Кървавата неделя. Едно от най-жестоките кланета, от което минаха 80 години

След срещата в Луцк: и разбирателство, и критики

"Очаквахме повече, но украинската страна не е готова за по-силни жестове", заяви Марчин Пшидач, външнополитически съветник на полския президент. Но присъствието на Зеленски на възпоменателната литургия е "стъпка в правилната посока". Пет години по-рано на 75-годишнината от клането Дуда почете сам паметта на жертвите в Украйна.

Реакцията на полските медии бе смесена. "Службата в Луцк е правилен знак. Но все още имаме да извървим дълъг път", написа журналистът Йежи Хачински във вестник "Жечпосполита". Той подложи на критика факта, че извършителите - "украинските националисти" - не са били назовани. Бившият дипломат Витолд Юраш пък коментира, че думите на Зеленски за "всички невинни жертви" внушават "симетрия на вината", а това е изопачаване на историята. "Фактът, че украинският президент не можа да изрече думата извинение, е доказателство за политическото и морално поражение на Дуда", коментира Юраш.

Волин - земята, за която са претендирали и поляци, и украинци

Луцк е ключов град в областта Волин, за която са претендирали и двете държави. След Първата световна война областта попада на територията на Полша. Украинското малцинство се чувства дискриминирано и предприема терористични нападения срещу държавната власт. След нахлуването на германците в Полша през 1939-а година, областта Волин попада под съветски контрол, а две години по-късно е окупирана от нацистка Германия.

Когато Германия започва да отслабва след поражението при Сталинград, националистическата партизанска Украинска въстаническа армия (УПА), основана през 1942 година, решава да прогони поляците от Волин. Намеренията са чрез етническо прочистване да се създадат благоприятни условия за украинска национална държава след войната.

Първите нападения срещу села, населени предимно от поляци, са извършени през февруари 1943-а година. Кулминацията настъпва с клането от 11 юли 1943 година. На този ден, който остава в историята като "Кървавата неделя", са атакувани 99 села. Партизаните мобилизират украински цивилни, които с коси, вили и брадви избиват полските си съседи. Има обаче и украинци, които въпреки опасността за живота си спасяват поляци.

По-късно сраженията се разпространяват и на запад - към Източна Галиция и Бешчади в Югоизточна Полша. Полските историци смятат, че до края на войната през 1945-а година са убити около 100 000 поляци. До половин милион хора са избягали или били прогонени. След това между 10 000 и 15 000 украинци загиват при ответните действия на полските партизани.

Трудното помирение с миналото

По време на комунизма темата е табу. Едва с края на Студената война започва труден процес на помирение с миналото, но и досега успехи в тази насока липсват.

След руското нахлуване в Украйна, Полша се превърна в един от най-важните съюзници на източната си съседка. Варшава стана важен доставчик на оръжия и прие няколко милиона бежанци на своя територия. Над един милион украинци все още живеят в Полша. Въпросът за справянето с тежкото историческо наследство обаче бе отложен.

Същевременно в Полша постепенно се засилва общественият натиск спрямо правителството и президента - все повече публицисти и политици настояват Дуда да се възползва от влиянието, което има върху Зеленски, за да подтикне украинската страна да да се извини.

"През 60-те години успяхме да постигнем помирение с германците. Ще успеем да се помирим и с украинците", заяви уверено в неделя Анджей Дера, държавен секретар в президентската канцелария и довереник на Анджей Дуда.

Източник: Дойче веле