Днес Русия води пълномащабна война в съседна Украйна и твърди, че една от "първопричините" за началото ѝ не е агресията на диктатора Владимир Путин и желанието му да контролира политически съседката си след сваляне на проруския президент Виктор Янукович през 2014 г., а разширяването на НАТО на изток. Само че самата Москва е можела да стане член на Алианса, който днес заплашва. Според германската медия Der Spiegel това е било доста възможно през 90-те години на миналия век, когато американският президент Бил Клинтън е имал подобна идея и тя е била обсъждана, но страните от ЕС и най-вече Германия, начело с канцлера Хелмут Кол, са се противопоставили.
Още: Германският вицеканцлер в Киев: Путин да не си прави илюзии, че подкрепата ни за Украйна ще спре
Обядът бил приключил, в източното крило на Белия дом било сервирано кафе, а Бил Клинтън и руският президент Борис Елцин все още не били разменили и дума за разширяването на НАТО на изток. Накрая Клинтън сложил ръка на предмишницата на госта си и казал: "Борис, едно последно нещо, говорим за НАТО. Искам да знаеш, че никога не съм изключвал членството на Русия в Алианса. Когато говорим за разширяване на НАТО, имаме предвид включване, а не изключване". И добавил: "Моята цел е заедно с теб и другите да създадем по-добри условия за една наистина обединена, неделима и интегрирана Европа".
"Разбирам и ти благодаря за думите ти", отвърнал Елцин (на заглавната снимка, бел. ред.), според прочита на Der Spiegel.
Снимка: Бил Клинтън като кандидат-президент, Getty Images
Путин е толкова далеч от НАТО, колкото и Сталин
Запомнящата се среща на върха между САЩ и Русия се състои през септември 1994 г. Пет години по-късно Полша, Чешката република и Унгария се присъединяват към Северноатлантическия алианс, а по-късно влизат още 11 европейски държави в рамките на източното разширяване, включително България (2004 г.). Но Русия, най-голямата страна в света по площ, е изключена.
Още: Путин систематично разбива илюзиите на Тръмп за Украйна, на фронта Русия зацикля (ОБЗОР - ВИДЕО)
Мечтата за най-мощния военен съюз в историята на човечеството - от Сан Франциско до Владивосток, с контрол над почти всички ядрени оръжия, които съществуват в света по това време - си остава само мечта. От официалните ядрени сили само Китай е щял да остане извън блока. Но, както знаем, това не се случва. Напротив, отношенията между Русия и Запада се влошават рязко. Под управлението на наследника на Елцин, Владимир Путин, Москва вероятно е толкова далеч от членство в НАТО, колкото е и под управлението на Йосиф Сталин. Именно агресивната външна политика на Сталин води до създаването на НАТО през 1949 г. - блокът е сформиран, за да се противопостави на СССР. Някои западни политици се опасяват, че ако победи Украйна (а дори и да не я победи, бел. ред.), Путин ще атакува НАТО.
Какво се случва в момента, когато американският президент разговаря с руския лидер за възможното присъединяване на Русия към НАТО? Сериозна ли е била тази идея, както твърдеше Клинтън след избухването на войната в Украйна през 2022 г.?
Още: "Без мир в Украйна няма Нобелова награда": Анализатор за оттеглянето на Тръмп като посредник
Снимка: Путин (вдясно) се здрависва с Елцин (вляво), Getty Images/Guliver
Класифицирани документи
От Der Spiegel са проучили досега класифицирани германски документи от 1994 г. Тогава страните от НАТО взеха фундаменталното решение да приемат държавите от бившия Варшавски договор. Тези материали са получени от личния архив на един от участниците в процеса, а също и от колекцията от документи, които Институтът за съвременна история публикува от името на германското външно министерство. Това са писма от канцлера Хелмут Кол (лидер на Християндемократическия съюз) до Бил Клинтън, доклади от германски дипломати от Москва и Вашингтон, както и вътрешни бележки за тогавашния вицеканцлер и външен министър Клаус Кинкел (от Свободните демократи).
Според документите Клинтън наистина е обмислял "руския вариант". "Това е официалната позиция на Съединените щати", докладва германският посланик Томас Матусек от Вашингтон през 1994 г.
Още: Какво свързва Хелмут Кол и Виктор Орбан?
Клинтън, весел южняк с оптимистична натура, вярвал, че неговото ново поколение има специална отговорност да оформи бъдещето. Смятал, че именно Студената война е показала, че в политиката почти всичко е възможно. През тези години американското правителство многократно обсъждало със своите съюзници възможността Русия да се присъедини към НАТО. В щабквартирата на Алианса в Брюксел веднъж пристигнал специалният пратеник на САЩ Строуб Талбот - експерт по Русия, университетски приятел на Клинтън и негов главен съветник по въпросите на източното разширяване на НАТО. Талбот информирал събралите се посланици на НАТО за позицията на Клинтън. След това германският представител докладвал в Бон: ако Алиансът приеме американския подход, тогава въпросът за членството на Русия "може да възникне след няколко години". Седмици по-късно германски дипломат от Вашингтон докладва, че Талбот е дал конкретен краен срок – около 2004 г. процесът може да започне.
Още: "Путин няма да преговаря. Целта му е да унищожи Украйна"
Клинтън не успял да убеди дори собствената си администрация
Нови документи, които бяха направени публично достояние, обаче показват, че Клинтън и Талбот са срещнали силна съпротива. Двамата не са успели да убедят дори опитни членове на собствената си администрация, както с изненада отбелязва делегация от германското външно министерство във Вашингтон през август 1994 г. Германците се срещнали с високопоставени представители на Държавния департамент, Белия дом, Пентагона и ЦРУ. Те им казали, че не разбират защо Клинтън все още не е "преразгледал" позицията си относно членство на Русия в НАТО. "Много забележително", коментира служител на германското посолство.
Европейските съюзници като цяло посрещат подхода на американския президент с остра съпротива, особено правителството на Хелмут Кол. Влизането на Русия ще е "доказателство за смъртта" на Алианса, възмущава се тогава германският министър на отбраната Фолкер Рюе (ХДС), който по-късно смекчава позицията си.
Снимка: Бил и Хилъри Клинтън, Getty Images
Защо Германия се е противопоставила?
Дипломатите в Бон - столицата на Западна Германия до 1990 г. и седалище на правителството чак до 1999 г. - излагат възраженията си в няколко страници: вътрешните противоречия в Алианса биха били прекалено големи и НАТО би станала неспособна да действа; освен това Алиансът е "застраховка срещу нестабилността в Русия", а това е несъвместимо с членството на самата Руска федерация. Но основният аргумент е следният: ако Москва се присъедини към НАТО, западният военен персонал може да се наложи да "защитава Русия на границата с Китай (ядрена сила) и Монголия". Това било определено като немислимо - в такъв случай обещанието за колективна отбрана би загубило валидността си като цяло. Заключението на германските дипломати тогава е: "Влизането на Русия означава края на Алианса в сегашния му вид".
Другите европейски страни споделят тази гледна точка. Решенията за приемане в НАТО се вземат единодушно.
Още: Германия и цяла Европа скърбят за Хелмут Кол
Извинението на Клаус Кинкел
Въпреки това нито Кол, нито Кинкел искат да развалят отношенията с Кремъл. Работна група от служители на офиса на канцлера, Министерството на външните работи и Министерството на отбраната подготвили документ (концепция), който е изпратен до всички чуждестранни мисии на Германия през ноември 1994 г. В него се казва: "Русия, подобно на Украйна и Беларус, не може да бъде член нито на ЗЕС (Западноевропейския съюз - бивша слабо активна международна организация в Европа, военнополитически съюз, бел. ред.), нито на НАТО. Въпреки това публичните изявления трябва да се избягват, като се има предвид необходимостта от координация с ръководството в Москва".
Когато руският бивш външен министър Андрей Козирев веднъж настоятелно попитал германския си колега какво пречи на членството на страната му, Кинкел прибегнал до извинение: НАТО "все още" не е готова да приеме Русия. Това се посочва и в разкритите от Der Spiegel документи.
Още: Буш-старши: Хелмут Кол бе сред най-великите лидери на следвоенна Европа
Въпреки това германските политици избягвали темата при срещи с Елцин. Руският лидер тогава вероятно не е повдигал въпроса, защото е смятал, че само американците имат значителна тежест при вземането на решения. Кол, Клинтън и Елцин тогава са приятелски настроени един към друг и си говорят на "ти". Елцин - син на селянин от Урал, израснал в бедност - спечелил уважението на Кол с куража и готовността си за реформи. Фактът, че през 1991 г. успява да потуши комунистически преврат, е доказателство за канцлера, че "няма алтернатива" на подкрепата за Елцин от страна на Запада, но не чрез членство в НАТО.
Снимка: Хелмут Кол, Getty Images/Guliver
Тестът на Елцин
Първоначално тази впечатляваща идея за присъединяване към НАТО идва от Кремъл. Елцин за първи път заявява интереса си към членство в Алианса на 20 декември 1991 г. - последните дни на Съветския съюз, който трябваше да се разпадне до края на годината. И като президент на новата руска държава, той пише до Брюксел, че е готов да разгледа членството "като дългосрочна политическа цел". Предложението съответства на духа на промяната по онова време. Според Борис Елцин Русия "дишаше въздуха на демокрацията и усещаше свободата", щяла е да се превърне в "друга страна".
Още: Пътищата и жп линиите в Европа не са готови за война с Русия, ЕС ще харчи милиарди
Година и половина по-късно, когато поляците, чехите и унгарците започват агресивно да търсят присъединяване към НАТО, руският външен министър Андрей Козирев моли американците да третират Москва по същия начин, както другите нови демокрации.
Днес Козирев живее в САЩ и критикува Владимир Путин. Експерти от германското външно министерство отбелязват още тогава, че той се ръководи от "западни ценности (демокрация, човешки права, създаване на нови структури за сигурност)" и следва курс към "интеграция на Русия в европейските и трансатлантическите институции". В мемоарите си от 2019 г. Козирев пише, че въпросът за членството в НАТО е бил за неговото правителство "лакмус, с който да се провери дали политиката на Алианса е насочена принципно срещу руските интереси".
Още: Ангела Меркел: Хелмут Кол изцяло промени живота ми
От гледна точка на Москва, от преговорите за обединението на Германия през 1990 г. насам съществува "основно разбиране" за интересите на Русия, както го формулира германското външно министерство през 1994 г.: "СССР/Русия отказва да доминира над територията до Елба и изтегля военния си контингент от цялата област, а в замяна Западът не използва това политически и военно, европейската архитектура на сигурността се изгражда съвместно на равни начала".
Въпреки това остава неясно дали Русия наистина е готова да се интегрира в Алианса като една от редица държави, или разчита на специален статут на хегемон.
Още: САЩ може да изтеглят 30% от войските си в Европа: Потрива ли ръце Путин?
Във всеки случай Кремъл смята, че е изпълнил своята част от "основното споразумение". През 1994 г. руските войски най-накрая напускат Германия, Естония и Латвия. Германските дипломати отбелязват по това време, че руските въоръжени сили са в "жалко състояние". "Разширяването на НАТО на изток не съответстваше на реалната ситуация в областта на сигурността", пише в цитираните документи и се добавя, че дори прозападните реформатори в Москва смятали така.
През януари 1994 г., по време на посещение в Европа, Клинтън казва: "Разширяването на НАТО вече не е въпрос на "дали", а само на "кога" и "как". Когато малко по-късно американският президент пристига в Москва, Елцин предлага НАТО да приеме първо Русия. Клинтън не се съгласява с такава процедура, но по принцип допуска възможността за членство на Русия, както скоро след това информира съюзниците си. Германските дипломати веднага възразяват.
Още: Горбачов: герой или провалил се дипломат
Хелмут Кол не иска да отслаби позициите на Борис Елцин
Снимка: Хелмут Кол през май 1981 г., Getty Images
От гледна точка на бившия канцлер Хелмут Кол, целият спор за разширяването възниква в много лош момент: "Трябва да кажем на източноевропейските страни, че могат да разчитат на нашата подкрепа, но не и на членство". Четири години след обединението на Германия канцлерът достига върхова точка на международен престиж. Той смята идеите на Клинтън за недобре обмислени и по никакъв начин не иска да отслаби Елцин, който тогава се готви да се кандидатира за изборите през 1996 г. и вече е под натиск от ултранационалистически радикали.
Още: Украинското разузнаване: Русия готви най-голямото си военно укрепване след разпадането на СССР
На Хелмут Кол му се струва прекалено преувеличено предупреждението на полския президент Лех Валенса за "руската мечка", която трябва да бъде затворена в клетка и да не бъде пускана на свобода. Поляците искат да се присъединят към НАТО и, по думи на Кол, "изобщо не ги интересуваше каква цена ще трябва да платим за това". Дори Кинкел моли американците да успокоят поляците: "Няма причина да се смята, че Русия ще ги атакува утре". Днес, очевидно, ситуацията е доста различна.
Още: "Погледнах в очите му и видях душата му": Колко американски президенти успя да излъже Путин
Германският канцлер и външният му министър обаче следват собствения си план - Полша, Унгария, Чешката република и вероятно други страни трябва да се присъединят към ЕС, но първо трябва да се реформира самият съюз. Сближаването с НАТО трябва да бъде паралелно. При този ред на нещата първата вълна на разширяване на Алианса преди 2000 г. е малко вероятна, ако изобщо е възможна.
Решението на Клинтън
Но Клинтън не иска да чака толкова дълго. Вероятно наистина е мечтал за обединена и мирна Европа, включително Русия. Въпреки това усещал все по-голям натиск. Опозиционните републиканци се хващат за темата за разширяването на изток и започват да координират действията си с полското правителство. Те обвиняват Клинтън, че е прекалено мек към Москва. На изборите за Конгрес на САЩ през ноември 1994 г. републиканците вземат впечатляваща победа - в много отношения благодарение на тази тема.
Още: Великобритания прави изтребител, който да изненада Путин по израелския модел срещу Иран (ВИДЕО)
С известна доза сарказъм Александър Вершбоу, ревностен поддръжник на разширяването и старши директор в екипа на Белия дом, казва на високопоставен германски дипломат, че самият Кол дори е помогнал на Клинтън да ускори драстично темпото на включването на Русия в процеса. Кол разкрил на нищо неподозиращия американски президент графика за реформата на ЕС в Бон. От гледна точка на Съединените щати, тя трябвало да започне още през 1996/97 г. Полша тогава е първият кандидат.
На 22 ноември 1994 г. постоянният представител на Германия в НАТО обявява, че американците вече действат по принципа "My way or no way" – "или по нашия начин, или по никакъв начин".
Още: НАТО ще възпира Путин по източния фланг - планът е разработен
