Албанският премиер намекна, че България е терорист спрямо Северна Македония

24 септември 2025, 08:00 часа 2800 прочитания 0 коментара

Албанският премиер Еди Рама зае позиция, с която де факто подкрепи управлението на ВМРО-ДПМНЕ що се отнася до темата с българите в Северна Македония, гледана през призмата на членството на страната в ЕС. За момента европейският път на Македония е спрян, защото Скопие така и не иска да признае българите официално, в македонската конституция.

Рама говори в рамките на конференцията "Албания: Нов хоризонт", проведена във Виена, Австрия, посветена на популяризирането на Албания като предпочитана дестинация за стратегически инвестиции в сектори като енергетика, инфраструктура, туризъм и технологии, като същевременно се насърчават дългосрочни партньорства за устойчивото развитие на страната. Пълната му реч е качена на официалния сайт на албанското правителство. И каза следното: "Да видим, дано и другите страни, дано България да бъде по-гъвкава с Северна Македония, за да им позволи да преговарят, защото има нещо много лошо, много лош навик в Европейския съюз да се вземат заложници. Това е заложничество, а не отвличане, за вътрешна политика. За вътрешна политика една страна взема за заложник друга страна и я превръща в ястие за публичното мнение, знаете, в кухнята.

Надявам се Северна Македония да има нормален път поне за преговорите, защото за мен няма никакъв смисъл страна в ЕС да блокира преговорите с държава, която иска да влезе в ЕС, поради някакви двустранни причини, които може да са много легитимни, но затова не блокираш преговорите. Оставяш преговорите да продължат и когато в последния момент дойде решението за членството, можеш да кажеш не, има нещо, което трябва да се реши. Но това е много политическо, много лицемерно, лудост".

Още: “Страх от българите”: Кои са проблемите на Северна Македония? Анализ на Деница Китанова (ВИДЕО)

Думите на Рама са изключително показателни предвид факта, че само преди година той нарече Северна Македония "бъдещата Западна България", припомнете си:

Интересни акценти от речта на Рама

На албанския премиер беше зададен следният въпрос: Какво мислите, че трябва да се направи в сътрудничеството между страните от Западните Балкани, Албания и Европейския съюз, за да се подобри този образ, че не стигаме до ситуация, в която преговорите са приключили успешно, а след това може би има референдуми и развитие като в Румъния. И така, какво трябва да се направи и от тази гледна точка?

"Ами, с цялото ми уважение към вас, да започнем тази много вълнуваща конференция с един скучен въпрос за това какво трябва да направим с Европейския съюз, за да влезем в него, не е правилният начин, а що се отнася до стереотипите, донесох тук един много, много интригуващ начин да се опише Виена от трикратния номиниран за Нобелова награда Карл Май, който каза в Берлин: "Това са албански момчета". В Берлин нещата са сериозни, но не са безнадеждни. Във Виена нещата са безнадеждни, но не са сериозни. Така че вие сте безнадеждни, но не сте сериозни, предполагам.

Ние сме в много напреднал процес. На практика отваряме главите на преговорите с невиждана в историята на присъединяванията скорост, но трябва да кажа, че това е комбинация от нашите заслуги и новия подход на Европейския съюз към разширяването, благодарение на или заради войната в Украйна, която разтърси Европа и даде на лидерите в Европейския съюз усещането, че геополитическото значение на обединена Европа е екзистенциално и че Западните Балкани са естествена част от бъдещата структура на Европейския съюз.

Така че, благодарение на това, което сме направили, и благодарение на това, което е направил Путин, сега сме в един много интензивен процес на присъединяване. И аз съм много обнадежден, че това ще се случи по-скоро, отколкото по-късно, докато планът, който е договорен с Комисията, е да приключим техническата част, така че всички преговори за присъединяване да приключат в края на 2027 г.

Още: Членството в ЕС: И опозицията в Македония поиска бариера заради България

Въпрос: Има две страни в така наречените Западни Балкани, които имат наистина най-големи шансове да се присъединят към Европейския съюз възможно най-бързо. Това са Албания и Черна гора. Черна гора иска да бъде готова през 2028 г. В предизборната си кампания Вие споменахте присъединяване през 2030 г. Колко вероятно е според Вас тези две страни да се присъединят?

Слушайте, аз съм малко стар в тази работа и съм виждал други фаворити преди, когато в началото беше Македония. Така се наричаше преди да смени пола. Сега се нарича Северна Македония и не е никъде в цикъла. Беше Сърбия. Сега не е никъде. Албания беше, знаете, като един ден може би, но не през нашия живот, а сега ние сме далеч напред, но не трябва да мислим в термини на конкуренция с други страни. Трябва да мислим в термините на вършенето на нашата работа и така мислехме, когато бяхме далеч назад и никой дори не мислеше да ни приеме през нашия живот, и това е, което трябва да продължим да правим, и шансовете са големи, както казах, поради контекста, но с Европейския съюз никога не се знае. Може да се промени.

Затова трябва да дадем най-доброто от себе си в този момент, когато звездите са подредени в наша полза. В нашата история не се е случвало често звездите да са подредени в наша полза и трябва да тичаме, тичаме и тичаме, за да не изпуснем тази възможност.

Така че Черна гора също има добри шансове. Да видим, дано и другите страни, дано България да бъде по-гъвкава с Северна Македония, за да им позволи да преговарят, защото има нещо много лошо, много лош навик в Европейския съюз да се вземат заложници. Това е заложничество, а не отвличане, за вътрешна политика. За вътрешна политика една страна взема за заложник друга страна и я превръща в ястие за публичното мнение, знаете, в кухнята.

Надявам се Северна Македония да има нормален път поне за преговорите, защото за мен няма никакъв смисъл страната в ЕС да блокира преговорите с страната, която иска да влезе в ЕС, поради някакви двустранни причини, които може да са много легитимни, но не блокираш преговорите. Оставяш преговорите да продължат и когато в последния момент дойде решението за членството, можеш да кажеш не, има нещо, което трябва да реша. Но това е много политическо, много лицемерно, лудост. Надявам се, че Черна гора няма да се сблъска с нещо подобно и че Сърбия ще се върне на правилния път, както и Босна и Херцеговина и Косово. Ще бъде добре да ги приемем всички, но трябва да решим нашите проблеми, затова трябва да се фокусираме върху себе си.

Още: Фон дер Лайен намекна на Северна Македония: Няма ЕС без изпълнение на ясни изисквания

Въпрос: Тази година се навършват 25 години от падането на Слободан Милошевич в Белград на 5 октомври 2000 г. Проблемът между Сърбия и Косово все още не е решен, все още имаме много нестабилна ситуация в Босна и Херцеговина. Как гледате на развитието на така наречените Западни Балкани в целия регион?

Натъжава ме да виждам, че няма никакъв напредък в тази посока и аз бях и все още съм убеден, че за Косово пътят е много ясен, знаете, Косово не трябва да мисли за Сърбия, не трябва да гледа към Сърбия, не трябва да се интересува от това, което прави Сърбия, а трябва да си свърши работата, да си напише домашното и да предаде на Европейския съюз цялата си домашна работа, за да може да продължи напред, така че не става въпрос за това да се угажда или да се приемат исканията на Сърбия, а за това да се приемат исканията на Европейския съюз и този диалог, улеснен от ЕС, който е голям провал, и е провал, защото форматът е грешен. Казвам го от първия ден, той се основава на много прост принцип – страните трябва да изпълнят условия, които са свързани с ценностите, принципите и начина на живот на ЕС, така че ако Косово го направи, ще бъде в негов най-добър интерес да не се обвързва със Сърбия, да не мисли за това колко доволни или недоволни ще бъдат сърбите, а просто да го направи, в противен случай ще продължи да се изолира все повече и повече, а това е жалко.

Въпрос: Босна и Херцеговина, как виждате ситуацията там?

Този въпрос е за друг форум догодина.

Още: В Македония вдигнаха мерника на ВМРО-ДПМНЕ за членството в ЕС: Ако сме отвън, какво ни чака?

Последният въпрос е, както сте споменавали и в интервюта, но и сега, руско-украинската война, руската агресия срещу Украйна, как виждате сега ролята на външните фактори или, да речем, така наречените външни фактори на Балканите от Русия, Китай, може би кои страни, които наистина искат да получат много по-силна позиция на Балканите, и най-вече като Китай е използвал умората от разширяването, за да укрепи влиянието си, как виждате тази роля на външните фактори извън и освен Европейския съюз на Балканите?

Рама: Аз не бих ги сложил в една и съща група. Русия е агресивен играч и има разрушителна програма, докато Китай е различен тип играч и голямата разлика е и в това, че Китай няма за цел да универсализира своя начин на живот. Целта на Китай е да прави бизнес и да има възможно най-голямо влияние по целия свят, така че ако има два различни играчи, аз не бих разглеждал Китай като заплаха или като агресивен играч или като каквото и да било, но има нюанси в това, защото когато става въпрос за критичната инфраструктура, когато става въпрос за всичко, което има отношение към нашата сигурност, било то военна, енергийна или телекомуникационна сигурност, ние отдавна сме взели решение и няма да го променяме. Ще останем с нашите западни партньори. Когато става въпрос за останалото, сме отворени. Нямаме проблем с това. По отношение на Китай и Русия, нямаме бизнес с тях. Не ни липсват. Бяха ни много близки и не ни липсват. Нямаме руски пари в нашата икономика и не очакваме да имаме. За нас е достатъчно да сме в много добри отношения с Достоевски, Кандински и всички големи личности. А що се отнася до хората в Москва днес, те не са ни добра компания и не се радваме на това.

Въпрос: Можете ли да обясните малко как дигиталният министър по обществените поръчи ще действа, как ще бъде използван? Какво означава това за обществените поръчки? Можете ли да обясните малко повече каква е целта на това министерство?

Мога да опитам. Да, това е много символична, но не само символична промяна. Какво се случи с пирамидата, защото от много тъмна сянка от миналото в центъра на града в продължение на много години, сега пирамидата се превърна в сърцето на промяната, когато става въпрос за нови технологии и иновации. И част от това, разбира се, е много важното и сериозно ангажиране на правителството с новите технологии и иновациите, което всъщност създаде парадокс в Албания, а именно, че правителството е много по-напред от частния сектор, що се отнася до иновациите и използването на инструментите на новите технологии.

Всъщност днес ние напълно сме премахнали, и от няколко години, физическите услуги и фронт офисите и дългите опашки от хора, чакащи да получат услуга, и 95% от услугите сега се предоставят онлайн и всеки може да бъде обслужен чрез своя смартфон, независимо дали се намира в Тирана или в Австралия. Няма значение, което е голяма, голяма промяна, дори като се има предвид колко взискателна беше предишната система на физическо взаимодействие и колко дребна корупция имаше в системата, която днес е напълно изличена. Но добрата страна на това, или да кажем ползата от това, се връща към още по-добра изкуствена интелигентност. Така че сега подготвяме нова стъпка напред на тази платформа, където министърът, който може да бъде на различни места, което ние не можем, ще обслужва хората на тази платформа само с едно просто искане.

Така че днес хората все още трябва да предприемат свои собствени стъпки, за да получат услугата. Те трябва да отидат от една колона до друга и до друга и да отидат до услугата и след това да попитат. Много скоро те просто ще взаимодействат с министъра в FaceTime и ще кажат: "Имам нужда от това. Имам нужда от този сертификат, или имам нужда от този документ, или имам нужда от този лиценз, или каквото и да е". Само това. И министърът (тя) ще го предостави. Така че няма да е необходимо да правите нищо. Просто попитайте. Така гражданите ще бъдат шефовете, а министърът ще бъде само на тяхно разположение. Това е едно от многото неща, които тя ще прави. А що се отнася до обществените поръчки, това е много голяма крачка напред и е нещо абсолютно ново.

Още: Омразата на Северна Македония към България - добрите срещу лошите

Източник: Kryeministria

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес