От едната страна са оплакванията на Гърция - от нарушения на въздушното ѝ пространство, извършени от Турция, от турските морски национални паркове, които според нея са незаконни, както и от прехвърлянето на турски войски към крайбрежието, пише АРД.
От другата страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган отправя призиви към Гърция да сложи край на "милитаризирането" на своите острови. А външният му министър Хакан Фидан говори по този повод за заплаха за сигурността на Турция.
Гърция се въоръжава
Професорката по международна сигурност Мери Боси, която преподава в университета в Пирея, предупреждава за нова ера. Пред германската обществена медия тя казва: "Виждаме нарастваща ескалация и опасна реторика от страна и на Турция, и на Гърция. Всичко това, както и регионалната и международната несигурност, допринасят за вероятността тези напрежения да достигнат екстремна точка".
В момента гръцкото правителство залага на сплашването. Действа на принципа: който иска мир, по-добре да се подготви за война. В края на август Гърция сключи с Израел договор за оръжия за милиарди. Той беше наречен "Щитът на Ахил" - Гърция ще получи всеобхватна система за противовъздушна отбрана, а паралелно с това страната инвестира в собствената си оръжейна индустрия.
Регионът е дестабилизиран
Гърцкият анализатор и журналист Джон Псаропулос посочва, че в случая става дума само за самоотбрана. "От гръцка гледна точка дестабилизацията в региона около Украйна, в Персийския залив и на Червено море е лоша новина за потушаването на този конфликт с Турция". По думите му тези конфликти създават "атмосфера на беззаконие", в която войната изглежда като нещо нормално.
Журналистът се оплаква, че Европа не обръща достатъчно внимание на конфликта с Турция. Но колкото по-дълго остават нерешени конфликтите, толкова по-голяма е вероятността в дългосрочен план да се стигне до сериозни проблеми. "Гърция се отнася към Турция като към потенциална Русия. Гърция отдавна изпитва от страна на Турция усещането за заплаха, което Европа сега изпитва от Русия", отбелязва Псаропулос, цитиран от АРД.
Няма единство по спорните въпроси
Тази заплаха има дълга история, започваща още от времената на Османската империя, пише германската обществена медия. През отминалите десетилетия, особено от времената на турската инвазия на Кипър през 1974 година насам, Гърция и Турция постоянно спорят по различни въпроси в Егейско море.
Роналд Майнардус, който е експерт по темата в мозъчния тръст ELIAMEP в Атина, констатира: "Няма единство по отношение на съществуващите спорни въпроси, респективно - как могат да бъдат решени те". Конфликтът е в застой.
Турция иска да промени статуквото
Така например според гръцкото правителство въпросът дали има правото да разшири до 12 морски мили териториалните си води около егейските острови е ясен - това е разрешено съгласно Конвенцията на ООН за морското право.
Но още през 1955 година турският парламент излезе с решението, че ако Гърция наистина направи това, то ще бъде разглеждано като повод за война. Турските опасения са, че заради многобройните гръцки острови международните води в Егейско море могат осезаемо да намалеят, което драстично би ограничило турското корабоплаване.
Но има и още много спорни въпроси. Турция говори за определени "сиви зони", в които суверенитетът на някои острови и ненаселени скали не е изяснен - докато според Гърция статутът им е уреден.
Наблюдателят Майнардус открива съзнателна стратегия на Турция, предназначена да увеличи броя на спорните теми и е убеден, че Турция иска да промени статуквото. "Турция е ревизионистка сила", посочва Майнардус.
За "семеен конфликт" ли става дума?
Гръцките наблюдатели се позовават например на турската доктрина "Синьо небе", която предстои да бъде обсъдена в парламента. Тя предвижда значително разширяване на турските зони на влияние в Средиземно море, във връзка с което критиците говорят за неоосмански експанзионистки планове.
Политологът Хюсеин Багчъ от Анкара обаче внася успокоение: "Между Турция и Гърция не може да се стигне до военно противопоставяне, тъй като и двете страни членуват в НАТО и не могат да извършат подобно нещо. Това е семеен конфликт и той трябва да се разреши в рамките на Алианса, но и в рамките на ЕС".
Вътрешнополитически мотиви?
Това, че Турция изпрати към 2000 войници по крайбрежието южно от Измир, се приема като знак за готовността ѝ за бой. Но президентът Ердоган няма интерес от война, изтъква Багчъ пред АРД.
Според експертите, много от стъпките са с вътрешнополитическа мотивация. През пролетта предстоят избори в Гърция и премиерът Кириакос Мицотакис не би искал да изглежда слаб. Сигурното е, че времето на "спокойните води", както бе наречена фазата на успокояване на напрежението след едно посещение на Ердоган в Атина през 2023 година, е отминало.
Източник: Дойче веле
