Необходимост: Как ЕС се промени от войната в Украйна? (I част)

Думите на датския политик и еврокомисар Маргрете Вестагер на конференция през май точно отразяват настроението сред брюкселския елит, изненадан от собствената си способност да се отърве от бюрократичното вцепенение на ЕС, да защити Украйна, да прегърне разширяването и да се доближи до изпълнението на идеята на Урсула фон дер Лайен ЕС да се превърне в „геополитическа сила“.

Какво се случи?

„Нашият отговор на инвазията беше отначало по часове, сега не в същата степен, но това е абсолютно основен приоритет на Европа и ние ще останем в подкрепа на Украйна, докато войната бъде спечелена и Украйна бъде възстановена и стане член на Европейския съюз“, продължи Вестагер.

„Мисля, че това е решаващият ангажимент, който беше поет, и това ще бъде по-добър съюз, когато това се осъществи – по-динамичен съюз и по-единен съюз.“

Жозеп Борел, ръководител на външните работи и сигурността на ЕС, твърди, че ЕС е израснал, "постигайки повече напредък за една седмица към целта да бъде глобален играч в сигурността, отколкото в предишното десетилетие”. Примерът на смелата украинска съпротива насочи ЕС към новооткрито чувство за цел.

Войната на Русия събуди един спящ гигант

Мерки, които бяха немислими само няколко дни по-рано, като изваждане на водещи руски банки от международната система за финансови съобщения Swift и замразяване на активите на руската централна банка, бяха наложени с безпрецедентна скорост.

Цената на провала също беше плашещо висока. „В тази война всичко е заложено на карта: всеки един от основните принципи на европейската сигурност е подложен на атака“, каза Борел. „Те или ще бъдат укрепени в резултат на тази война, или ще бъдат фундаментално отслабени. В момента се проверяват понятията за териториална цялост, суверенитет, неприемливост на агресия, незаконност на военните престъпления".

„Освен това нашата собствена идентичност като европейци е подложена на изпитание. Подложени сме на изпитание и ще бъдем видени на световната сцена през призмата на това как се държим днес в контекста на този конфликт", допълни той.

Още: Атака с дронове спря тока в Брянск, обстрел и в Белгород (ВИДЕО)

„Доверието към Запада е заложено на карта, което зависи не само от нещата, които казваме, не само от нещата, които правим, но преди всичко от резултатите, които получаваме. Резултатите са важни. Можем също така да правим правилните неща и да казваме правилните неща; ако се провалим, ще се провалим, подчерта Борел.

В опит да не се провали, ЕС активира своята директива за временна закрила за първи път в историята, давайки право на пребиваване на повече от 5,3 милиона украинци на територията на блока.

Европейската комисия за първи път наложи 11 кръга икономически санкции срещу Русия.

Блокът предостави военна помощ на Украйна

Това бе първият път когато европейски институции пряко предоставят военна помощ (включително смъртоносна помощ) на държава.

Още: Седем държави от ЕС поръчаха боеприпаси за Украйна

В същото време европейските икономически вериги за доставки, а не само енергията, са систематично защитени - процес, който започна с пандемията.

На заседанията на Съвета на ЕС имаше дебати за оръжейни системи, вериги за доставка на боеприпаси и пропуски в санкциите, а не търговски разпоредби или дългово финансиране.

Самият факт, че финансирането от страна на ЕС на военно оборудване за Украйна идва от фонд, наречен European Peace Facility, създаден едва през 2021 г. и извън официалните договори на ЕС, подчертава колко бързо Брюксел трябваше да импровизира.

Заки Лаиди, специален съветник на Борел и професор в Sciences Po, подчерта защо февруари 2022 г. представляваше такова разтърсващо предизвикателство за ЕС и изискваше такава промяна в мисленето.

„Европейският проект имаше за цел преди всичко да предотврати нов конфликт между Франция и Германия“, пише той. „Той имаше за цел да успокои вътрешноевропейските отношения чрез обмен и икономическо сътрудничество.

„Следователно, рамката се основаваше на принципа на мир чрез обмен. Външната политика беше оставена настрана или защото никоя европейска държава по това време не искаше да отстъпи суверенитета си в тази чувствителна област, или защото тези, които бяха готови да го направят, само си представяха това действие изключително в рамките на НАТО", казва той.

Още: Мощта на руската армия е мит, който Украйна в момента разрушава в Крим

Никол Гнесото, вицепрезидент на института Жак Делор, е съгласна. „За една нощ Русия уби цялата философия на ЕС от 1956 г.".

Европейската икономическа общност беше основана на принципа след Втората световна война, че икономическата търговия и взаимозависимостта са най-добрата рецепта за мир първо между Франция и Германия, а след това между Европа и останалия свят. За една нощ всичко това се промени и стана неактуално.

Имаше шок за системата, но сега, когато в Брюксел се връщат на работа, започват да се събират въпроси около обещанията, дадени от Вестагер и други лидери. Осемнадесет месеца по-късно, с около 500 000 убити или ранени, според оценки на САЩ, въпросът как ще завърши тази война, остава отворен както винаги.

Наистина ли ЕС желае да задържи войната начело на своя дневен ред сега? ЕС наистина ли се реорганизира достатъчно? Сериозно ли е обещанието за разширяване на ЕС на изток и увеличаване на броя на членките до 35?

Дали нововъзникващите буреносни облаци от популизъм, подхранващи се от икономическия упадък и миграцията, предвещават европейски парламентарни избори, които отстъпват властта на националистическа десница, по-благоприятна за Путин? Може ли ЕС наистина да стане по-суверенен или геополитически?

Накратко, наистина ли угаснаха светлините на миналото?

Още: Руски страх за нов жест на добра воля: Готви ли се руско отстъпление в Южна Украйна? (ВИДЕО)