"Това не се случи като събитие, а като усещане, което бе почувствано навсякъде едновременно: Владимир Путин е докарал Русия до задънена улица и никой не знае какво ще последва. Първият признак за това е промяната в езика, използван от висшите държавни служители, регионалните губернатори и бизнесмените - те вече не говорят в първо лице множествено число, когато коментират действията на властите в страната". Това пише за The Economist бивш високопоставен служител на руското правителство, който остава анонимен от съображения за сигурност.
"Не е наша война"
"Още миналата пролет всички говореха за „ние“ и „нашето“. Войната на Путин срещу Украйна може и да беше безразсъдна и катастрофална, но тя беше обща. „Ние“ бяхме част от нея и за всички „нас“ щеше да е по-добре, ако тя приключеше бързо. Сега обаче хората описват случващото се като „неговата“ история, а не „нашата“. Не е наш проект, не е наша програма, не е наша война", добавя анонимният автор.
Според него руснаците наричат "странни" решенията на издирвания от Международния наказателен съд диктатор, а още по-странно е, че той "изобщо взема решения". Авторът твърди, че цялостното усешане е, че не Путин ще взема решенията занапред, а събитията ще се развиват независимо от него, може би дори и без негово участие.
Още: Няма обновление на рейтинга на Путин от водещата руска социологическа агенция
Руснаците си представят бъдеще без Путин: 4-те фактора
"Тази промяна в реториката не означава въстание. Една авторитарна система може да оцелее дълго време чрез страх, инерция и репресии. Тя все още има монопол върху насилието, но е загубила монопола си върху оформянето на бъдещето. В миналото режимът, въпреки всичките си лъжи, имаше някакъв проект, който можеше да наложи: „възстановяване на държавността“, утвърждаване като „енергийна суперсила“. Дори имаше „модернизация“ преди рязката промяна към ултраконсерватизъм и война. Иронията е, че Путин започна войната, за да запази властта и системата, която създаде. Сега, за първи път от началото на конфликта, руснаците започват да си представят бъдеще без него", пише авторът.
Още: Заради Тръмп Украйна губи ключово предимство срещу руските ракети
Това, по думите му, е резултат от съвпадението на четири фактора.
Снимка: Getty Images
Първо, нарастват разходите за военните действия. "Войната в Украйна беше замислена като специална военна операция, водена от избрани групи хора, които щяха да получат финансови възнаграждения за усилията си, докато останалата част от обществото щеше да продължи да живее както обикновено. Този модел се срина, тъй като войната се проточи и разшири. Това доведе до нарастваща инфлация и данъци, влошаване на инфраструктурата, засилена цензура и безкрайни забрани. Това не е война в национален мащаб, но се финансира от държавата, а обществото не получава нищо в замяна", казва високопоставеният бивш служител.
Още: Financial Times: Евросъюзът се готви за евентуални преговори с Путин за край на войната в Украйна
Второ, има нарастващо търсене на правила от елитите, които са били принудени да се върнат в Русия с капитала си. Преди това техните имуществени права са били защитени от Запада. За да разрешават конфликти и да търсят защита, те са използвали лондонските съдилища, офшорни структури и международен арбитраж. Сега обаче конфликтите трябва да се разрешават в рамките на страната, без функциониращи институции. Търсенето на правила става все по-належащо, тъй като преразпределението на активи се ускорява.
През последните три години активи на стойност около пет трилиона рубли (60 милиарда долара) са били конфискувани, национализирани или прехвърлени на лоялни лица и приближени от частния сектор, което представлява най-мащабното преразпределение на собственост от времето на масовата приватизация през 90-те години. "Не става въпрос, че елитите изведнъж са прегърнали върховенството на закона или демокрацията. Но дори и лоялните към режима копнеят за правила и институции, способни да разрешават конфликтите справедливо", смята авторът.
Още: Крайна наглост: Руските служби започнаха да "ловуват" чужденци, които помагат на Украйна
Снимка: Kremlin.ru
Третият фактор е променящият се геополитически климат, за който самият Путин е допринесъл. Русия вярва, че преобразува световния ред. В действителност тя е просто катализатор - войната ѝ срещу Украйна ускори кризата на западната демокрация, възхода на популизма и умората от глобализацията. Русия сега се намира в свят, където правилата са слаби, а икономическата, технологичната мощ и грубата сила доминират.
"В един свят, основан на правила, Русия можеше да се възползва от асиметриите: зависимостта на Европа от нейния газ, мястото ѝ в Съвета за сигурност на ООН и съветското ядрено наследство. Но сега Европа купува газ от други страни, мястото на Русия в Съвета за сигурност на ООН е обезценено, а ядреният шантаж е подкопал режима за неразпространение, лишавайки Русия от статута ѝ на арбитър. Тъй като самият ред започва да се руши, ползите от ревизионизма на Путин бързо избледняват", смята бившият служител.
Още: Специална военна операция срещу руснаците: Моментът, в който схемата на Путин се преобърна
В същото време Русия преживява криза на идентичността, посочва той и се аргументира с това, че за първи път от поколения насам тя няма външен модел, чрез който да се определи. Исторически страната се определяше във връзка с Европа и Запада като цяло. "Тази стара ос е изчезнала. Западът като единна културна, военна и политическа единица е в криза. Няма „там“, спрямо което да се дефинира „тук“. Това не е идеологически проблем. Той е структурен. Всяко развитие в Русия трябва да има вътрешен източник на смисъл, а правителството е неспособно да го осигури", твърди авторът.
Снимка: Kremlin.ru
Четвъртата точка, по думите му, е засилването на идеологическия контрол без никакви компенсиращи последствия. Предишният социален договор, според който държавата не се намесваше в личния живот на хората, а гражданите не се намесваха в политиката, се срути. "В миналото системата купуваше лоялността на хората с удобства, услуги и потребление. Сега всичко, което може да предложи, е репресия, намеса и цензура, най-очевидното проявление на които са настоящите ограничения на достъпа до интернет", аргументира се той.
"Проблемът не е толкова в репресията сама по себе си, колкото в репресията без цел. Идеологията, по дефиниция, предполага визия за бъдещето. Тази идеология изисква дисциплина, без да предлага бъдеще. От гражданите се изисква да бъдат лоялни, но не им се казва на какво бъдеще служи тази лоялност. Политическата реалност изглежда непривлекателна дори за повечето от технократите, които помогнаха за нейното изграждане. Оптимизмът е изчерпан отвътре", твърди източникът.
И четирите фактора създават ситуация, известна в шаха като цугцванг - всеки ход влошава положението. "Системата може да оцелее, докато Путин остане на власт, но всяка стъпка, която той прави, за да я запази и разшири, ускорява нейния упадък. Инстинктивната му реакция може да бъде да засили репресиите. Той би могъл да започне нова война. Но тези действия само биха влошили ситуацията. Той няма да може да възстанови връзката между властта и бъдещето. Той би могъл само да направи разрива по-кървав и по-опасен", гласи анализът на анонимния бивш служител в правителството на Русия, цитиран от Meduza и The Economist.
Още: Русия показа с ВИДЕО за какво ѝ е важен Румен Радев: Анализ на Илиян Василев
