Още от кървавата си атака срещу украинския народ през 2022 г. Владимир Путин разчиташе на редица фактори в своя полза. Очакваше Европа да става все по-слаба и разединена, изтощена политически и икономически с продължаването на войната. Разчиташе на продължаващото (и необяснимо) колебание от страна на администрацията на Доналд Тръмп в Белия дом, както и на подкрепата на руската олигархия и местното население. Вярваше, че руската икономика ще оцелее - дори ще просперира - след кратка и победоносна кампания.
Четири години по-късно тези залози не се оправдаха. Руската икономика се влошава по начини, които стават все по-трудни за прикриване. Европа не мигна и след изборите в Унгария се готви да затвърди позицията си. Санкциите не отпаднаха, а продължаващата подкрепа за Украйна в американския Конгрес се оказа стратегическа катастрофа за Кремъл, пише в своя статия за The Telegraph бившият министър на отбраната на Обединеното кралство Лиъм Фокс (2010-2011). Той беше и министър на международната търговия (2016-2019).
През първите две години от мащабната инвазия руската икономика опроверга западните прогнози, припомня Фокс. БВП нарасна с 4-5 процента през 2023 и 2024 г., но това беше илюзия. Този растеж така и не беше органичен, а се дължеше почти изцяло на масивно и неустойчиво увеличение на военните разходи, което прикриваше проблемите.
Снимка: Kremlin.ru
Още: Радев се ръкува с Путин, тълпата ръкопляска: "Среден пръст в лицето на Европа" (ВИДЕО, СНИМКИ)
Идва времето за разплата
Сега небето е мрачно и идва времето за разплата. Растежът на БВП се забави рязко, като МВФ прогнозира едва 0,6% през 2025 г. и 1% през 2026 г. Според управителя на Руската централна банка икономическите ресурси на Русия – както работната сила, така и производственият капитал – са изчерпани.
Фискалната позиция не е никак добра. Дефицитът на федералния бюджет за 2025 г. достигна почти 3% от БВП, което е поне пет пъти повече от първоначално планирания дефицит от 0,5%. Руският суверенен фонд - Националният фонд за благосъстояние - е бил до голяма степен изчерпан, за да покрие дефицитите от 2024 и 2025 г. Около 70% от ликвидните активи на фонда са изчезнали, което представлява загуба от около 80 млрд. паунда. Междувременно централната банка поддържаше основния си лихвен процент на 21% през по-голямата част от периода, опитвайки се да овладее инфлацията, като по този начин потискаше инвестициите и потребителските разходи.
Няма пари от петрол, затова Русия увеличи ДДС
В основата на фискалната криза в Русия стои сривът на приходите от петрол. Военната машина на страната се финансира предимно от износа на въглеводороди, но санкциите принудиха Москва да продава основната си петролна смес „Уралс“ с голяма отстъпка спрямо световния бенчмарк „Брент“. Преди инвазията тази отстъпка обикновено беше от един до два долара на барел. Към началото на 2026 г. тя се беше увеличила до приблизително 29 долара на барел, тъй като затягането на западните санкции – включително мерките на САЩ срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, които влязоха в сила в края на 2025 г., – оказаха натиск върху най-важната индустрия на Русия. „Роснефт“ отчете 70-процентен срив в печалбите през първите девет месеца на 2025 г.
За да компенсира спада в приходите от петрол, Кремъл увеличи ДДС от 20% на 22%, понижи прага за предприятията, задължени да го плащат, и въведе нови такси върху технологиите.
Снимка: Kremlin.ru
Така разходите за войната се прехвърлят върху обикновените руснаци. Има и нещо по-лошо - тъй като е много по-лесно да се превърне мирна икономика във военна, отколкото обратното, перспективите остават мрачни. Военните разходи в момента възлизат на приблизително 7,3% от БВП – двойно повече от нивото им преди инвазията – и съставляват над 40% от федералния бюджет. Всяка втора рубла от данъчните постъпления отива за война.
Войната в Иран донесе известно облекчение под формата на значително, но вероятно временно увеличение на приходите от петрол. При пикови цени Москва ще получава около 150 млн. долара дневно като допълнителни бюджетни постъпления, макар че тази сума все пак е незначителна в сравнение с дневните разходи за войната, които варират между 550 и 900 млн. долара. Това прави още по-важно блокирането на доставките на петрол от „сенчестия флот“ на Русия, за да се прекъсне финансирането на войната.
Още: Срив в руската икономика: Путин е шокиран от докладите (ВИДЕО)
През 2026 Путин се изправя пред по-враждебна обстановка от тази, която е очаквал
Вероятно пакетът от заеми за Украйна в размер на 90 млрд. евро, блокиран в продължение на повече от година, сега ще бъде отпуснат от ЕС. По-широкият сигнал, че правителства, подкрепящи Кремъл, могат да бъдат отстранени от властта чрез избори, както стана в Унгария, ще има силно въздействие сред популистките партии в Европа.
През 2026 г. Путин ще се изправи пред стратегическа обстановка, която е значително по-враждебна, отколкото е очаквал, когато танковете му пресякоха украинската граница през февруари 2022 г. Икономиката му все още не е в свободно падане, но траекторията е несъмнено низходяща - изчерпани резерви, нарастващ дефицит, смазващи лихвени проценти, срутен модел на приходи от петрол и население, което все повече понася разходите на война, продадена им като кратка и победоносна операция.
Сега е моментът да се действа, да се затегне примката около врата на един войнолюбец, който представлява най-голямата заплаха за европейската сигурност, категоричен е Лиъм Фокс в статията си за The Telegraph.
Още: Приходите на Русия от петрол и газ паднаха близо два пъти от началото на годината
