Световният доклад за щастието за 2026 г., публикуван от Центъра за изследване на благосъстоянието на Оксфордския университет, определи Финландия като най-щастливата страна в света за девета поредна година. Други скандинавски страни като Исландия, Дания, Швеция и Норвегия са в топ 10 на класацията, пише Асошиейтед прес.
Интензивната употреба на социални медии допринася за рязък спад в благосъстоянието сред младите хора, като ефектът е особено тревожен при момичетата тийнейджъри в англоговорящите страни и Западна Европа, сочи документът.
Според него качеството на живота сред младите хора под 25-годишна възраст в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия е спаднало значително през последното десетилетие, като ключов фактор за това са дългите часове, прекарани в преглеждане на социалните медии.
Още: 85-годишно проучване на Харвард разкрива тайната на щастието - не е в парите или славата
Според документа България заема 84-то място сред 147 изследвани държави.
Ново попълнение в топ 5 на класацията е Коста Рика, която достига до четвъртото място, придвижвайки се от 23-то през 2023 г. Според доклада повишеното благосъстояние се дължи на семейните връзки и други социални отношения.
„По-общо погледнато, в Латинска Америка има по-силни семейни връзки, силни социални отношения, високо ниво на социален капитал, както биха го нарекли социолозите, отколкото на други места“, казва Ян-Емануел де Нев, професор по икономика, който ръководи Центъра за изследване на благосъстоянието и е съредактор на Световния доклад за щастието.
Докладът сочи, че стабилното класиране на върха на Финландия и другите северноевропейски страни е свързано с комбинацията от богатство, неговото равномерно разпределение, наличието на социална държава, която защитава хората от рисковете от рецесия, както и очакваната продължителност на здравословен живот.
Още: Последни данни: Къде е България по благосъстояние и БВП на човек в ЕС?
Афганистан е класиран като най-нещастната страна, следван от Сиера Леоне и Малави в Африка.
Класацията е на база отговори, дадени от около 100 000 души в 140 страни и територии, от които е било поискано да оценят живота си. Проучването е направено в партньорство с аналитици от „Галъп“ и Мрежата за развитие на устойчиви решения към ООН.
Респондентите са помолени да оценят живота си по скалата от едно до десет. Сред младите хора под 25-годишна възраст в англоговорящите страни и Западна Европа оценката е спаднала с почти един пункт през последното десетилетие.
Ножицата между бедни и богати у нас се разтваря все повече
