На 16 май в Истанбул празният стол, запазен за Владимир Путин, се превърна във видим символ на нежеланието на Русия да прекрати войната в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски няколко дни публично призоваше руския лидер да се срещне с него лично. "Готови сме да преговаряме, за да сложим край на тази война", каза Зеленски. Но Путин така и не се появи, демонстрирайки презрение към мирния процес и по този начин позволи на Зеленски да постигне тактическа победа. За Русия това беше пореден дипломатически провал, пише в свой анализ колумнистът на списание Time Саймън Шустер.
Президентът Доналд Тръмп и неговите служители прекараха месеци в опити да посредничат за прекратяване на огъня в Украйна, давайки на Москва много възможности да спечели напълно Вашингтон на своя страна. Но Путин допусна толкова гафове, че пропусна всяка една от тези възможности, пише колумнистът. И изрежда кои бяха тези гафове.
Първият и най-голям шанс - скандалът в Овалния кабинет
Най-значимият шанс за Путин дойде в края на февруари, когато се случи острият конфликт между Тръмп и Зеленски в Овалния кабинет. Отношенията между САЩ и Украйна бяха застрашени и Тръмп за кратко преустанови американската помощ за Киев. В същото време реториката му към Москва стана забележимо по-мека. В средата на март Тръмп проведе телефонен разговор с Путин, който той нарече "много добър и конструктивен".
Главният му преговарящ, Стив Уиткоф, посети Путин в Москва и след завръщането си публично повтори много от тезите на Кремъл за войната.
Наблюдавайки от Киев всичко това, Зеленски бе обезпокоен, че Русия може да оказва влияние върху американската администрация. "Мисля, че Русия успя да окаже влияние върху някои хора в Белия дом чрез информационен натиск", каза той пред Time на 21 март. И отбеляза, че Русия разпространява пред американските служители дезинформацията, че Украйна не иска спиране на войната.
Но Тръмп явно вярваше в руските наративи. В началото на април в Белия дом бе приет Кирил Дмитриев - първият високопоставен руски служител, посетил Вашингтон от началото на руската инвазия преди три години. Дмитриев предложи на САЩ достъп до редица руски ресурси и доходоносни инвестиционни сделки в замяна на отмяна на санкциите. Тръмп беше впечатлен. "Европа не успя да се справи с Путин. Мисля, че аз мога да го направя", каза той след срещата.
Масовото убийство на цивилни посред бял ден на Цветница
Изглеждаше, че Путин е взел сериозна преднина пред Зеленски в борбата за благоразположението на Тръмп. Но още на 13 април, няколко дни след посещението на Дмитриев, ситуацията се промени. Две руски балистични ракети удариха украинския град Суми на големия хистиянски празник Цветница, убивайки 34 души, от които 2 деца, и ранявайки дурги 117, сред които също 15 деца. Путин призна, че руски ракети са ударили граждански цели в Суми и Кривой Рог (ВИДЕО)
Най-опустошителният удар срещу Киев
По-малко от две седмици по-късно, въпреки продължаващите усилия на Тръмп за постигане на мирно споразумение, Русия нанесе един от най-опустошителните си въздушни удари срещу Киев от началото на войната. Около 70 ракети и 150 дрона удариха града в нощта на 24 април. Най-малко 12 души бяха убити, сред които отново деца, а десетки бяха ранени. Убити и много ранени след серия от руски ракети и дронове в Киев (СНИМКИ)
Тази вълна от насилие подкопа позицията на Тръмп, карайки го да изглежда наивен и заблуден - особено в светлината на предишните му изявления, че Русия "наистина иска мир". Тонът му рязко се промени. "Беше ненужно и в много неподходящ момент", написа той в социалната си мрежа след бомбардировките в Киев. И добави директен апел: "Владимир, СПРИ!"
Ударите по Суми и Киев изглеждаха неоправдани дори от гледна точка на руската стратегия. Унищожаването на цивилни цели далеч отвъд фронта не можеше да донесе полза за настъплението в източната и южната част на Украйна. Спирането на атаките срещу цивилни би струвало много малко на Путин, но би могло да засили позицията му в преговорите със САЩ.
Русия не успя да се откаже от убийствата
Въпреки това Русия не успя да се откаже от насилието. Дори след като Тръмп и Зеленски предложиха 30-дневно прекратяване на огъня, за да се подготвят бъдещите преговори, Путин продължи да нанася удари по цивилни цели. Този му ход отново позволи на Зеленски да вземе превес в спечелването на Тръмп на страната на Украйна.
На 26 април на погребението на папа Франциск във Ватикана, Зеленски директно разговаря с Тръмп. И съдейки по реакцията на президента на САЩ, това имаше ефект. По време на полета си обратно към Вашингтон, Тръмп публикува едно от най-острите си изявления срещу Путин: "Изглежда, че той изобщо не иска да сложи край на войната. Просто ме подвежда. Трябва ли да се отнасяме към него по различен начин – чрез банковата система или вторични санкции?"
Обратът при Тръмп стана още по-очевиден през следващата седмица. Докато през февруари той заяви, че би искал да върне Русия в Г-7, през май, когато го попитаха за това, той каза: "Сега не е най-подходящият момент. Пропуснахме момента."
Последният шанс - директните преговори в Истанбул
Скоро след това се появи още един шанс за Путин - директните преговори със Зеленски в Истанбул. Тръмп и европейските лидери го призоваха да отиде - това можеше да е първата лична среща между Путин и Зеленски от началото на пълномащабното нахлуване. Путин обаче пренебрегна призива и вместо това изпрати делегация от второразредни дипломати и асистенти. Има ли смисъл от преговорите в Истанбул? Путин избра най-ниското ниво делегация
Последиците от този му отказ могат да бъдат болезнени. Цените на петрола, основният източник на приходи за руската икономика, паднаха до най-ниското си ниво от началото на войната. Кремъл се нуждае от облекчаване на санкциите повече от всякога, но отказът му да преговаря явно ще доведе само до още по-строги санкции.
Тръмп продължава да обвинява Джо Байдън за войната. Но сега вече наблюдаваме нова нейна ескалация именно при неговото президентство. И му става все по-трудно да обясни поведението на Путин с нещо различно от открит саботаж на мирния процес. За Зеленски и неговите европейски съюзници стана по-лесно да докажат, че само западният натиск – военен, политически и икономически – може да промени поведението на Кремъл.
Изглежда, че благодарение на ината на Путин, за Тръмп става все по-трудно да оспорва това.
