Европейският парламент прие нови правила за целия ЕС, с които се установява хармонизирана наказателноправна рамка за предотвратяване и борба с корупцията в Европейския съюз. С директивата, предварително договорена между Парламента и Съвета на ЕС през декември 2025 г., се установяват общи определения за корупционни престъпления, включително подкупи, присвояване, възпрепятстване на правосъдието, търговия с влияние, незаконно упражняване на функции, незаконно обогатяване, свързано с корупция, укриване и корупция в частния сектор. Хармонизират се и правилата относно санкциите.
Директивата беше приета с 581 гласа „за“, 21 „против“ и 42 „въздържал се“, съобщиха от пресцентъра на ЕП.
Още: "В АПИ се краде, а не се ремонтира": Гюров заговори за "кражба на животи" заради корупция
Общ подход към възпирането и санкциите
Чрез модернизиране на съществуващите правила, привеждане в съответствие на правните определения и въвеждане на структурирани равнища на санкциите - новата рамка има за цел да се преодолеят пропуските в правоприлагането, по-специално при трансгранични случаи.
Системата от санкции се основава на законоустановени максимални наказателни мерки в целия ЕС, т.е. като се гарантира, че максималните санкции съгласно националните правила не могат да бъдат твърде ниски. Държавите членки ще запазят възможността да приемат по-строги правила и да адаптират разпоредбите към националните си правни системи.
Сътрудничество за справяне със съществуващи и нововъзникващи предизвикателства
Засилва се сътрудничеството между националните органи и органите на ЕС, включително Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската прокуратура, Европол и Евроюст, наред с подобряването на обмена на информация и координацията.
Още: 1 млн. вестника с план срещу корупцията: Акция на ПП (СНИМКА)
Държавите членки също така ще публикуват ежегодно съпоставими, машинночетими данни, за да повишат прозрачността и основаното на факти създаване на политики.
Снимка: един от протестите срещу корупцията у нас, източник: БГНЕС
Национални стратегии и изисквания към независимите органи
За да се засили превенцията и управлението, от държавите членки ще се изисква да приемат и редовно да актуализират национални стратегии за борба с корупцията - с участието на гражданското общество в процеса.
Те също така ще трябва да извършват оценки на риска и да гарантират стабилни системи относно конфликтите на интереси, прозрачността на политическото финансиране и стандартите за почтеност. Трябва да бъдат създадени и специализирани достатъчно независими органи за предотвратяване и справяне с корупцията.
Още: Ревизия в Столичната община: Проверяват „Общински приходи“ за 5 години назад
Докладчикът Ракел Гарсия Ермида-Ван дер Вале (от "Обнови Европа"/Нидерландия) коментира: „Този закон е исторически. Корупцията е довела до заглушаване на журналисти, убийства на граждани и преждевременно отнемане на човешки животи. Зад всяка статистика стои име, история и отнето бъдеще. Корупцията също така изсмуква милиарди от нашите икономики, подкопава доверието в правителството и подрива самата демокрация. Ако не бъде овладяна, тя заплашва самите основи на нашия Съюз. Този закон има за цел да защити същността на Европа и да донесе ползи за нашите граждани".
Следващи стъпки
Сега директивата трябва да бъде официално приета от Съвета на ЕС, а 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник на ЕС ще влезе в сила.
След това държавите членки ще разполагат с 24 месеца, за да я транспонират в националните си законодателства, с изключение на разпоредбите относно оценките на риска и националните стратегии, които имат 36-месечен срок.
На 3 май 2023 г. Европейската комисия представи пакет от мерки за борба с корупцията. Въз основа на член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в текста корупцията се определя като област на „особено тежка престъпност с трансгранично измерение“ и се включват мерки както за предотвратяване, така и за борба с корупцията.
Според проучване на Евробарометър от 2025 г. 69% от европейците считат, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава, докато 66% считат, че случаите на корупция по високите етажи на властта не се преследват в достатъчна степен.
Още: България през 2025: От 13 години не сме били толкова зле с корупцията
