Европа върви към "военен Шенген"

Какво обаче е най-важното в това споразумение? Това е т.нар. механизъм за Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO), който е предвиден в Договора от Лисабон. На практика със задействането на този механизъм от "държави-членки на ЕС на една и съща позиция по отношение на отбраната" се поставя началото на нов, международен военен съюз.

Присъединяваме се към единната системата за отбрана на ЕС

Правителството прие решение за присъединяването на България към общата нотификация до Съвета на Европейския съюз и Върховния представит...

Прочети повече

И Германия, и Франция – двете най-големи икономики в Европа, подкрепят инициативата. Проблемът обаче е, че Берлин и Париж имат различно виждане по изпълнението. Основната разлика идва от факта, че Франция желае да има възможно най-тясно сътрудничество и изпълнение на възможно най-много проекти в рамките на механизма, докато Германия иска възможно най-широко сътрудничество.

На практика PESCO се разжда по идея на Франция, като Париж иска малка група от достатъчно напреднали технологично европейски държави да обединяват сили и да участват в общи проекти и мисии, за да развиват военните си възможности като единен съюз. Главната задача на PESCO е да бъдат преодолени трудностите, които предизвикват разликите в оръжейните системи и оборудване на различните страни-членки на ЕС, като се създадат единни системи, за да няма прекомерно харчене на средства. Освен това механизмът предвижда да бъдат използвани ресурсите на възможно най-много държави-членки по проекти като например създаването на нов Европейски изтребител, който да замени "Юрофайтър“.

В предложенията за задействане на PESCO е включена идеята за паневропейски военно-медицински щаб, създаване на единен кризисен център, както и съвместни структури за подготовка на военни части. С одобрението и на НАТО, което е факт, се предвижда и създаване на "военен Шенген" - зона, в която свободно да се движат армейски части и оборудване на подписалите PESCO. Засега, обаче, тази идея не се счита като конкуренция на НАТО, а по-скоро като структура за бързо реагиране в случай на ескалирали кризи.