгия трябва да се съгласи с използването на замразените активи на Русия за финансиране на Украйна - в противен случай това няма да се случи, въпреки натиска от страна на някои страни да одобрят плана с квалифицирано мнозинство.
„Не мисля, че ще предприемем нещо, без Белгия да се чувства комфортно“, каза тя. Квалифицирано мнозинство, което ефективно би изключвало Белгия, би означавало, че най-малко 15 от 27-те държави, които представляват поне 65% от населението на ЕС, ще дадат зелена светлина, „Съгласна съм с Мерц, шансовете са 50/50“, добави Калас, позовавайки се на прогнозата на германския канцлер, че заемът ще бъде одобрен днес.
„Това изпраща силен сигнал към Русия, че те не могат да ни надживеят. Също така изпраща силен сигнал към всички останали участници, че Европа взема решения и е силна. Знаем, че руската икономика не се справя добре и те явно разчитат на нашия провал, затова не трябва да им даваме тази възможност“, добави ръководителят на външната политика на ЕС.
Още: Американско издание: Украйна е на ръба на фалита, какво ще реши Евросъюзът?
"Най-важната среща от началото на войната"
Шведският премиер Улф Кристершон каза, че това ще е най-важната среща на евролидерите от началото на войната на диктатора Владимир Путин срещу Украйна през февруари 2022 г.
Снимка: Улф Кристершон и Володимир Зеленски, president.gov.ua
„Впечатлението ми е, че можем да намерим решение. Пред нас стои избор: европейски дълг или руски активи за Украйна“, заяви Фридрих Мерц, добавяйки, че не вижда „по-добър вариант“ от използването на активите.
Няма "план Б" за използването на замразени активи, заяви литовският президент Гитанас Науседа. Литва ще продължи да настоява за използването на активите за подкрепа на Киев с надеждата, че въпросите, свързани с разпределението на риска, могат да бъдат решени днес или утре. „Европа - и никой друг - носи отговорността да гарантира, че нуждите на Украйна са задоволени", допълни той.
Унгарският премиер Виктор Орбан, един от най-близките до Кремъл евролидери, твърди, че преговорите за използването на замразените руски активи за Украйна са стигнали до задънена улица. Няма мнозинство, посочи още той. Когато бе попитан от репортери дали действа в интерес на Европа, или на Москва, той отговори: „Аз работя за мира".
"Имаме прост избор – или пари днес, или кръв утре". С това сериозно предупреждение се обърна полският премиер Доналд Туск към останалите европейски лидери при пристигането си за срещата на върха на ЕС в Брюксел.
Двупартийна група от американски сенатори междувременно призова Белгия да освободи замразените руски активи, за да финансира Украйна, като предупреди, че забавянията само помагат на Путин и поставят на изпитание решимостта на НАТО. Писмото, изпратено преди днешната среща на върха на ЕС, е насочено към правните колебания на Белгия и подкрепя плана на Европейската комисия да използва активите, държани в Euroclear.
A bipartisan group of US senators is urging Belgium to release frozen Russian assets to fund Ukraine, warning that delays only help Putin and test NATO’s resolve. The letter, sent ahead of today's EU summit, targets Belgium’s legal hesitations and backs the European Commission’s… pic.twitter.com/zL54K0227P
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) December 18, 2025
