Македонският министър-председател Христиан Мицкоски призова опозицията да се обедини, за да убеди евродепутатите да приемат резолюция, признаваща отличителната македонска идентичност и език, предаде филиалът на "Дойче веле" в Северна Македония. Изявлението идва след съобщенията, че Европейският парламент е на път да приеме доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС, за чийто докладчик миналата седмица предупредиха от ИТН. Според управляващата партия той работи срещу интересите на България, тъй като в партията му членува непризнатата в България ОМО "Илинден".
Според "Дойче веле" обаче въпросният доклад ще съдържа четири места, признаващи македонската идентичност и "език". Нещо, за което България има изрична позиция, че не признава, тъй като историята е категорична, че този "език" е създаден през 1944 г. след решение на Комунистическия интернационал, за да оправдае създаването на македонска нация. ОЩЕ: Зад гърба на България: Европарламентът е готов да признае македонски език и идентичност
Който е против "македонския език", е против НАТО и ЕС
„Специалната вековна македонска идентичност и специалният македонски език са факт и всеки, който ги отрича и отказва да ги приеме, е анти-НАТО и анти-ЕС. Така че всеки, който не приема това от държавите членки и всеки евродепутат, който няма да гласува за тази резолюция, е анти-ЕС и противоречи на европейските ценности, определени от Аденауер, Шуман и Де Гаспери отдавна“, каза Мицкоски на пресконференция в сградата на правителството в Скопие.
Мицкоски казва, че за първи път на евродепутатите ще бъде представен доклад, в който на няколко места се споменава вековната самостоятелна македонска идентичност и "език". ОЩЕ: Глас от управляващите: Докладчикът за РСМ в ЕС действа против нас (ВИДЕО)
Възникване и развитие на езиковия спор
Макар и да се корени през 1944 година - спорът за езика възниква между България и признатата първо от нас Македония през април 1994 г. Формалният повод е отказът на министъра на образованието и науката проф. Марко Тодоров да подпише на македонски език двустранни споразумения по време на визита в Скопие. Домакините оставят госта да довърши посещението си сам, а дни по-късно македонският президент Киро Глигоров е в София, но така и не се подписват двустранни споразумения. Причината е формулировката за македонския език. България дори предлага двустранните договори и споразумения да се подписват на английски език, но македонската страна настоява за „македонски език”.
Снимка: iStock
На практика езиковият спор е временно преодолян със Съвместната декларацията от 21 – 22 февруари 1999 г., подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Езиковият спор не беше решен и с така нареченото френско предложение през 2022 година, но когато България вдигна ветото през юни, Народното събрание реши, че нищо от преговорните документи не може да се тълкува като признаване на "македонски език". ОЩЕ: Мицкоски пак се жалва: Отдавна сме жертва на двустранни проблеми
